София. Три месеца след новия програмен период на Общата селскостопанска политика потърсихме земеделския министър проф. Димитър Греков. Освен новото разпределение на парите от Европа той коментира и нашествието на вносни марули, скандалите във Фонд "Земеделие" и бръмбарите в кабинета си.
- Министър Греков, ще ни наводнят ли пак некачествени вносни зеленчуци? Вече отчетохте увеличение на подобни партиди, а в същото време беше закрита и Държавната комисия по стоковите борси и тържищата?
- Контролът, който осъществяваме по границата за такива партиди, е постоянен. Това, което се възобновява, е, че сега на пазара излизат българските зеленчукопроизводители с марули, репички, пресен лук и чесън. Тази наша продукция не е дотам конкурентоспособна в цената, подчертавам - в цената, а не в качеството. Напротив, нашите зеленчуци са по-качествени, с контролируеми показатели на наличието на нитрати и пестициди. Но това, което се предлага от страни членки на Евросъюза и трети страни, в много случаи е с по-ниски цени и това рефлектира върху производството на нашите фермери. Затова от началото на тази година започваме да контролираме както сертификата за произход на селскостопанската продукция, така и самото качество на продукцията. А митническите инспектори ще контролират и финансовите документи - от производителя до пазара. Търсим и възможност да съдействаме на нашите зеленчукопроизводители да предложат продукцията си на търговските вериги. За съжаление е нужно нашите зеленчукопроизводители също да направят една голяма крачка към приближаване до европейските изисквания - и за количествени, и за качествени показатели, по постоянност на доставките, опаковките и доставките. Трябва да има плановост на производството и се надявам, че тази година няма да има такива пикове на производството, на каквито бяхме свидетели миналото лято. Много е важно продукцията да се предлага официално на тържища и борси. Това ще помогне да изчезнат прекупвачите, които увеличават допълнително цената. Второ, ще даде гаранция на финансовите органи, а и ще знаем истинския произход на продуктите. Не трябва да правим пазари от ориенталски тип. Закриването на ДКСБТ няма да повлияе отрицателно, защото всички органи, които споменах - митница, фитосанитарен контрол, ще се грижат търговията с плодове и зеленчуци да излезе от сивата икономика.
- Все още не е започнал приемът на документи за подпомагането на единица площ за тази година, който обикновено стартира на 1 март. Кога очаквате да започне и ще има ли нови правила за разпределяне на средствата?
- В началото на тази седмица трябва да излезе наредбата, по която ще се осъществява приемът на заявления за тази година. Забавихме се заради някои подробности, които трябва да уточним по отношение на пасищата и ливадите. Новите правила ще са такива, че да предоставят тези площи на хората, които наистина гледат животни, а не такива, които просто получават субсидии. През 2014 г. ще дадем възможност да се финансират с определен допълнителен процент първите 300 декара от дадено стопанство. Това се отнася както за малките, така и за големите фермери. Следващата година освен това по-високо плащане за първите хектари ще се извърши диференцирано субсидиране на онези сектори в земеделското производство, които са изостанали - животновъдство, овощарство, зеленчукопроизводство. Тук е важно да се разграничат и отделните производства. Бих дал пример със зеленчукопроизводството - то може да се осъществява в оранжерии и на открити площи. В оранжериите може да се гледат целогодишно, а полските култури - само за няколко месеца в годината. Затова е важно да се направи правилно разграничение на субсидиите, така че да се има предвид особеностите на всяко едно производство. Смятам, че така ще се постигне изключително голям напредък на секторите, които са изостанали в последните години.
- Смятате ли, че скандалите, които текат във Фонд "Земеделие", може да се отразят на тази кампания или да забавят разплащанията по Програмата за развитие на селските райони?
- Всеки скандал се отразява върху нормалната работа на всяко звено. Но аз не мисля, че тук има някакъв огромен скандал, който е свързан с работата на фонда и управляващия орган. Напротив - ние се стараем всичко, което е натрупано и изостанало от миналото, да можем да го изчистим. Ето защо се опитваме да създаваме спокойна творческа обстановка, в която хората да могат да си вършат работата. Наистина мисля, че няма скандал, има доста въпроси, зададени от един политик по отношение на Фонда, повечето от които са лични и не бих искал да коментирам подробно. Промени в "Земеделие" ще бъдат извършени, разбира се, но те в никакъв случай няма да са за сметка на професионализма. Професионалистите, които останат, ще имат много работа в бъдеще. Действително има забавяне на обработката на проектите по ПРСР, което се дължи на честите смени във Фонда. От юни досега това е третият ръководен екип. Има над 900 проекта, за които съм дал срок да бъдат одобрени и ранкирани до края на март.
- Промените, които предвиждате, свързани ли са с ново ръководство на Фонда?
- Не, поне аз не предвиждам смени на висшето ръководството. Много е кратък периодът, за да се каже, че не можем да работим добре с настоящите ръководители на Фонда. Предвиждаме промени на някои ръководители или експерти, които са спъвали работата или са показали нелоялност и невъзможност да работят в екип или липса на професионализъм.
- Появиха се слухове, че шефове от "Земеделие" са ви подслушвали. Притеснявате ли се, че може да имате бръмбари в кабинета и в момента?
- Не се притеснявам, защото тук работим и казваме неща, които не са различни от това, което мислим, и са свързани единствено и само със земеделието. (В този момент телевизорът в кабинета се включва сам. Министърът започва да се смее.) Включи се, като споменахте бръмбари, много интересно.
- Как върви подготовката на Програмата за развитие на селските райони за следващия програмен период?
- Вече имаме готова чернова на програмата. Основната част от бюджета ще бъде насочена към уязвимите сектори - животновъдство, овощарство, зеленчукопроизводство. Те са и по-трудоемки, но и с по-висока добавена стойност. Чрез тяхното финансиране ще целим да създадем нови работни места и да осигурим по-високи доходи на хората особено в селските райони. Друг основен приоритет ще е осигуряването не само на водата за напояване, но и съоръженията за това, както и въвеждането на водоспестяващи технологии. Такива са например капково напояване, магистрални тръбопроводи, които трябва да бъдат закрити, а не открити, за да може да се използва максимално водата. Ще търсим възможности не само за пълно възстановяване на хидромелиоративната инфраструктура в стопанствата, но и създаване на нова. Ще направим пълна пътна карта за напоителните системи в цялата страна. Специално внимание ще отделим на малките семейни ферми, които са в основата на развитие на по-едрото земеделско производство, но и на по-голямата заетост. Планирани са мерки за намаляване на административните пречки пред тях и за по-лесния им достъп до кредити. Идеята ни е именно малките ферми да станат гръбнакът на българското селско стопанство. В тях се произвеждат и традиционните български продукти, които в някои случаи са забравени, а са ценени не само от българския вкус, а и от чужденците.
- Да разбирам ли, че ще има специално подпомагане за традиционни български храни?
- Точно така - за малките фамилни стопанства. В новата програма ще има и финансиране за биологичното земеделие, пчеларство и животновъдство. Основният проблем в момента пред преработвателната промишленост е липсата на местни суровини и чрез тези мерки смятаме, че той ще бъде решен. В момента не само месни, но и зеленчукови продукти се произвеждат от вносни суровини. Друга цел на програмата е превръщането на селските райони в по-привлекателно място за живеене и за българския бизнес. Тази тенденция вече се чувства в цяла Европа. Ще се опитаме да създадем трайна заетост на младите хора, които желаят да живеят в селата. Не говоря само за мярката "Млад фермер". Ще търсим възможности за даване на стартова помощ на хората, които искат да започнат бизнес в селата.
- Безвъзмездна ли ще е тази помощ?
- Не, по-скоро на принципа на мярката "Млад фермер" (срещу постигнати резултати в рамките на няколко години - б.р.) Предвиждаме помощта да е в рамките на 1500-2000 евро. Целта е създаването на траен бизнес. Освен това трябва да се създаде и такава инфраструктура, която да позволи на хората в селата да имат същите удобства като тези в градовете. Говорим за пътища, ВиК съоръжения, спорт, култура, интернет, социални дейности.
- Какъв е бюджетът, който е предвиден в програмата за връщане на хората по селата?
- Бюджетът не е разделен на отделни дейности. Но за директни плащания до 2020 г. са заделени около 10 млрд. лв., а по Програмата за развитие на селските райони - около 5 млрд. лв.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
