Гунди е номер 1 в историята, категоричен е волейболистът
Легендарният български волейболист Димо Тонев е роден на 2 юли 1964 г във Велинград. Играе на поста централен блокировач. Стартира кариера си в "Хебър" (Пз). След това кара казарма в ЦСКА и остава при "червените" два сезона. През 1985 г преминава в "Левски". Със "сините" става шампион на България (1986). Участва на 4 финала в Евротурнирите. В Италия защитава цветовете на "Петрарка", "Сислей" (Тревизо), "Волей Прато", "Палаволо" (Катания). Състезава се още за гръцките "Олимпиакос" и "Панатинайкос", както и за турския "Галатасарай". В националния тим има 480 мача. От 2000 г развива успешно бизнес в Боровец. Собственик е на хотел "Свети Георги". Паралелно с това от 2010 до 2013-а е помощник треньор на женския национален отбор.
- Г-н Тонев, какво е за вас "Левски"?
- За всеки, минал през "Левски" клубът е нещо много голямо. Изключително. Не е предмет който го местиш, а го носиш вътре в себе си.
- Как попаднахте в "Левски"?
- Бях войник в школата на ЦСКА, но не ми даваха много възможности. Там играеха повече офицерите, а войниците гледахме отвън. Даже и да си по-добър от тях, нямаш шанс да влезеш. Това беше водещото да сменя отбора. Исках да да играя. От "Левски" ми предложиха. Аз още преди да се уволня, казах на шефа на ЦСКА полк. Георги Хистов, че няма да остана. По неговите думи нямаше да има последствия, но после стана така, че 40 дни давах наряд през ден в школата на ЦСКА. След това се уволних и преминах в "Левски". При
"сините" ме направиха офицер, дадоха ми жилище
и добра заплата. Най-важното обаче беше, че успяхме да направим много силен отбор с Митко Тодоров, Христо Стоянов, Владимир Чернишов, Руни Шаранков, Николай Димитров. Веднага станахме шампиони през 1986 година.
- Спомняте ли си първия трофей със "сините"?
- Най-значимият за мен е шампионската титла, а за КНК станахме втори. Докато играех в "Левски", всяка година бяхме на финал в евротурнирите. Това ни даваше възможност да се срещаме със силни отбори.
- Волейболният клуб на "сините" се оказа трамплин за доста големи имена към известни клубове в чужбина. На какво се дължи това?
- В "Левски" винаги се е работило много професионално и задачата пред всички отбори от юноши до мъже и жени, е била да се стремят към първото място. Това вече изгражда у състезателите едни морално волеви качества, които на мен специално ми помогнаха много за израстването и за участието ми в националния отбор и в клубовете в чужбина, в които съм играл. С две думи в "Левски" се изградих като състезател. След двете години в ЦСКА като войник под ръководството на Васил Симов и петте години в "Левски" вече бях готов, което обаче не ме спираше да продължавам да се усъвършенствам.
- Кой е най-забавният ви момент от времето във волейболния "Левски"?
- Има много куриози, защото в един отбор с Митко Тодоров, Христо Стоянов, Руни Шаранков и Вальо Ненов постоянно имаше шеги и закачки. С треньор като Георги Чолов просто нямаше как тренировките да минават без настроение и емоции. Веднъж играехме мач за първенството в зала "Христо Ботев", а треньор на нашия тим беше Цветан Павлов. Пуска на сервис да влезе едни от младите момчета - Виктор. Той тръгва да бие сервис с отскок. На мрежата са всички начело с Христо Стоянов. Виктор от сервис го уцели в гърба с все сила и Христо почна да го гони из залата.
Ние легнахме от смях на земята
Треньорът естествено го смени веднага.
- Най-сладкият спомен от престоя ви в "Левски"?
- Естествено това е спечелването на шампионската титла през 1986-а, а също така и трите финала за Купа на Европа, съответно срещу "Динамо" М и два пъти с "Болоня".
- Има ли за вас събирателен образ за спортист номер 1 на "Левски" във вековния му юбилей?
- Георги Аспарухов - Гунди. Не само като спортист, но и като човек и характер. Това което разказват неговите близки и познати. Навремето Гунди е играл и волейбол, а сестра му е омъжена за легендата на ЦСКА Димитър Каров. За него съм слушал от първо лице.
- Доволен си сте от развитието на българския волейбол в момента?
- Това, което постигаме на национално ниво, като почнем от подрастващи и стигнем до мъжки и женски национален отбор, е наистина за адмирации. Защото може би няма друг спорт, който да участва с почти всички гарнитури на световни първенства и големи турнири.
- Какво да очакваме от участието на националите в Световната лига?
- Очакванията специално към мъжкия отбор винаги са много големи. Не трява да забравяме обаче, че групата е изключително силна - Русия, САЩ и Сърбия. Кой в света може да каже, че със сигурност ще победи някой от тези отбори. Ние може да бием и трите, но може и да загубим. Силите са изключително изравнени. Което прави българите едни от първите отбори в света. Ако прибавим към тях Бразилия и Италия, в групата са събрани най-силните отбори на планетата. Женският ни тим в последните две години направиха изключително голям скок и като възможности, и като резултати. Предстои им изключително тежък сезон, който започва на 22 май с квалификация за европейско първенство. После идва Гран при и завършва със Световно първенство в Италия.
- Как е по-лесно за Димо Тонев в спорта или в хотелиерството?
- Няма лесно. Нито едното е лесно, нито другото. Важното е да имаш условия да се развиваш. В момента
условия за спорт в България има
докато за бизнес не са толкова добри.
- Как се развива туризмът в България според вас?
- Туризмът трябва да бъде приоритет за държавата. Всички правителства до момента го афишират, но никой не прави нищо. На базата на приходите от туризъм, това което се отделя за реклама, е капка в морето. Ние като държава не можем да защитим пред Европейския съюз по безболезненото издаване на визи на руснаци, украинци, турци, които са ни основни клиенти. Това е български интерес, който трябва да е надпартиен.
През 2012-а година Димо Тонев бе удостоен със званието "Почетен гражданин на Велинград". На снимката е заедно с кмета на Велинград и бронзов медалист в скибягането от олимпиадата в Лейк Плесид 1980 Иван Лебанов и певицата Тони Димитрова.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
