Всяко чудо за три дни ли са страстите с актуализацията и ветото за бюджет 2013? Така излиза, истинският дебат е за следващия, казва финансистът Любомир Дацов. Той е зам. финансов министър с ресор бюджет и данъци в две правителства - на Симеон Сакскобургготски и на Сергей Станишев.
- Г-н Дацов, с отхвърлянето на президентското вето ли приключва сагата с актуализацията на бюджета за 2013 г.?
- Интригата с бюджета изобщо не беше бюджетна, а политическа. Но дори актуализацията да беше отхвърлена, това нямаше да има никакво отражение върху икономиката ни. Какво ще се случи оттук нататък от бюджетна гледна точка? Нищо съществено. Зад всичко това трябва да се търсят политически сигнали.
- Не е много обнадеждаващо това, което казвате, защото се предполага актуализацията да доведе до положителни неща - за бизнеса, за хората...
- Имам предвид, че сумата на актуализацията е много малък процент от публичните средства в държавата, затова не бива да има кой знае какви очаквания. При осемдесет и няколко милиарда лева брутен вътрешен продукт 300 млн. са незабележими като въздействие върху икономиката. В такъв смисъл казвам, че не бива да има прекалени очаквания. Дори да се вземат абсолютно правилни управленски решения, техният ефект ще се почувства след 2-3 години, такива са закономерностите в икономиката. Но все пак трябва да се има предвид, че този бюджет е предизборен, приет от предходното правителство, носи техните приоритети и грешки. По-интересно е това, което правителството на Пламен Орешарски ще представи след около месец в Народното събрание и пред обществото като бюджет 2014.
- Какво очаквате да видите в бюджет 2014, кое ще покаже, че махалото отива в другата посока?
- Искам да видя политическа воля за прилагане на забравеното от близо 6 години програмно бюджетиране. И България отново да стане част от семейството на държавите, които държат точна сметка за какво се харчат парите в народната хазна. А не да се дава както дойде и каквото дойде и на когото се каже.
- Ще има ли и друга актуализация?
- Трудно ми е да кажа. По-интересно е какво ще се случи с приходната част при акцизите в сегашния бюджет. Защото голяма част от проблемите, които имаме сега, са поради сгрешената макрорамка от предишния финансов министър и неговия екип. Както видяхме, още преди няколко месеца служебното правителство преправи тази прогноза. Най-важната мисия на това правителство е да направи нещо срещу контрабандата, това ще означава, че има желание да обърне ситуацията.
- Контрабандата ли е ключът към събирането на повече пари в хазната?
- Единствените данъци, на които базата е голяма, а процентът на събираемост - малък, са точно акцизите и частично ДДС. Но като спестяваш акцизи, спестяваш и ДДС, така че нещата са свързани. В интерес на истината, това не е проблем само на България, а и на останалите европейски страни. Лошото е, че се допусна тенденция за източване на бюджета точно през тези пера, след като имахме много добри практики. Сега ситуацията се върна отпреди 2000 г. за съжаление.
- Обещанието на правителството, че ще връща данъчния кредит бързо, без увъртане и пазарене, няма ли да подобри постъпленията в бюджета?
- Има зависимост - приходите са по-ниски, защото връщането на данъчния кредит води именно до това. Оттам нататък се поддържа едно постоянно ниво на данъчен кредит, което пък означава повече пари във фирмите за оборотни средства и бизнесът да функционира по-нормално. Но в момента не е толкова важен чисто фискалният момент, макар че има своите измерения, колкото сигналът към бизнеса - че държавата няма да е мащеха за бизнеса, а равностоен партньор с гражданите и предприемачите, които реално създават благата в страната.
- Вярвате ли, че ще последват и други стъпки, за да станат тези вазимоотношения практика?
- Надявам се да има такива. И аз, както повечето българи, очаквам това правителство да завоюва доверието ми.
- От МФ обясниха, че голяма част от милиарда, който ще се вземе като заем, ще отиде за резерв за бъдещи плащания. Какви може да са тези бъдещи плащания, какви пробойни може да се отворят до края на годината?
- Дискусията по този въпрос в обществото беше много елементаризирана. Има основно правило, че дефицитът не финансира точно определени разходи. Има една максима, която гласи, че приходите нямат опашка или всички постъпления в хазната са безименни и се използват за покриване на възникнали дължими плащания. Няма такова обвързване като "имаме такова и такова плащане и трябва да теглим заем". Такова мислене от гледна точка на правилата на публичните финанси е грешно. Емисията на дълг служи ако не за плащане на падежи на стари задължения, за покриване на дефицита, който е сумарно понятие, разликата между приходите и разходите. Просто сметката показва, че дефицитът се увеличава и има нужда от нов дълг, който да го покрие, защото няма откъде другаде. Ясно е, че тази ситуация е възникнала не поради действията на това правителство, а поради неправилните разчети на предишното. И защото икономиката не работи добре, меко казано. Моето лично мнение е, че 2010-а беше една преломна година, която беше пропусната поради неумението, незнанието и преди всичко незаинтересоваността на предишните управляващи. Това е, което скапа възможностите тогава, когато другите държави се възползваха и икономиките им започнаха да се стабилизират.
- Има ли големи плащания догодина, които биха затруднили хазната?
- Да, още в началото на годината предстоят доста големи плащания. Симеон Дянков почти изпили фискалния резерв, той фактически си позволи да използва чужди средства, от други бюджети, което според мен е на ръба на закона. Нивото на поддържания резерв трябва да бъде 4,5 млрд. Когато фискалният резерв падне под тази цифра, това означава, че Министерството на финансите си позволява да харчи чужди пари, от други бюджети. Има математически изчисления, които показват т. нар. фискална устойчивост. Те показват, че за да не плащаме високи рискови премии и безпроблемно да покриваме отклоненията по плащанията на държавния дълг през годината, "комфортното ниво" на фискалния резерв трябва да бъде малко над 6,5 млрд. лв. А сега се спори защо ще теглим няколкостотин милиона, които "не ни трябвали". Да изчисляваме ли колко още трябват до 6,5 млрд.? Некоректно е и друго в общественото говорене - всъщност правителството поиска от парламента право на допълнително емитиране на дълг, което е различно от реално извършена сделка. То може и да не емитира до разрешения максимум, ако не се налага. Предстои да видим дали ще го направи. Според мен дотук постъпките на правителството са правилни по отношение на финансовата управленска логика. Тепърва обаче ще има необходимост от допълнителен резерв, включително и за евросредствата, които да отпушат усвояването. Реални са очакванията, че догодина, до края на този програмен период, няма да бъдат усвоени около 1-1,5 млрд. Тези пари просто няма да дойдат, в много области обаче има поети ангажименти. Тази тема сега не е на дневен ред, но към май-юни 2014 г. тя ще стане главна.
- В края на седмицата профсъюзите отново настояха да се криминализира неплащането на осигуровките. Това ще помогне ли?
- Това е старо предложение на КНСБ. Аз лично съм против, защото е несъвместимо със социално осигурителната система, тя би се обезсмислила. Т.е. няма нужда от осигурителни фондове, нека да си имаме само бюджетни, тогава тази дискусия отпада. Правилното решение е да се отнеме правото да се ползват социални услуги. В пенсионната система, където неплащането не е в такива големи размери, както в здравното осигуряване, нещата са ясни - не получаваш пенсия. Не може само с наказания, това не работи. Трябва да има икономически интерес от плащането на осигуровките. Такъв в момента няма, особено за хората с по-големи и стабилни доходи. За сивата зона проблемът просто не съществува.
- Има ли опасност от рецесия?
- Обикновено след 3,5 години от едно управление се виждат структурните резултати от него. Когато приложиш определени мерки в една сфера, ако те са краткосрочни, резултатът се вижда след 8-ия месец. Когато не правиш реформи, това се показва след 3-3,5 години. Това е отговорът за случващото се в момента в България. Говорих вече за 2010 г. - тя беше година на кръстопът. Тези държави, които имаха добро управление и смелостта да направят реформи, сега са добре и са излезли от кризата. В България предпочитахме да обясняваме колко велики ръководители сме - и до там. Сега дойде сметката и трябва да се плаща цената, но от други.
- Свиването на инвестициите с над 40% също ли е част от цената?
- Абсолютно. Как искаме да дойдат истински немски инвеститори например, след като българската държава не изпълни ангажимента си към БДЖ? Беше задействана гаранцията по заема на железниците за мотрисите и след неизпълнението всеки инвеститор може да види, че банката, която финансира износа на Германия по света, не дава гаранции за България. Това е достатъчен сигнал. Лошото е, че такава тенденция трудно се обръща.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
