Не си позволявам да коментирам аргументите на наложеното от президента Росен Плевнелиев вето на част от бюджета от финансова гледна точка, за което не съм и компетентна. По своя характер обаче това е един политически акт. Първият аргумент на критиците на Росен Плевнелиев е наложеното от президента Георги Първанов правило да не се налага вето върху Закона за бюджета. Защото тази сфера, която е преди всичко в прерогативите на изпълнителната власт.
Според Ивайло Калфин Първанов е спазвал правилото, че налагането на вето трябва да се прилага само относно конституционносъобразността на даден парламентарен акт. Но трябва да е пределно ясно, че президентът не е Конституционен съд. И, когато налага своето вето, го прави, воден от чисто политически съображения. Те може да засягат националния интерес, търсене на консенсус по дадената тема или стимулиране на политическия дебат. А и всяко президентско вето лесно може да бъде отхвърлено с гласовете на 121 депутати. Колкото са необходими и, за да мине или бъде отхвърлен вот на недоверие на правителството. Това означава, че президентското вето е отлагателно. То само дава възможност в пленарната зала да се обсъди допълнително въпросният закон, на който е наложено. От тази гледна точка ветото върху бюджета означава, че според президента има нужда от допълнително постигане на някакъв консенсус в парламента, както и от допълнително публично обсъждане на въпросната актуализация.
Що се отнася до конституционносъобразността му, искам да подчертая, че всеки президент има не само правото, но дори е длъжен да наложи свой стил в политиката. От тази гледна точка е много хубаво, че Георги Първанов отстояваше такава позиция и публично я защитаваше. Но това, разбира се, съвсем не обвързва сегашния президент Росен Плевнелиев да я следва. Така че, наложеното от него вето е изразът на неговата политическа физиономия, която, естествено, се различава от тази на предшественика му.
Не можем да отминем без коментар и продължаващите нападки срещу президента Плевнелиев. Това, което вече се изказа срещу него след налагането на ветото, не е по-различно от това, което слушахме в публичното пространство 3 дни преди това. Разбирам желанието на президента да осъществи диалог с опонентите си като нещо напълно нормално и демократично, но като вземем предвид агресивния стил на тези атаки, аз оценявам тези коментари като провокация, която просто задължи Плевнелиев да наложи това вето. Иначе щеше да изглежда, че се е уплашил и поддал на някакъв вид шантаж. Така че това вето бе провокирано именно от тези остри персонални нападки, най-вече от страна на БСП. Или казано с една дума, беше изпросено.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
