За първи път от 2009 г. работещите българи от 15 до 64 г. са повече от 3 млн. души, казва Гълъб Донев
Традиционно безработицата през лятото пада. В момента нивото е 9.4% - най-ниското от 2009 г. насам. Само на сезонната заетост ли се дължи това или има признаци за трайно намаляване на безработицата, попитахме зам.-министъра на труда и социалната политика Гълъб Донев.
- Г-н Донев, освен че пада безработицата заради сезонната заетост, какво друго се случва на пазара на труда?
- Действително през лятото безработицата пада традиционно заради работните места, които се разкриват в морските курорти, селското стопанство и услугите. Това са сектори, които се нуждаят от работна ръка за кратко време. Обикновено обаче в други години тази тенденция се наблюдава в периода юли-септември, докато т.г. има изпреварване на спада на безработните лица, той започва още от началото на годината. През първото полугодие новорегистрираните безработни са 196 314 и намаляват спрямо същия период на предходната година с 9802. Което е индикатор за стабилизиране на реалната икономика преди всичко в частния сектор, там, където е първичният пазар на труда. В момента по данни на Агенцията по заетостта нивото на безработица е 9.4% - най-ниското от 2009 г. насам. Обяснява се със стабилизирането на икономиката, ръста на БВП, на вътрешното потребление и на износа.
- В кои региони се търсят повече работници?
- Нарастване на търсенето на работна ръка се наблюдава в почти всички области в страната, дори и в области, които са с традиционно високи нива на безработица - Монтана, Видин, Габрово, Кюстендил, Ловеч. Което показва, че не само сезонната заетост е тази, която дърпа пазара на труда напред. Все повече хора се включват в заетост, а през първото полугодие в бюрата по труда са заявени общо 101 226 работни места, което е с 8792 повече от същия период на м.г. От тях само 25% са сезонни работни места, останалите са постоянни, в реалния сектор и се надяваме това да е трайна заетост. В същото време за този период (януари-юни) 144 908 безработни са започнали работа, а това е с 8497 души повече, или с 6.2% спрямо 2014 г. От тях 109 950 лица са в реалния сектор, което с 5129 повече от м.г.
- Значи вече не се случва това, което беше в първите години на кризата - масово работодателите да си осигуряват работна ръка чрез субсидирани програми?
- Да, в момента по субсидираните програми кандидатстват работодатели предимно за уязвимите групи на пазара на труда - младежи, дълготрайно безработни, хора с увреждания. Тези рискови групи всъщност намират заетост чрез схемите и програмите.
Още нещо, което прави впечатление на пазара на труда - бизнесът търси все по-квалифицирана работна сила. От една страна това е положителен показател за икономиката ни - развиват се бизнеси с по-висока добавена стойност, с иновации, с нови технологии, с по-високо заплащане и така може да се задържат младите хора в България.
Но имайки предвид характера на безработните лица - около 300 000 в момента, над 50% от тях са хората с ниско образование или без образование, това ще бъде проблем за намиране на работа за тях, защото бизнесът все по-малко обявява работни места за нискоквалифицирани.
- Кои са най-търсените професии в сегмента на квалифицираната работна ръка?
- Според анкетата, която сме провели за намеренията на работодателите за наемане на работна ръка през следващите 12 месеца, са специалисти по информационни и комуникационни технологии, стопански и административни специалисти, преподаватели и специалисти по природни и технически науки. Сред търсената работна ръка със средно професионално образование са работници по производството на храни, облекло, дървени изделия и водачи на моторни превозни средства. Без професионална квалификация се търсят кадри в търговията, селското стопанство, добивната промишленост и строителството.
- Какво показва още тази анкета сред работодателите?
- Това е анкета за нагласите на работодателите за наемане на работна ръка и е проведена от Агенцията по заетостта през май-юни 2015 г. сред 1804 фирми. Тя показва, че 13% от тях заявяват, че следващите 12 месеца имат намерение да увеличат броя на работните места в предприятията. От тях едва 6% биха наели персонал без квалификация и опит.
Показателно за тенденциите е и нивото на безработица сред младите в България сравнено с останалите страни членки в ЕС. По данни на Евростат за юни нивото на младежката безработица в България намалява значително за втори пореден месец и е 18.8%, което е с 1.9 процентни пункта по-ниско от средното равнище на младежка безработица до 24 г. в ЕС, където е 20.7%.
- А доколко това намаляване на безработицата сред младите не е причинено от намаляване броя на младите хора въобще и миграцията навън?
- Това също дава отражение върху статистиката. Но трябва да се отчете и фактът, че за първи път от 2009 г. насам заетостта на хората от 15 до 64-годишна възраст надхвърля 3 млн. души. Което говори за оживление във всички възрастови групи. Проблемна остава групата на младежите до 24-годишна възраст. Там има един психологически момент, че в голямата си част това са младежи, завършили средно образование, които не са постъпили веднага във висше учебно заведение и изчакват прием следваща година. Като в момента не са активни и не търсят работа, тъй като тяхното желание е да повишат образователната си степен и една след това да търсят подходяща работа. За тези, които не търсят работа, Агенцията по заетостта работи активно те да бъдат идентифицирани, да разговарят с тях, да ги мотивират да се регистрират в бюрата по труда, където им се предлагат различни услуги, така че да започнат успешно трудова кариера. В над 60 общини вече втори месеца са назначени младежки медиатори и благодарение на тяхната работа над 1000 неактивни младежи вече са регистрирани в бюрата по труда. Очакваме до края на годината да бъдат наети още младежки медиатори, защото сред младите е резервът на икономиката от свежи попълнения.
Другата група проблемни безработни са 55-64-годишните, където също се наблюдава леко покачване на заетостта. Там различни фактори създават определени трудности и проблеми за тяхната реализация.
- Министър Калфин обяви, че министерството ще разработи нова програма за намиране на работа на безработни в предпенсионна възраст. Какво точно ще предложите?
- Тази програма трябва да вземе предвид всички проблеми, заради които тези безработни трудно намират работа и какви са причините пред работодателите за тяхното наемане. Бюрата по труда в страната набират информация от тези безработни за това какъв е техният профил, какво е тяхното желание за започване на работа и кои са пречките. В момента обобщаваме данните и виждаме следния проблем - по-голямата част от тях нямат мотив да се преквалифицират или да сменят професията си. Някои от тях са безработни по здравословни причини. Други не са толкова мобилни, не желаят да пътуват и търсят работа в населеното място, в което живеят. Друг проблем за бързо намиране на работа е липсата на дигитални умения и владеене на чужди езици, дори да имат подходяща квалификация. Голяма част от тази възрастова група досега са получавали по-високи трудови възнаграждения от това, което им се предлага и те търсят работа около възнаграждението, което са получавали преди. Всички тези проблеми ще бъдат отчетени и до края на годината ще предложим новата програма.
- Нараства ли интересът за внос на работна ръка от страни извън ЕС?
- Не бих казал, че нараства. За първото полугодие на т.г. не се наблюдава увеличение на исканията за издаване на разрешения за работа. Постановени са общо 218 решения за трудова заетост на чужденци у нас. От тях 86 са за издаване на разрешения за работа, а останалите 132 са решения на Агенцията по заетостта във връзка с издаване на единно разрешение за пребиваване и работа от органите на МВР. Освен това от началото на годината 67 граждани са получили т.нар. Синя карта на ЕС, която се издава за висококвалифицирана заетост. Това са предимно граждани от Украйна, Русия, САЩ, Индия и Македония. Става дума за инженери, компютърни специалисти, икономисти, програмисти. Всъщност има леко покачване на наемането на чужденци за висококвалифицирана заетост, но е съвсем леко. За съпоставка през 2014 г. са издадени общо 392 разрешения за работа и 50 сини карти.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
