Вторник,

Битката с корупцията тръгва от първия ректор на УНСС

От: Стандарт -
692
Битката с корупцията тръгва от първия ректор на УНСС
A
A
A
  • 128 години от Закона за съдене на незаконно забогатели чиновници
  • Академик Стефан Бобчев внася законопроекта срещу режима на Стамболов, след това е яростен критик на властта в статиите си

За съжаление или за радост, България може да се похвали, че вече 128 години се бори с корупцията.

В Княжество България младият адвокат и журналист Стефан Бобчев, в качеството си на депутат, внася в парламента през 1894 г. първия у нас закон против грозното явление, който се нарича Закон за съдене на незаконно забогателите чиновници. Това показват архивите на българския парламент, които цитира БТА.

По това време управлява 16-о правителство на Княжество България (19 май - 9 декември) с премиер и министър на вътрешните работи д-р Константин Стоилов. Правителството сменя кабинета на Стефан Стамболов, който е бил начело от 20 август 1887 г. до 19 май 1894 г.

За да постави край на дебатите между поддръжниците и противниците на Стамболов в пленарна зала, Бобчев става и произнася дълга реч, в която подчертава, че този закон засяга и някои членове на парламента.

"Не само Стамболов е виновен, господа, виновно е и нашето време, което произвежда корупция на всички държавни нива!", казва тогава Бобчев, цитиран в статии на историци, изследвали този период от историята ни.

Кой е академик Бобчев

Той е учен, юрист, историк, писател, журналист, политик, държавник, министър, преводач, депутат, университетски създател и преподавател.

Наричат го Забележителен строител на съвременна България, Леонардо да Винчи в родната хуманитаристика, първостроител на юридическа ни наука, първи историк на българската журналистика.

Баща му Сава е обичан певец в една от църквите на родната му Елена. Майка му Койка шие елечета и тъче губери.

Като дете, бъдещият академик продава на пазара свинска четина, за да помага на семейните финанси, но в същото време използва всяка свободна минута, за да чете книгите, които даскал Никифор Попконстантинов му дава.

Така учи френски, руски и турски език, запознава се със стиховете на П.Р.Славейков, братя Миладинови, прочита Бероновия "Рибен буквар", Омировата "Илиада", Молиер и Ла Мартин.

Две години (1867-1868)

на листове от тетрадка издава първия български ръкописен ученически вестник

"Утро". Нарича го "лист за добри разговори". Първата му статия, благословена от Дядо Иларион, е озаглавена "Сегашний наш език".

През 1871 г. я носи с треперещи ръце на Славейков, който издава "Македония" - най-авторитетният български вестник в Цариград.

18-годишен, Бобчев започва първата си кауза - борба срещу чуждите думи, които изместват българските. Ратува за общ писмен език, който да обединява българската нация, разпокъсана от османското владичество.

През 1902 г. Бобчев е сред основателите на Дружеството на публицистите и писателите в София, а след това отива да учи в Цариград. Там сътрудничи на знаменитите български цариградски вестници и списания като "Македония", "Право", "Напредък" и "Век". Става главен редактор на сп. "Читалище" като защитава идеята за пълна политическа свобода и независимост на Отечеството.

Докато учи в турско държавно училище, а се занимава с вестникарство, турското следствие започва да го привиква на разпити.

Заплашва го бесило и той емигрира в Одеса

а после и в Белград, откъдето отразява сръбско-турската война и участието на българските доброволци в нея.

Три години (1877-1880) учи при световни юридически знаменитости в Московския императорски университет, но заедно с това Сътрудничи на най-големите руски вестници, в които популяризира и защитава българската кауза.

При завръщането си е назначен в Пловдив за директор (министър) на правосъдието на Източна Румелия. Кани за съветници експерти от Европа. Създава новите съдебни структури в областта. След абдикацията на Александър Батенберг, е подгонен от режима на Стамболов и се връща отново в Одеса. Това се случва ден след като хората на Стамболов чупят портата на дома на Бобчев и търсят компромати дори в кладенеца му.

Става за кратко депутат, а през 1911 г. е провъзгласен за академик.

През 1920 г. създава Свободен университет за политически и стопански науки

предшественик на днешния УНСС. Девизът му е "Все напред към усъвършенстване".

Три години преди смъртта си Бобчев ослепява след неуспешна операция във Виена.

Завършва земния си път през 1940 г. като почетен ректор. Оставя недописана нова "Епопея на забравените" със свидетелства за съвременниците си. Не успява да я завърши поради фалит на банката, в която изгарят всичките му спестявания.

Година по-късно съпругата му изпълнява завещанието да учреди дарителски фонд с капитал от 50 хил. лв. на името на Бобчев за награждаване на "студентски трудове по историко-правни или обичайно-правни науки".

След като парламентът гласува закона на Бобчев, темата за корупцията започва да пълни медиите и в края на 19-и, и в началото на 20-и век. Тогава няма радио и телевизионни студия, и споровете се водят по страниците на вестниците.

Пресата се явява опонент и коректив на тогавашната власт

и политици, а в издаваните по това време вестници има многобройни статии както срещу корупцията, така и обвинения срещу конкретни политици, става ясно от запазените в Националната библиотека "Кирил и Методий" броеве.

Известни личности, които са и редактори, като Славейков, Ботев, Каравелов, намират достойни наследници в лицето на не толкова популярните днес Стоян Шангов, Атанас Дамянов, Петър Петров, Георги Николов. Освен разпознаваемост, техните статии им носят и заплахи, бой, дори изселвания и затвор.

Един от първите закони, срещу който журналистите протестират, е Законът за печата, приет през 1883 г. и допълван няколко пъти до 1901 г., когато е отменен.

В него е посочено, че който напада властта или княза се наказва с от една до пет години затвор. Началото на новата епоха в българския печат поставя всекидневникът "Вечерна поща", който се появява на 24 август 1900 г.  като негов основател е Стоян Шангов.

Вестникът е първият, който въвежда политическата карикатура у нас. Имената на първите му карикатуристи са Александър Божинов и Иван Славов.


Всички новини от категория Общество.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички