Тортата табу до 4 годинки, бременните да не качват повече от 15 килограма
България е на 5-о място в ЕС по затлъстяване в детска възраст, алармира доц. д-р Светослав Ханджиев
250 хиляди са българите с тежка степен на затлъстяване с индекс на телесна мазнина (IBM) над 35 през 2014 г. Очаква се през 2025 г. тези нашенци да станат 338,4 хиляди. За това алармира доц. д-р Светослав Ханджиев, диетолог и председател на Българска асоциация за изследване на затлъстяването и съпътстващите го заболявания "Акад. Ташо Ташев") (БАСОРД). Тревожно е още, че само 1/5 от възрастните хора у нас или 21% имат нормална физическа активност, което означава да правят по 10 хил. крачки на ден, посочи доц. Ханджиев. За сравнение в света лицата, занимаващи се с физическа активност над 18 г., са 23,3% през 2014 г. За съжаление, юношите ни също имат по-ниска физическа активност спрямо връстниците си в другите държави. Според данните, 11-17-годишните българи, които имат нормална физическа активност, са 74,1% спрямо общото световно ниво за юношите от 80,7 на сто. Доц. Ханджиев посочи още, че през 2014 г. 2,4 млрд. души от населението на земята е било с наднормено тегло, като тенденцията в световен мащаб е
през 2025 г. техният брой да нарасне до 2,7 млрд.
През 2014 г. с тежка степен на затлъстяване са били общо 88,63 млн. хора на планетата, а през 2025 г. се очаква да станат 177,62 млн. "Превенцията на детското затлъстяване е най-ефективна в ранна детска възраст, българските деца обаче прекарват повече часове пред екрана на телевизора и компютъра спрямо всички свои връстници в Европейския съюз", каза доц. Ханджиев. Той посочи данни от изследване, според което хлапетата в България прекарват 25,7 часа седмично пред екрана. При връстниците им в Румъния цифрата е 22,7 часа, във Франция - 19,7 ч, в Португалия и Гърция - по 17,5 ч, в Белгия - 15,5 ч, а в Холандия само 14,5 ч на седмица. "Липсва достатъчно двигателна активност. Трябва да се даде възможност на децата ни да спортуват, а не да се атакуват вредните храни със закон, което е вредна идея", посочи доц. Ханджиев. По думите му затлъстяването на българина е огромен проблем, защото то е рисков фактор за редица заболявания, между които са сърдечно-съдовите. "Последните сведения сочат, че България е на едно от първите места по тежест и смъртност от сърдечно-съдовите заболявания в ЕС и това е свързано и с наднорменото тегло", каза диетологът. По думите му данните от последния европейски конгрес по затлъстяване в София сочат, че около 58 на сто от възрастното население у нас е с наднормено тегло, а 24% е със затлъстяване. "Най-лошото е, че сме на 5-то място в ЕС по затлъстяване в детска възраст. Всяко трети първокласник е с наднормено тегло, което е
благоприятна основа за развитие на диабет
тип 2 и сърдечно-съдови заболявания след пубертета", алармира доц. Ханджиев. Според него най-важното в борбата със затлъстяването на децата ни е засилването на профилактиката и на информираността за правилно хранене и здравословен живот в училищна възраст. "Първото нещо, което трябва да се направи, е да се забрани слагането на солница на масата - недемократичен, но значим метод. В България се консумира прекомерно количество сол, което води до сърдечно-съдови заболявания и до затлъстяване", съветва диетологът. Той е на мнение, че българинът похапва в повече и животински мазнини. "Препоръчвам консумацията на 5 различни зеленчука и 5 различни плода на ден на децата, както и включване на млякото и млечните продукти в менюто им", каза доц. Ханджиев. Той посочи, че България е на последно място сред европейските държави по консумация на прясно мляко. "Нашенецът не яде достатъчно и българското традиционно кисело мляко и това е много лошо. Трябва да научим децата ни да го консумират", категоричен е специалистът по хранене и диететика. По думите му здравословното меню предполага разнообразие на белтъчини, въглехидрати и мазнини. "1-2 пъти седмично трябва да се яде риба, да има и безмесни дни, но и месо, яйца, мляко и млечни продукти. Древна египетска поговорка гласи, че ежедневно човек трябва да прави по 40 хапки от различна храна", каза доц. Ханджиев. Шоколадът и тортата също не са забранени нито на малките, нито на големите, но в разумни количества и не всеки ден. "Важно е да се каже, че истинската профилактика показва значението на първите 1000 дни от развитието на живия организъм, тоест 9 месеца, в които организмът се развива в утробата на майката. От голямо значение е как се храни и движи майката, както и храненето на бебето до навършване на 2 години", посочи доц. Ханджиев. Неговият съвет е
бременните да ограничават консумацията на сладкиши
а след като рожбата им дойде на бял свят, да не я "учат" на сладко до 2-годишна възраст, за да не привикне детският организъм към захарните изделия. "Доказано е, че не бива една бременна жена да увеличи теглото по време на бременност с над 15 кг, ако иска детето й да не е дебело, да няма диабет, да няма високо кръвно налягане или пък да претърпи инсулт или инфаркт впоследствие", посочи доц. Ханджиев. Според него първите шоколад и парче торта е добре да дадем на детето ни дори когато вече е на 3-4 години. Ако пък вече имаме проблем с наднорменото тегло, трябва да се консултираме със специалист, за да се установи причината и да се изготви диетичен режим. "Всеки ден трябва да имаме по 60 мин ходене пеш, а децата ни трябва да научим да играят и спортуват", съветва доц. Ханджиев.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
