Волен вече няма друг избор, освен да подпира кабинета до дупка
След солидно и бурно присъствие в родната политика "Атака" излиза от играта.
Номерът с възкръсването в последния момент, който Волен Сидеров вече демонстрира, този път няма да се случи. Това пролича най-добре в кръчмарските реплики на депутата Димитър Чукалов вчера в парламента. Не че това не е в стила на атакистите като цяло, но в случая става въпрос за нещо друго. За изпускане на нервите и агония. Българските ултранационалисти са наясно, че времето им изтича. Защото истинският губещ в тези избори са те. Както се оказа след окончателното преброяване на гласовете, атакистите бяха задминати от основния си конкурент - НФСБ, макар с някакви стотни. "Дреболия, но е приятно", има право да каже Валери Симеонов в духа на стария виц.
За изминалите четвърт век демокрация българският национализъм претърпя много метаморфози. Мнозина звани и незвани политици се опитаха да влязат във властта с лозунга "България над всичко!" и от експлоатацията на мнимите и реални страхове на част от нацията от "другия" в съчетание с евтин популизъм. Успя обаче само Волен Сидеров, който потвърди за сетен път, че подобни деснопопулистки партии могат "да се случат",
само чрез личната харизма на лидера си
Който на президентските избори през 2006 г. стигна до балотаж и застави дори сините да гласуват за Първанов само и само да не се стигне до резила България да има за президент едни фюрер. За да срине днес до резултати, поставящи го далеч под 4-процентната бариера. На "Атака" не й помогна нито яростното русофилство и антиевропеизъм, декларирани около събитията в Украйна, нито концертът на "Любе", нито московският орден за Сидеров.
Причините за залеза на поредния спасител на нацията и неговата партия са много. По принцип българският политически живот бързо изхабява партиите и лидерите им. Но Волен и "Атака" обърнаха каруцата още когато решиха да подкрепят кабината "Орешарски". Т.е, де факто да влязат в негласна коалиция с ДПС, срещу която предишните осем години не бяха спестили нито един от смъртните грехове и нито една хулна дума. За която и да е националистическа партия това си е самоубийство.
Невъздържаната риторика на Сидеров и неговите сподвижници пък
отблъснаха по-умерената част от първоначалните фенове
на "Атака" и техните гласове закономерно отидоха в НФСБ. А и личните изяви на Сидеров през всичките тези години също допринесоха за бавното, но сигурно ерозиране на неговата харизма - като се почне от скандалите му със стюардесите и се свърши с отдиха по кубинските плажове и отсядането в култовия хотел "Крал Джордж V" в Париж. Което прекалено контрастираше на сиромахомилските му вайкания за хала на българските пенсионери.
Впрочем, като стана въпроса за популистки лозунги и обещания, тук ББЦ направо размаза "Атака" по време на предизборната кампания. А и новото лице в политиката винаги привлича разочарованите от предишния си кумир. Още повече че в коалицията на Николай Бареков втората по значение формация са консервативните националисти от ВМРО. Които доста удачно вплетоха своите лозунги и идеи в общата предизборна платформа на ББЦ. Това също е привлякло част от бившия електорат на Волен.
Оттук насетне "Атака" просто остава без печеливш ход. Най-елементарно, разбира се, е да подкрепят вече съвсем открито кабинета "Орешарски", като гарантират стабилен кворум в парламентарната зала. Това ще осигури пълен мандат на сегашните депутати на Волен и техните специални пенсии след време. Но ще означава пък самата партия след това да изчезне въобще от политическата сцена. Да напусне Народното събрание и да срине кабинета също е самоубийство - парламентарният вот винаги се радва на максимална активност на електората. Което означава, че "Атака" остава зад борда.
С една дума, "цунг-цванг"("без печеливш ход"), като казват шахматистите.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
