Ако нямах мисия, щях да се оттегля в манастир

Ако нямах мисия, щях да се оттегля в манастир | StandartNews.com

Нямам фейсбук, но имам стена и на нея пише: Бъдете будни

Игнорират ни, защото пазим българщината, казва Иван Гранитски

2500 заглавия, над 1 милион общ тираж. Това съдържа 20-годишната библиотека на българското патриотично издателство "Захарий Стоянов". Ражда се на 20 май 1996 г. И оттогава до днес малкият му 10-членен екип начело с Иван Гранитски нито веднъж не е изневерил на философията си да издава само българска и световна класика, творби на философската и историческата мисъл, екциклопедични справочници и речници, шедьоври на детската литература. И, разбира се, поезия. Особено българска.

35 уникални поредици за излезли на пазара с клеймото на "Захарий Стоянов". От тях стратегическа е 140-томната "Българска класика". Издателство "Захарий Стоянов" е най-пътуващото. За 20 години от е организирало в страната над 3000 срещи. Създадените от него Национални културни празници "Албена" в Североизточна България вече имат 12 издания. Над 100 000 души са взели участие в срещите с интелектуалци.

* Лошо живеем - кризите ни се пращат за изпитаниe
* Нужна ни е Европа на отечeствата, а не на нихилистите и безродниците
* Народът е като дърво - отрежеш ли родовата му памет, корените изсъхва
* 300 броя е голям тираж за стихосбирка, 500 - направо рекорд
* Отделяме в пъти по-малко от държавите в ЕС за отечествена литература

- Г-н Гранитски, в навечерието на най-българския празник - Деня на българската азбука, ще започна разговора ни с провокация. Какъв е хаштагът Ви днес, 20 години след създаване на издателство "Захарий Стоянов"? Повече Ви лайкват или повече Ви игнорират?

- Като че ли второто - заради последователността ни при изпълнението на нашата стратегическа цел: защита на българщината, на българския език, на българската литература, на българската национална идентичност.

- Какво ще напишете за 24 май на стената си във фейсбук?

- Фейсбук нямам, но стена имам. Видяхте я - на входа на издателството. Истинска е от гипсокартон.

- Картини и надписи върху нея са оставили най-големите български художници и писатели. Каква е историята й?

- Изрисуваха я Светлин Русев, Любен Зидаров и Борислав Стоев. Изобразиха в триптих духовния символ на нашето време. Първата част е под наслова "Бъдете будни". Това са прочутите пластически видения на Светлин Русев, които говорят за това, че човек трябва да бъде буден духовно. Втората част е Космосът - небесният и човешкият на Любен Зидаров с неговата знаменита незлоблива ирония и оглеждането на сериозното в смешното и обратно. Третата част на триптиха е на Борислав Стоев. Там е Дон Кихот с вестникарска шапка. Между кучета, птици, летящи риби. Неговата духовна и човешка космогония. Паното - тази стена на времето и ценностите, този абсолютен контрапункт на стените във фейсбук, е подарък на издателството от тримата големи художници именно заради духовната и будителска дейност, която извършваме.

- Три думи се повтарят най-често на тази стена - Отечество, Родина, България.

- Да. Вярвам, че въпреки масовото обезличаване във фейсбук, въпреки глобалните процеси на отваряне на граници, свързване на различни държави, особено в Европа, не трябва, не бива и не могат да изчезват отечествата. Защото всъщност благородната идея за обединена Европа, както е родена от създателите й преди повече от 40-50 години, е Европа на отечествата. Не Европа на нихилистите и на безродниците. Едно силно отечествено самосъзнание би допринесло за една по-обединена и единна Европа.

- На тази стена големият Антон Дончев Ви е написал: "Търпи и се надявай". Какво се налага да търпите днес и на какво се надявате?

- Всичко. Налага ми се и да търпя всичко, и да се надявам на всичко. Антон Дончев е мъдър човек, като библейски пророк е. В Библията е казано: който претърпи докрай, ще бъде спасен. Очевидно е, че трябва да претърпим още и още изпитания, за да преодолеем наши слабости - и обществени, и индивидуални. Кризите, в които живеем, сигурно не са случайни. Смятам, че ни се пращат като изпитание и за обществото, и за отделния човек. Защото лошо живеем, изпълнени сме с омраза, със завист, със злоба. А едно общество или един човек не може да живее така. Той се разболява, умира. Явно е, че трябва да се поправим, да се научим да преодоляваме себе си, своите слабости и страсти.

- За 20 години издателство "Захарий Стоянов" премина през много изпитания. Каква е равносметката?

- Гордея се с постигнатото. Цифрите са внушителни. Имаме над 2500 заглавия. От тях над 1300 са на български автори. Но не те са най-важни. Най-важна е следата, която оставяме заедно с кръга академици, учени, писатели, обединени около издателство "Захарий Стоянов", при срещите си с хората, българската искра, която палим.

- Вие сте най-пътуващото издателство. Броили ли сте премиерите на книги в страната, срещите си по места, изминатите километри?

- Наистина сме най-пътуващото издателство. Без капка хвалба. Имаме над 3000 литературни премиери, изложби, концерти, книжни базари. Посетили сме и най-затънтените селца. Там приемат с възторг авторите ни, защото в селското читалище от 10-15 години не е стъпвал жив български писател. Колкото до километрите, направихме си едно изчисление с Антон Дончев - най-пътуващият наш писател и автор - над 1,5 милиона километра са изминали авторите на издателство "Захарий Стоянов" само за срещи в България. Все едно 4 пъти сме ходили до Луната.

- Вярно ли е, че по време на обиколките сте носели Дамян Дамянов на ръце?

- Да. Той и преди беше слабичък, но в последните си години бе 35 килограма. Вече не можеше да ходи, а го канеха на различни премиери на книги. Когато трябваше да посетим някаква зала, дори да е само с 2-3 стъпала, трябваше да го пренесем. И тогава аз или някой приятел го вземахме на ръце като дете. Той ми казваше: Иване, срам ме е. А аз го успокоявах с шеговитата дума: Абе, Дамяне, ще казваме, че критиката фигуративно те носи на ръце. Критиката носи на ръце поезията. До последния си ден Дамян, въпреки страданията, имаше удивително чувство за хумор. Създаваше къси еротични стихотворения, които наричаше еротишки. Оставаха във въздуха. Не са публикувани. Тези велики хора на духа, уви, някои от тях си отидоха като Радичков, Хайтов, Вера Мутафчиева, Генчо Стоев, Христо Фотев, Александър Геров, са знамето на издателство "Захарий Стоянов". Те са крилете, на които ние, така да се каже, летим в това трудно и смутно време. Тяхното творчество трябва постоянно да бъде поднасяно с нови и нови издания на българските читатели, защото Словото е духовна енергия и лекарство, то облагородява, и пречиства. В началото бе Словото, то ще бъде и до края.

- Какво Ви питат днес хората по време на обиколките ви в страната? Какво искат да чуят от Вас?

- Виждаме отчаяние, апатия и гняв. Питат кога най-сетне столицата, големите градове ще поискат сметка на политиците за проваления преход, за всички беди, които са на главата ни. Питат защо сме най-бедната страна, защо сме най-нещастната, защо имаме най-висока смъртност, включително и при децата. Защо сме страната с най-висок процент ракови заболявания в Европа, най-висок процент психически заболявания, най-висок процент самоубийства, може би само Унгария, ако не се лъжа, е преди нас. Такива въпроси си задават хората, много страшни въпроси, на които ние, разбира се, не можем да отговорим, защото не сме държавници и политици, а писатели, художници, музиканти, издатели. Но тътенът се усеща. Както казва великият Яворов в едно свое стихотворение за Сизиф "Пазете се, Сизиф скала повдига, къде ли ще помери". Много страшно стихотворение.

- През 1996 г. бяхте сред водещите фигури в БСП, шеф на телевизията. В един момент напуснахте с гръм и трясък всичко и направихте издателство. Защо?

- Когато в началото на 1996 г. тогавашното ръководство на БСП ме отстрани от телевизията, реших, че за мен е по-разумно да се занимавам с издателска и писателска дейност. Получих доста удари под кръста и прецених, че няма смисъл да хабя енергията си за политически интриги. И днес в политиката интригите и безпринципните отношения надделяват над морала. Така създадох издателство "Захарий Стоянов" от нулата, с 1-2 души. Постепенно то се разрасна и ето вече 20 години неотклонно вървим по своя път. Аз съм социално активен човек, не бягам от обществените процеси и коментарите по тях. Но намирам за по-важно да се подпомагат българските автори, да се издават поредици и, разбира се, литература с високи художествени качества - и българска, и преводна. Точно затова имаме разгърнати над 40 издателски поредици, в които се включва всичко - детска литература, научна, справочници, речници, енциклопедии, преводна поезия, проза, философска литература, албуми. В последните години насочихме усилията си освен към писателите, и към творци от други жанрове - художници, музиканти, актьори, режисьори, защото те също имат великолепни проявления в областта на словото.

- Как се справяте във време, в което хората не четат?

- Безкрайните пътувания, които правим за литературни премиери или годишнини ни помагат. Само през април имаме 15 премиери на книги, посветени на Априлското въстание, от нашите велики академици Константин Косев, Васил Гюзелев, Георги Марков. За един месец осъществихме 20 срещи в подбалканските градчета, където, разбира се, е било най-силно Априлското въстание, но и в други градове. Това непрестанно движение помага и за разпространението на книгата, на словото. Намираме една добра подкрепа от вестници като "Стандарт" - пристан на свободното слово, от медии, които не се интересуват от жълтите новини и просташките скандали на всекидневието, от кметове, които имат политика за подкрепа на автентичната българска култура. За разлика от нихилистичното, а понякога и враждебно отношение към българската литература на държавно ниво. Защото само така могат да се обяснят покушения срещу българската национална идентичност като премахването от учебниците на класически творби като "Арменци" на Яворов или творбите на Чинтулов. Тези процеси ни възмущават.

- Как им отговаряте?

- С издаването на книги. Защото нашето оръжие е Словото. С него отговаряме и на могъщите, добре финансирани чужди фондации, които вече 25 години провеждат своята стратегическа политика за обезбългаряване, отродяване, подриване на националната идентичност и внушаване на по-младите, че трябва да се откажат едва ли не от усещането си за българска принадлежност.

Поредното покушение са приказките, че от учебните програми трябва да се извадят уроците по фолклор, че той трябва да се изучава само в специализирани училища. Народът е като дърво - отрежеш ли родовата му памет, корените, то изсъхва. Това е целта на всички онези, които искат глобалното да измести националното.

- Въпреки това на 3 март видяхме нещо, което години наред не се беше случвало - хиляди млади хора на Шипка, в музея пред Самарското знаме.

- Да. Това е реакцията - на възмущение и на събуждане.

- Възражда ли се патриотизмът в България?

- Дай Боже, има такива индикации. Обнадежден съм.

- Защо през годините не се изкушихте да издадете някой касов булеварден автор, който с едно заглавие да Ви донесе добри пари?

- Докато създавах концепцията на издателството, бях всеки ден с мои приятели, велики писатели, художници, философи като Исак Паси, Николай Хайтов, Йордан Радичков, Вили Цанков, Антон Дончев... Трудно е да изброя всички. И тогава си дадох сметка, че би било предателство към тяхното високо творчество, ако издателство "Захарий Стоянов" поднася литература с ниски художествени качества. Е, няма как всеки ден да издаваме велики книги. Но пошлото и чалгата са противопоказани за нас. И досега сме успявали да се опазим от тях.

- Хората виждат страшно много книги на пазара и вероятно смятат, че на този свят няма по-лесно нещо от това да издадеш книга. Малцина си дават сметка колко скъпо удоволствие е това. Колко струва издаването на една книга днес?

- Зависи от тиража и от обема. Стихосбирка от 60-80 страници в тираж 300 на добра хартия и с хубаво оформление излиза 800-900 лв. Уви, тиражите за поезия се сринаха. 300 броя е голям тираж, 500 - прекалено голям. А роман като "Време разделно" или "Под игото" при тираж 500 броя излиза 3-4-5 хиляди лева и повече.

Тъжното е не, че книгите са скъпи, а че библиотеките са унищожени. Преди 20-ина години имаше около 8 хиляди действащи библиотеки. Сега са по-малко от 2 хиляди в цялата страна. И дори регионалните нямат пари за книги. Ние сме единствената страна в Европейския съюз, която отделя не в проценти, а в пъти по-малко средства за закупуване на отечествена литература. Както и една от малкото държави с най-висок процент ДДС за книгите. В повечето страни, знаете, са 2-3, най-много 7%, а у нас - 20%. И тези, и други причини водят почти до убиване на българската книга. Издателите, които все пак издават български автори, търсят най-различни начини - спонсорства, заеми, кредити.

Ние, например, вече повече от 10 години работим с кредити. Трудно се справяме, но друг начин няма.

- Ще изяде ли мишката книжката?

- Вярвам, че няма да я изяде. Ние работим за това. Но въпреки това се моля след 20-30 години да не се превърнем в героите на Ред Бредбъри човек-книга и да си разказваме едни на други.

- Коя е най-издаваната и най-продавана книга с клеймото "Захарий Стоянов"?

- Тук има удивително съвпадение на вкусовете на читателите. Слава Богу, не всичко е разложено. Преди година-две се проведоха класации за най-търсения роман. "Под игото" е номер 1, на второ място е "Време разделно". И нашите издания на "Под игото" и "Време разделно" показват същото. Може би и това е вид съпротива срещу опитите за разложение на националното. Другите книги, които постоянно преиздаваме, са на Димитър Талев - "Железният светилник" и "Преспанските камбани".

- Означава ли това, че от времето във "Време разделно" до днес все живеем във време разделно?

- Уви, да. Сега времето е още по-разделно. Не само за България, за Европа. Заради това, че европейските лидери са слаби и безгръбначни, виждаме, че Европа е пред взрив. Нямат решение на проблема с бежанците, а вече става ясно, че тук може да дойдат не два, а 100 милиона бежанци.

- Вие сте дълбоко вярващ човек, една от целите на Вашето издателство е и съхраняване на християнските ценности. Как приехте зарята на Великден, организирана от архимандрит Дионисий?

- Кощунство. Правилно реагираха редица духовници. Периодично се правят опити за подриване авторитета на светата Българска православна църква и отвън, и отвътре. Според мен трябва да има истинско държавно отношение към ролята и значението на нашата църква. Политиците ни трябва да си припомнят, че духовното ни пробуждане през Възраждането, както и самоосъзнаването и бързото ни израстване и напредване след Освобождението, се дължи и на голямата, изключителна роля на Православната църква. Вместо да подпомогнат църквата с въвеждането на час по вероучение, политиците се разсейват. Това е ужасна грешка. Часът по вероучение би бил много нужен и полезен, душеспасителен за младите хора. Това би бил час по морал, милосърдие, състрадание. Много млади хора днес не знаят значението на тези думи. Разбира се и самата църква трябва да се събуди. Нужни са и по-млади, по-действени, по-бойки хора, каквито имаме между митрополитите.

- Одобрявате ли въвеждането на забрана за носене на бурки?

- Да. Това отдавна трябваше да стане. Слава Богу, че сега отделни общини се сетиха. Трябва обаче да има цялостен закон за това. Но още когато започваха тези процеси, държавата бе длъжна рязко да се намеси. В Родопите се изградиха десетки джамии, а много малко църкви. Обучението на имамите се извършва с парите на чужди фондации, при това извън България. Държавата няма контрол над това какво точно ги обучават, на какъв вид ислям ги учат. Не случайно се появяват радикални отклонения и направо извращения.

- Излезе от печат новата Ви книга. За какво е тя.

- "Образ и метафора" е опит за паралелен анализ на творчеството на 35 големи български художници и поети. Първите откъси от нея излязоха на страниците на любимия вестник "Стандарт". Разсъждавам за връзката, привличането, оттласкването, взаимните влияния на пластическите и словесните метафори, как се появяват, откъде се влияят, какви са приликите и отликите, сравнявайки творчеството на художници като Светлин Русев, Любен Зидаров, Иван Димов, Борислав Стоев, Греди Асса, Ивайло Мирчев, скулптори като Евгени Кузманов, Димитър Сотиров и поети като Александър Геров, Валери Петров, Любомир Левчев, Веселин Ханчев, Иван Пейчев, Христо Фотев, Александър Геров, Борис Христов, Иван Цанев и т.н. Това е книга, върху която работих повече от 10 години. Предпочитам по-традиционните средства за работа. Или пиша на ръка стихотворения, или на пишеща машина, или диктувам, а после чета и коригирам.

- Каква е пишещата Ви машина?

- Стара, на 25-30 години,"Марица".

- Можете ли с една метафора да опишете времето, в което живеем?

- Няма да е радостна метафора: подло и пошло. Защото се подриват всички ценности, духът се принизява, подменят се местата на добро и зло. Това много обезверява мислещия човек. А аз съм такъв, съмнявам се във всичко.
Ако нямах такива задачи, възложени ми от Провидението - да се грижа за много хора поради издателската си практика, да пътувам постоянно, да имам организационни задачи, бих се оттеглил в манастир, колкото и скандално да звучи.

- Защо?

- За да съзерцавам, да чета великите книги. Виждам какви гигантски усилия трябва да полага всеки, за да се свърши нещо дребно. Това обезверява мислещия човек. Струва ми се, че това е и една от причините толкова много млади хора да напуснат България. Това ги оскърбява и унизява. Страшно е, че държавата не се замисля какво да направи, за да ги върне. Това трябва да е главна задача на всяко правителство.

- Всеки кабинет през последните 25 години и правел опити да ги върне, но формула как да стане това няма. Вие имате ли?

- Имам. С национална политика и желание. Но политиците сякаш нямат желание, защото трябва да променят радикално живота в България. Нужно е да започне възстановяване на производството, на селското стопанство, трябва да спрат крамолите, а това е много трудно. Нужно е да се върнем към безкористната работа на ползу роду, щом говорим за Отечеството.

ЛЕКСИКОН

Вечната книга: Библията

Първата издадена книга: "Под игото" на Иван Вазов и "Мъртви души" на Николай Гогол

Книгата, която най-много ви вълнува: "Записки по българските въстания" на Захарий Стоянов

Книгата, която мечтаете да издадете: "Дон Кихот" на Мигел де Сервантес с гравюри на Гюстав Дюре

Книгите, които всеки българин трябва да има в дома си: Творбите на Иван Вазов и Христо Ботев

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай