София. - Тази година бяха направени корекции в учебниците за 3-ти и 7-и клас. Това отново породи реплики на учителите, че има разминавания между учебници. Така ли е в действителност?
- Всички учебници за конкретен клас и предмет са писани по една и съща учебна програма. Разбира се разлики има. Някои учебници са за по-амбициозни ученици, с повече допълнителни текстове и задачи. Идеята за алтернативни учебници е породена от факта, че и учениците са различни. За съжаление държавата ни е нееднородна и все повече се разтваря ножицата център - периферия. Вече не става въпрос само за културни различия, а за различен манталитет, различно отношение към света. И тази нееднородност не е само на географски принцип. Някои от най-безперспективните гета са на 5-6 км от Народното събрание.
Не бих казала, че има разминавания между различните учебници, по-скоро има различия и така трябва да бъде, за да има подходящи учебници за всички. Децата, на които майчиният език не е български, не биха могли да усвоят един по-разгънат материал, но трябва да им гарантираме базисни знания. Не може да се отрече и това, че някои учебни програми на МОН са прекалено амбициозни и прекалено претрупани с термини и фактология до степен да не остава пространство за самостоятелно логическо мислене. Учебниците са следствие от програмите. Когато в една тема са зададени 20 нови наукообразни понятия, те трябва да се въведат в съответния урок.
Преработихме до около 40% от обема на всички учебници за 3-ти и 7-и клас. През септември те ще бъдат на разположение на учениците. През последните четири години актуализирахме и гимназиалните учебници и тези до 6-и клас. През 2012 г. "Просвета" за пръв път от 50-те години на XX век направи учебници и за неграмотни възрастни. Печален факт!
- Имаше ли изискване на МОН за синхронизиране на учебниците с правописния речник?
- Нямаше изисквания за въвеждане на новия правопис, но по наша инициатива преработихме всичките си учебници. "Просвета" е единственото издателство, което го направи. Беше необходимо, защото при външните оценявания проверките са по новия правопис.
- До каква степен по ваше мнение учебното съдържание, което МОН задава, е неразбираемо?
- Мнението на нашите рецензенти и редактори е, че най-вече по природните науки и математика имаме утежнено учебно съдържание. Предполагам това е следствие от амбициозните съветски програми от средата на миналия век и е обусловено от глада за инженери по време на стихийната индустриализация от онова време. През годините въпросните програми не са съществено модернизирани и осъвременени. Мисля, че експертите на МОН биха могли в задължителната подготовка да оставят по-основните теми, а надграждането на материала да бъде в профилите. Програмите по хуманитарните предмети имат друг недостатък - възпроизвеждането на знанията е на механичен принцип: заучаване на дати, факти и събития без сериозен анализ, проучвания и работа по проекти. Драматично се разминаваме с модерните педагогически практики. Надявам се при новите учебни програми да бъдат взети предвид тези проблеми и да се придвижим към XXI век.
- Липсата на закон бави новите учебници. Кои от тях се нуждаят от най-спешна промяна?
- Най-старите учебници са за гимназиите. Те са на 15 години, а европейската практика показва, че учебникът остарява след шестата година.
- Доколко в рамките на сегашните програми може да бъдат направени учебници, ориентирани към практиката?
- В рамките на сега действащите програми не бихме могли да говорим за обучение, ориентирано към практиката. Просто животът се променя много динамично през последните 10 г. Всички производства се изместват от Европа, тя става средище на IT бизнес, комуникации, финанси. Ние не готвим децата за живот в Европа. Много се говори за въвеждането на дуалното обучение у нас и се цитира немският модел, но той е бил успешен до 90-те години на XX век. С изнасянето на производствата голяма част от средните техници, които са били гръбнакът на германската икономика, практически вече са хора без работа. Светът стана толкова динамичен, че ти не можеш да бъдеш сигурен, че подготвяш хората за професия, която ще упражняват цял живот. Има и друг проблем. Несигурността, пред която е изправен българският бизнес. В тази държава е невъзможно един предприемач да обяви от какви работници ще има нужда след 5 години.
- Имате ли наблюдения как се възприемат електронните учебници?
- Електронните учебници са много атрактивни за децата, те са нещо от техния свят. Ние от "Просвета" успешно свързахме печатните версии с интерактивно съдържание, за да има плавен преход в системата. Всички училища, които разполагат с необходимия хардуер, ползват електронните ни учебници. Едно изследване на "Интел" от началото на настоящия век показва, че при учене с визуални и активни материали успеваемостта се качва близо 3 пъти!
Ние направихме първите е-учебници в България преди 4 години, продължаваме да обогатяваме материала, в топ 5 сме на европейските издателства по този показател. През следващите няколко години предстои да пуснем ново поколение е-учебници. Най-общо казано, това ще бъдат индивидуални учебници за всеки ученик. След всеки дял на учениците ще се прави диагностика и материалът от съответния учебник ще бъде така генериран и преподреждан, че да подкрепи конкретния ученик в решаването на конкретните му затруднения.
- Ще изместят ли е-учебниците хартиените?
- Този процес вече тече в държави като Южна Корея и някои щати на САЩ. Вероятно у нас ще става по-бавно, защото тук осигуряването на таблет за всеки ученик звучи абсурдно, като имам предвид финансовото дередже на държавата. Прогнозата ми е, че до 10 - 15 години това ще се случи и в България. На хартия ще останат учебниците за началния курс, защото офталмолозите няма да толерират идеята на тази възраст децата да четат всичко на екран.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
