И във вътрешен и в международен план за политическата 2015 г. може да отчетем негативни тенденции и процеси. В България годината започна с политически устрем от това, че е сглобена някаква управленска конфигурация след доста продължителна криза, която тръгна със сериозни заявки за гарантиране на стабилност и генериране на реформи. Реално обаче това, което произведе 2015 г., е гарантирането на стабилност от гледна точка на
липсата на каквато и да е политическа алтернатива и желание за създаването на такава. От друга страна, имаше отлагане на прилагането на каквито и да е реформи. Заявките бяха изключително реформаторски и така бе аргументирано непропорционалното присъствие на Реформаторския блок в изпълнителната власт. РБ взеха ключови министерски постове, но всички тези сектори подлежаха на ключови реформи. През 2015 г. ГЕРБ успя да гарантира стабилността на своето управление посредством взимането на ключов заем за 3 г. напред, което ще позволи на премиера да обезпечава социални протести, каквито доведоха до предсрочното му оттегляне през първия му мандат. От принципните заявки имаше само безпринципни компромиси, като се тръгне от историческия компромис и се стигне до сегашното дихотомно състояние, в което се намира РБ. Политически лица на Блока заемат различни позиции по ключови въпроси.
Имаме т.нар. "тесни и широки" управляващи
тоест част от реформаторите са готови на всяка цена да запазят тази управленска конфигурация, въпреки че тя не кореспондира с принципите, които те изповядваха. Част от тях са готови да се борят за политическо бъдеще извън конструкцията на РБ. 2015-та беше много пълноценна за реформаторите от гледна точка на публичното им присъствие, но не и от към политическа ефективност.
ГЕРБ успяха да направят това, което може би най-добре развиха, да гарантират политическото безвремие. Сякаш все нещо се случва, но реално нямаме дебат по ключови въпроси. Там, където най-често се генерира дебат, е , когато и ДПС се включва. Това е другата линия, че имаме "тясна и широка" опозиция. ДПС по ключови въпроси е с управленската парламентарна конфигурация и по този начин измества фокуса. През последните години сме свикнали да наблюдаваме изпълнителната власт като много по-силна и тотално делегитимираща парламентарната дейност, но в ключови процеси през политическата 2015 г. имаше доминация и центриране на действията точно в парламента.
Местните избори бяха вододел. През април наблюдавахме извиване от страна на коалиционните партньори по отношение на ключови политики, които, ако не се приемат, те едва ли не ще напуснат коалицията. Но ГЕРБ успя да покаже на малките партньори, че, когато и да се случат предсрочни парламентарни избори, те ще са изцяло в интерес на партията на Бойко Борисов. Последните избори не показват такова електорално присъствие, с което би се възпроизвела фрагментираната картина от 43-то Народно събрание.
2015 г. определено е
много силна за Борисов, но много слаба за БСП
Свикнали сме да намираме левицата в по-добра кондиция, когато е в опозиция. Защото тогава БСП успява да се консолидира вътрешно-организационно и да тръгне към подем. Сега обаче продължаваме да виждаме деструктивни процеси, едно все по-тясно свиващо се ръководство и организационна структура, която все по-малко бих категоризирал като масова партия. Резултатите са налице - нямат победа в нито един областен град на местния вот. БСП затвърждава слабите си резултати от предсрочните избори от 2014 г. и вече произвежда тенденция.
Сериозно събитие се оказаха внезапните трусове в ДПС - обръщението на почетния председател Ахмед Доган, в което отправи твърди критики към политическите заигравки на Лютви Местан и приетата от ПГ на ДПС декларация по повод на руско-турския конфликт започнал след свалянето на СУ-24. Свикнали сме да наблюдаваме ДПС, громящ и силен политически субекти, който обикновено произвежда трусове в другите партии. Безспорно може да говорим за конфликт, който е протичал между Доган и Местан от по-дълго. Безспорно се заговори и за предишни "жълти картони", които може и да са подценени от Местан. Достатъчно е да споменем за едно подценявано събитие, свързано със сега протичащите процеси - разпространените откъси от "липсващото" досие на Лютви Местан сред пощите на депутатите в парламента. Това събитие трябва да бъде мислено в гледна точка на разминаването между линията на почетния и вече бившия председател Местан.
В глобален аспект 2015 г. се оказа най-тежка за Европа. Годината стартира с победата на Ципрас и ерозира Европа за втори пореден път по отношение на финансовата й политика и нерешителност. С оглед на терористичните актове и бежанската криза обаче сега това изглежда по-малък проблем. Европа не успява да отговори от името на ЕС и има засилване на националното. Организмът на съюза страда от тази болест и предпочита да се свива, отколкото да отговори със сила.
Можем да отчетем силна 2015 г. за много полюси в света. Безспорно силна година за САЩ. Безспорно силна контрагодина и за Русия. Москва стартира 2015 г. в изолация, но сега Путин е един от най-желаните събеседници. 2015 г. беше силна и за Китай. Говорим за наситена многополюсна година, в която не само един полюс бе доминиращ в световния политически процес.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
