Събота,

Ето наследника на основателя на УНСС

От: Стела Стоянова -
A
A
A
  • Давам на студентите си погледа на практиката
  • Каузата България е била в сърцето на пра-прадядо ми, основателя на УНСС Стефан Бобчев
  • Всички в моя род имат увлечение към науката и историята, казва д-р Константин Бобчев

Стефан Бобчев списва вестник, преди да е навършил 10 г.

Някогашните интелектуалци са мислели само за просперитета на държавата

С Пенчо Славейков спорели за Народната библиотека

- Д-р Бобчев, Вие сте наследник на Стефан Бобчев, който е патрон на УНСС - човек с уникална биография. Разкажете малко повече за него - какво не се знае отвъд официалните факти?
- Това, което не е толкова известно за него, че той се е занимавал със славянството, имал е идея за панславянска култура още преди Освобождението. Подобно на ранните възрожденци като Раковски и той е възприемал идеята за конфедерация на Балканите, после и за конфедерация на славяните. Бил е русофил по убеждение и по тази причина е участвал още във временното руско управление непосредствено след Руско-турската война както и впоследствие в няколко русофилски правителства, което не е тайна. Въпросът е, че поради тези свои политически убеждения той в един момент изпада в немилост и емигрира със семейството си в Русия. когато свършват средствата, с които са разполагали, били буквално принудени да живеят на едно таванче и той започва да се занимава с преводаческа дейност, за да може да издържа семейството си. След като се оправя политическата обстановка, се завръща в България, и отново започва да се занимава активно с политически живот. Тогава се реабилитира.
Интересното при него е, че той от много малък се занимава и с публицистика. Започва да списва вестник още преди да е навършил 10 години, който издава, по детски, разбира се. По-късно пише и много учебници, и вестници, съчетава много неща в себе си. Освен че пише, че се занимава с преподавателска и обществена дейност, с политика - тоест е човек с доста всестранна култура. Наред с политическата и преподавателска дейност е и активен юрист, издига се до председател на Върховния административния съд на Източна Румелия. Бил изключително честен човек. Той не е оставил след себе си някакво огромно богатство - всяко нещо, което е печелел, го е давал за облагодетелстването на обществото. Неслучайно, когато Христо и Евлоги Георгиеви учредяват фондация за създаването на Софийския университет, той е включен в инициативния комитет и в списъка на хората, които да следят за харченето на средствата, оставени от тях. Те назначават една група от интелектуалци, които имат добро име в обществото и са били известни с това, че не са корумпирани, за да могат да надзирават тази сума. Да основат Софийския университет и след това да се занимават с неговото управление. Стефан Бобчев е един от хората, които заради тези качества е избран да участва в групата. Като преподавател в Софийския университет е един от радетелите и фактически основател на Свободния университет за политически и стопански науки, който постепенно прераства в Икономическия университет и първи негов ректор.
- Доколкото знам, е бил и един от основоположниците на българската юридическа наука, бил е министър на правосъдието в Източна Румелия.
- Да, така е, но по това време министрите са се наричали директори. Като такъв много е способствал за Съединението между Източна Румелия и Княжество България. Той се е занимавал с история на правото. Написал е учебници и по славянско право. Както Ви казах, бил е обсебен от идеята, че славяните трябва да се обединят, много е общувал с чехи, руснаци. Член на Българската академия на науките той фактически прокарва първия закон за БАН, наред с това той е и дописен член на Югославската академия на науките и Чешката академия на науките и изкуствата, Полското научно дружество, един от основните радетели за академичното сътрудничество между славянските висши училища. Занимавал се с относително по-съвременна история на правото, основно с история на славянското и българското право, канонично право. Това е и преподавал.
- Знам, че преди правото е учил медицина в Цариград...
- Точно така. Завършва Военомедицинското училище в Цариград. Той дълго е живял в Цариград и се е интересувал от тогавашните интелектуалци там - не точно хъшове, но хората, които още през Възраждането и преди Освобождението са искали чрез просветата и науката да повлияят за това, българският народ да укрепи духа си и идентичността си. Не толкова с пушките и въстанията, а чрез знанията да намерим своето място. Впоследствие непосредствено след Руско-турската война заминава за Москва, където завършва и право.
- Познавал се е с Иван Вазов...
- Да, но по това време интелектуалците в България са били, както казваме днес, един файтон хора. Не са били много и всички са се познавали. Имали са еднакви виждания, всички са искали най-доброто за България. Има един следосвобожденски ентусиазъм - представете си тези хора, които са си заложили живота и свободата за бъдещето на България. Когато започват да се занимават след това с управлението на държавата, те няма как да имат манталитета на сегашните политици. Искали са само просперитета на държавата. Няма как да накараш такъв човек да вземе пет лева, за да си направи например ремонта вкъщи. Други са били и идеалите им, и философията им. Те са наистина една шепа хора, които са "забъркани" в добрия смисъл на думата във всички положителни неща от онова време.  
С някои са имали различия - Стефан Бобчев например е имал различия с Пенчо Славейков. Например на тема Народната библиотека. Но различията от онова време са били по спорове, от които да се роди истината, а не някакво противоборство за користни цели. Те за някои неща не са се разбирали, но в същото време за други са си помагали.
- Пазят ли се в семейството Ви интересни документи от архива на Стефан Бобчев?
- За жалост нямаме много неща от неговото време. Бяха останали много малко и ние сме дарили основната част от тях на Софийския университет, на УНСС, на градската и Народна библиотека. Първите му бележници, първото детско вестниче, които е писал. Разбира се, те са много детски с картинки, но разбирате какво означава човек още на тази възраст да си е мислил за подобни неща.
Ще Ви разкажа една случка, чута от баща ми, на когото я разказал неговият баща и така назад по семейна линия. Стефан Бобчев е имал двама братя, когато са били малки, още на 7-8 години, си играели на войници. Децата по принцип си играят на войници с пушки, пистолетчета и така нататък, а те са играели, като се опитвали да възпроизведат битките на Наполеон. Представяте ли си в момента да си играят в парка и да възпроизвеждат битката при Ватерлоо? Други интереси са имали, от малки са чели. Просто са от такова интелектуално семейство. Те са от Елена, от чорбаджийски род, още техният баща е бил учител. В Елена е имало така наречената "даскалоливница" - училище за учители.
- А по какъв път тръгват наследниците на Стефан Бобчев?
- На мен дядо ми беше професор по архитектура и археология в сегашния УАСГ. Учил е в Германия и се е върнал у нас, като архитект е проектирал обществени сгради, църкви. Беше професор по история на архитектурата, радетел за старините на София, явно всички в рода имат някакво увлечение по науката и историята. Нямаше някой да е бил например търговец, винаги ги е увличала науката и образованието, даскалъка, университета. Братът на дядо ми бе професор по икономика пак в УНСС. Занимаваше се с религия и наука, както и с връзката между тях, писал е много учебници по тази тема.
- Вие сте икономист и преподавател в същия университет, който е основан от пра-прадядо Ви.
- Аз съм първо юрист по образование, имам магистратура по право с три специалности, направих специализации в чужбина пак по право. След това обаче животът ме откъсна от правото и ме насочи към инвестициите в недвижими имоти, финансите, строителство. И оттам, дали защото дядо ми беше архитект, а родителите ми - инженери, животът ми се разви по друг начин. И видях, че в УНСС има тази много интересна катедра по Недвижима собственост. Тъй като тази тема много отдавна ме вълнува, в знак на известен вид приемственост реших, че мога да напиша една дисертация и да се занимавам с нещо, което макар и леко встрани от професията ми, наистина е интересно и мисля, че мога да допринеса с нещо. За разлика от предците ми, които са се занимавали с наука заради самата наука, аз се занимавам с бизнес, но виждам в него нещо, с което мога да допринеса на студентите си с неща, които не ги пише в учебниците. Когато аз съм бил студент, често съм страдал от това, че освен учебника, няма кой да ми каже как се случват нещата на практика. Това ме кара да се занимавам с преподаване - ако мога да им покажа на студентите погледа на практика, научните неща, и да видя поне част от тях да гледат със светнали очи, това ме радва.

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички