Интегрални задачи влизат в матурата по математика след 7. клас още от догодина. Амбицията на МОН е това да стане още от следващата учебна година, тъй като образователните дефицити на децата по математика и природни науки е огромен. Това съобщи просветният министър Красимир Вълчев в предаването "Защо, г-н министър" по бТВ.
"Искаме да направим задачите по-практически, не толкова тестът ще бъде интегрален. Няма да има отделно математика, физика, химия, биология и география. По-скоро говорим за интегрални задачи", обясни министърът. Той припомни, че и в момента има интегрални задачи в матурите.
Една задача за скорост, път и време е едновременно и от математиката, и от физиката. Така например може да има задача от здравното образование, която е свързана с калории, храна. В крайна сметка задачата ще бъде математическа, но докато стигнат до математическия израз, децана трябва да познават основни понятия от съответния предмет. Например понятието "калории". От химията може да бъде "смеси". От астрономията може да бъде движение на планетите. От географията - разстояние, мащаб на карта, каза Вълчев.
"Целта ни не е да затрудним учениците, а да ги накараме да учат, така че да разбират и да могат да прилагат знания. Защото точно там се провалят, виждаме го и по PISA", каза Вълчев.
"За следващата година ще направим малка, скромна крачка. Ако задачите са 24, шест от тях ще бъдат интегрални с понятия от природните науки. Смятаме, че това рано или късно трябва да го направим, да дадем сигнал на учениците, че е важно да учат с разбиране. Да могат да решават практически задачи. Това е сигнал, който даваме и към учителите, които ги подготвят", обясни министърът на образованието.
"Няма нищо страшно, ако едно дете не влезе в набеденото за най-добро училище или в най-желаното. Има достатъчно училища, които могат да му дадат добри образователни и житейски възможности. Най-важното е едно дете да има мотивацията за учене", заяви Вълчев.
"Частните уроци винаги ще ги има. Ние обаче трябва да ги направим по-малко рентабилни. Ако изпитите са така направени, че по-малко може да се заучи, това ще намали тежестта на частните уроци. Една от основните причини за частните уроци, е че една голяма част от учениците трупат дефицити, особено в прогимназиален етап и родителите им виждат, че те изостават и се притесняват за това как ще се представят след 7. клас. Ако дадем повече време на учителите и учениците, ако оптимизираме учебните програми, това също ще бъде крачка към това да направим по-малко рентабилни частните уроци", каза той.
Относно изпита по български език и литература на седмокласниците също смятам, че трябва да вървим към интегрален изпит. Но ще го направим от по-следващата година. Например текстът, по който разсъждават учениците може да бъде исторически. Пак ще се върви в тази посока да бъдат интегрални задачите, а не да бъде интегрален изпитът, обясни Вълчев.
"Основните ни проблеми са с математиката. Особено в 10. клас виждаме слабите резултати. Ние знаем какви са системните проблеми и трябва да ги адресираме. Това са проблеми в учебните програми и недостиг на време. Една от основните цели на реформата трябва да бъде да освободим време на учениците и учителите, защото те препускат, не им достига време за затвърждаване на знания", посочи той.
Красимир Вълчев бе категоричен, че пълната забрана за телефони в училищата ще влезе в сила за 15 септември. За целта обаче трябва поправка в закона. Така е нужна, за да се свалят таксите за платено висше образование, което депутатите вече са направили на първо четене в комисия.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
