Двучасовият разговор с Путин показа, че краят на войната е все по-далеч
Когато дойде времето, в което не знаем на кого да вярваме, започваме да се заслушваме във всичко. Включително и в астролозите. А те от началото на годината предупреждаваха, че на 18 май ще се случат съдбовни неща, които ще променят планетата.
Причината била рядко астрологично събитие, което се случва веднъж на 80 години.
Природните стихии, за радост, ни пощадиха на този ден. За сметка на това, случиха се поредица от знакови събития в Европа, които предвещават силни политически бури и то за дълъг период.
Интронизацията на папа Лъв XIV
събра европейските лидери, но ще се запомни със забележително отсъствие на президента на САЩ Доналд Тръмп, чиято емблематична среща със Зеленски в базиликата „Свети Петър“ засенчи погребението на папа Франциск.
Ръкостискането на украинския президент с вицепрезидента Джей ди Ванс ни напомни, че това е едва първата им среща след злополучния разговор в Белия дом. А първите думи на главата на Римокатолическата църква бяха, че преговорите за мира в Украйна не само са необходими, те са неизбежни.
Докато евролидерите се редяха на опашката за първите си аудиенции с новия папа, милиони европейци се тълпяха пред урните, за да гласуват за президент на Румъния и Полша, както и за парламент в Португалия. А ден по-късно, докато резултатите от вота разтресоха Стария континент,
Тръмп и Путин проведоха двучасов разговор
който предизвика още по-силен трус, размествайки надълбоко плочите в геополитическия терен.
Казано на шахматен език, американският президент играе една дълга партия с Европа, като разчита на изтощението на противника. Играе уж рисковано, държи го в шах, а през това време замисля нови и нови комбинации. Очакваните две са скорошен гамбит за Украйна и пешки, които някой ден ще станат царици.
Това, че Тръмп се подготвя да излезе от преговорите за мир в Украйна, не е новина. Европейските анализатори го прогнозираха още от месеци, а Белият дом го лансира от Великден.
Шамарът за Европа бе начинът, по който го обяви
С недвусмисленото лансиране на приемника му – в лицето на новия папа. С желязната бизнес логика за Украйна, в която ще се влеят милиарди западни инвестиции за възстановяването й. И със стоманения отказ да се включи в новите санкции срещу Русия.
Не е мой проблем, заяви на европейските лидери Тръмп. И ги остави сами да вадят кестените за войната, чиито край изглежда вече все по-далечен. Особено след бруталните думи на Путин при шумно рекламираното му посещение в Курската област: „И Суми трябва да е наш“.
Митът за един от спасителите падна, но заедно с него започна легендата за новия – френският. Този, който ще дава ядрени глави на оръжията на цяла Европа.
Докато евролидерите спорят за отбранителната стратегия срещу Русия,
битката с Москва е на изборния фронт
Особено по източния фланг на НАТО. Затова и изборите в Румъния и Полша са жизненоважни за Брюксел. Колкото и голям да е руският писък, че в Букурещ външни сили от Франция, Молдова, даже и от Испания са изместили Джордже Симион от първото място, за да поставят за президент кмета Никушор Дан, Европа няма друг шанс освен да си припомни правилото – на война и в любовта всичко е позволено.
Докато обаче Брюксел хвърли цялата си енергия срещу външните сили от Москва в Букурещ, подцени Полша. И там националистическият кандидат Карол Навроцки е на ръка разстояние след очаквания еврофаворит – Рафаел Тшасковски.
На 1 юни, на втория тур,
кметът на Варшава ще има още по-голям проблем
защото Славомир Менцен, кандидатът на крайнодясната Конфедерация, се класира на трето място с 14,8 %, а Гжегож Браун, крайнодесен антисемитски кандидат, спечели изненадващо четвъртото място с 6 процента. И двамата вече декларираха, че няма да подкрепят кандидата на премиера Доналд Туск.
В Португалия пък десноцентристкият Демократичен алианс спечели най-много гласове на предсрочните избори в неделя, но големият победител е крайнодясната партия "Стига!" . Тя се изравни със Социалистическата партия като втората по големина сила в парламента на страната, като се възползва от народния гняв, насочен към основните партии в Португалия.
Нейното представяне потвърди неудържимия растеж в подкрепата й в Португалия, където от само един депутат през 2019 г. тя се превърна в трета по големина партия на изборите миналата година.
А сега контролира една четвърт от местата в законодателния орган на страната и вероятно ще получи контрол над общинските управи в ключови градове в страната.
Резултатите в Португалия са показателни за общата картина в Европа. Да, центристите побеждават, но нарастващата популярност на популистките и евроскептични сили, е отчетлива тенденция. И в трите страни изборите показват
силни антисистемни настроения сред избирателите
които все по-често отхвърлят традиционните партии в полза на нови десни сили.
Докато европейската политическа система е в състояние на шок заради разместването на пластовете, крайнодесните успяват да насочат страха и несигурността на населението в посоката, от която то се нуждае. И все повече държат "антиелитния" курс, предизвиквайки традиционните политици.
Интересна е и друга тенденция. Протестното гласуване през миналото десетилетие беше ръководено от левите популистки партии като СИРИЗА (Гърция), "Подемос" (Испания) и "Непокорена Франция". Сега обаче то се превърна в инструмент на десницата.
Намирайки се в опозиция, те са освободени от необходимостта да поемат отговорност за управлението на държавата. Затова и не търпят критики за грешките си.
Португалската "Стига!", подобно на АзГ в Германия и други крайнодесни, се чувства изключително комфортно в опозиция. Тази ситуация им дава възможност да продължат да подхранват тяхната "антисистемна" реторика и, ако е необходимо, да хванат правителството за гърлото и да го свалят. Така, както се случи преди няколко месеца в Португалия.
Крайната десница успява да използва максимално социалните мрежи в кампанията си и така печели електората, докато либералните формации продължават да задълбочават пропастта между тях и хората с „брюкселски“ тип говорене.
Левицата в Европа пък загуби позиции, тъй като престана да поема инициативата в работата с "пролетарските" слоеве от населението. Повечето от тях просто спряха да ходят до урните.
Възходът на крайнодесните партии, колкото и да се приписва на Русия, има друг флагман. Тези сили не крият, че са близки до позициите на Доналд Тръмп. Пешките на шахматното му поле, които бавно напредват напред, за да се произведат един ден царици.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
