- Решението на Москва за мобилизация вдигна риска от пряка конфронтация Русия- Запада
- Китай мълчи за Украйна, но предупреди Кремъл за Централна Азия
Руският президент Владимир Путин обяви частична мобилизация и заплаши да използва всички възможни модерни руски оръжия в отговор на предполагаемото западно ядрено изнудване.
„Когато териториалната цялост на нашата страна е застрашена, ние ще използваме всички средства, с които разполагаме, за да защитим Русия и нашия народ – това не е блъф“, обяви той от телевизионния екран.
Тази последна засега ескалация на конфликта в и около Украйна следва обявяването на 20 септември на референдуми в териториите, които Русия в момента окупира в Украйна. Това е и най-новият хазартен ход на руския лидер, който търси спасителен изход от все по-ужасната за него и родината му ситуация в Украйна.
В телевизионно обръщение в 9 сутринта московско време на 21 септември Путин се обърна към руския народ, настоявайки, че частичната военна мобилизация на нейните 2 милиона резервисти е в името на защитата на Русия и нейните територии. Той каза, че Западът не иска мир в Украйна и добави, че Вашингтон, Лондон и Брюксел притискат Киев „да прехвърли военните действия на наша територия“ с цел „пълно разграбване на страната ни“.
- Вече изпитана тактика
Планът на Русия да анексира територия в източната част на Украйна чрез „референдуми“ следва установена схема, но също така представлява нов кръг от ескалация във война, която не върви по волята на Путин през по-голямата част от последните седем месеца.
През март 2014 г. Путин анексира Крим след набързо организиран референдум там, след като Русия окупира полуострова. А през февруари 2022 г. – дни преди да изпрати руската армия в Украйна – той призна независимостта на т. нар. Донецка и Луганска народни републики, като разположи „мироопазващи сили“ на тези територии, окупирани от Русия и местните му хора от 2014 година. Странното е, че Путин не даде шанс на тези територии да се развиват, а ги използва през последните 8 години като плацдарми за своята незаконна война срещу Украйна.
В резултат на тази агресия Русия превзе около 20% от територията на Украйна – предимно на изток. През последните няколко седмици Москва отново загуби някои от тези райони, но все още контролира около 90 000 кв. км, предимно в района на Донбас и в югоизточната част на Украйна. Установените де факто от Кремъл независими републики, обхващащи големи части от Донецка, Луганска, Запорожска и Херсонска области, сега „молят“ Москва да проведе референдуми за присъединяването им към Руската федерация.
По предварителни планове референдумите трябва да бъдат организирани между 23 и 27 септември и се очаква руският парламент бързо да ратифицира всяко решение за анексиране, а Путин да го подпише и да влезе в сила малко след това. Подобен процес се случи в Крим през 2014 година.
- Рискът този път е по-голям
През 2014 г. Украйна не поведе своя битка за Крим и нейната антитерористична операция бързо спря, след като Русия насочи войски и ресурси в Донбас, за да подкрепи своите местни представители там. След осем месеца тежки битки резултатът беше последната порция от злополучните мирни споразумения от Минск през февруари 2015 г., които създадоха нестабилно прекратяване на огъня за седем години, придружено от един изпразнен от съдържание процес на диалог, който не успя да доведе до уреждане на конфликта.
Сега няма изгледи Киев и Западът да приемат подобна сделка, която просто печели време на Москва да се прегрупира и да планира следващия си ход. Украински и западни лидери вече казаха това, включително френският президент Еманюел Макрон и германският канцлер Олаф Шолц. Подкрепи ги и американският президент Джо Байдън, който съвсем целенасочено и някак пророчески в последно време предупреждава Путин дори да не помисля за използване на ядрено оръжие.
Но това едва ли ще спре Русия. Путин се нуждае от „извинение“ не толкова или поне не само, за да ескалира конфликта в Украйна, а и за да заздрави позициите си в самата Русия. Включването на украинска територия в състава на Русия, от руска гледна точка, би превърнало украинските военни операции за освобождаване на тези области от руска окупация в акт на агресия срещу Русия. Това ще даде претекст на Путин да призове за обща мобилизация и потенциално дори да обяви военно положение в Русия.
Но обявяването на референдумите и всичко, което те носят със себе си, също така представлява пряко предизвикателство към Запада. То е онова, което ще даде смелост на политиците в НАТО и ЕС да продължат да подкрепят Украйна. Тя пък ще бъде обявена от Русия за агресор, а това значително би увеличило риска от пряка конфронтация между Русия и Запада. И отново би увеличило опасността Москва да прибегне до ядрени оръжия, вероятно само тактически.
- Има ли значение какво мисли Китай?
Безспорно. Мастити репортери припомнят как Владимир Путин започна военната си авантюра на 24 февруари в Украйна само дни след като бе разговарял с китайския лидер Си Цзинпин по време на Олимпиадата. Но ако тогава Путин е имал карт бланш от Си, този път едва ли нещата стоят точно така…
Владимир Путин се срещна с президента Си Цзинпин на 15 септември в рамките на годишната среща на върха на Шанхайската организация за сътрудничество в Самарканд, Узбекистан. Точно преди това Си пък беше посетил Казахстан и изразил ясната си подкрепа за суверенитета и териториалната цялост на тази страна, към която Москва има своите домогвания. Това беше ясен сигнал към Путин да пази ръцете си от Централна Азия. След срещата на двамата в Самарканд на Путин се наложи да признае, колкото и неохотно да бе това, че Китай има опасения относно „специалната военна операция“ на Русия в Украйна.
Липсата на подобно послание за Украйна, където Китай продължава да избягва да се изказва ясно срещу агресията на Русия, може да е създало впечатление в Москва, че желанието на Пекин за стабилност, което Си Дзинпин изрази в Самарканд, е основно за бърз край на войната, а не непременно за начина да бъде постигнат този край.
Мисълта, че Китай изтласква Русия не просто от Централна Азия, но всъщност към по-агресивна позиция по западните си граници, е още едно от грешните тълкувания на Китай от страна на Кремъл. Но това е много опасно, като се има предвид, че Русия има „недовършена работа“ и на други места около себе си – в проруския отцепнически регион на Приднестровието в Молдова, признаването през 2008 г. на независимостта на двата отцепнически региона на Грузия Абхазия и Южна Осетия.
- Има ли край за Путин?
Предвид ходовете на Путин, не само от тази година, но и от последните 8 след анексирането на Крим, въпросът, който възниква от всичко това, е докъде може и ще стигне Путин? Досега той изигра доста козове и все още не печели. Енергийното изнудване срещу Запада не разби единния фронт на членовете на НАТО и ЕС, както и на техните съюзници. Не се поддават на ухажване огромни икономики като китай и Индия.
Поддръжниците на Путин са малко и са като във филма за мръсната дузина – като Иран, Сирия, Северна Корея, Мианмар и други маргинали. Китай може да купува руски петрол и газ, но все още не е застанал открито на страната на Путин по отношение на Украйна. Малко е вероятно да го направи, особено ако се очертава допълнителна ескалация в резултат на планираните референдуми в окупираните територии.
И най-вече, което е най-досадно за самия Путин, е, че той не печели на място в Украйна. Последният му отчаян опит да повиши залозите е най-ясният сигнал за това досега – но също така и индикация колко по-опасна може да стане тази вече катастрофална ситуация.
След като остана без козове, с които военно да печели войната и обяви, че спира с блъфовете, на геополитическата маса започна да се разиграва най- опасната игра. Руската рулетка. А при нея, както знаем, руснаците разчитат не на логика, не на късмет, а само на съдбата. Което за света звучи кошмарно.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
