Както се подозираше по-рано, Русия се отказа от газопровода „Южен поток" – един от своите най-големи проекти, чието геополитическо значение надхвърляше икономическото. След конфликта в Украйна ЕС настоятелно блокираше реализирането на проекта и вече вместо „Южен поток" „Газпром" планира да прокара тръба до Турция, за да може макар и частично да се откаже от транзита през Украйна и да използва вече вложените инвестиции за сумата над 25 млрд. долара. Експерти обаче смятат, че Турция може да стане проблемен потребител и затова ще е най-добре Москва да се откаже изцяло от проекта, пише „Коммерсант", цитиран от Фокус.
Проектът още отначалото не изглеждаше ориентиран към генериране на допълнителни печалби и затова отказът от него ще бъде възприет от инвеститорите положително, ако „Газпром" не зачеркне вече направените инвестиции, каза Константин Черепанов от UBS.
Русия в текущата ситуация трябваше да се откаже от изграждането на такъв крупен газопровод, смята Валерий Нестеров от Sberbank Investment Research. По мнението му, „Газпром" е станал заложник на липсата си на гъвкавост, като не пожела да се съгласи на отстъпки пред потребителите, които на свой ред са силно политически ангажирани. Експертът отбелязва, че още от началото на проекта мнозина го критикуваха, тъй като почти всички преимущества бяха на страната на Европа, а Русия за своя сметка осигурява надеждността на доставките. Новата тръба към Турция, добавя Несторов, се обсъждаше отдавна, но съществено увеличение в търсенето на руски газ в страната няма да има – Турция ще се опита да поддържа баланса в доставките от различни източници, включително от Азербайджан, Иран и внос на втечнен природен газ. Избирайки турския вариант, Русия не се избавя от транзитните рискове – Анкара се е показала като труден преговарящ и неведнъж е променяла позицията си и отменяла договорености.
Експертите, интервюирани от РИА Новости по време на конференция за енергетиката в руското посолство във Вашингтон , са разделени в мнението си относно прекратяването на проекта „Южен поток" от страна на Русия- едни не виждат в това нищо страшно, други съжаляват и се надяват на възобновяване на строителството.
„На първо време, решението не беше изненада. Трябва спокойно да се отнесем към това. Енергийният пазар е такъв, че трябва да умееш да прогнозираш не за 3 или 5 години, а за 25. Но кой може да предскаже с увереност какво ще бъде след 25 години? От друга страна, Русия има прекрасен проект с Китай- съседни държави, голям пазар, пари. Това може само да се приветства", заяви изпълнителният директор на компанията NACCSA Майк Мур.
На свой ред ръководителят на TMK IPSCO Петър Голицин изрази надежда, че замразяването на проекта е временно.
„Това е важен проект за всички страни. Когато хората говорят за енергийна сигурност, често забравят, че тя е важна и за доставчика и получателя. Мисля , че този проект остава актуален и се надявам замразяването му да е временно", заяви Голицин.
Алехандро Коре от из CPCS смята, че „Северен поток" е много по-важен за Европа от „Южен поток", но сподели, че не е съвсем запознат с детайлите около прекратяването на „Южен поток".
Директорът на Garten Rothkopf Клер Кейси смята, че ситуиацията с отказа на Русия от „Южен поток" е удобна за световните доставчици на газ.
„Аз не съм съвсем компетентна относно тази новина, но мисля, че тя е удобна за световните доставчици на газ", заяви тя.
Путин предложи на българите да искат от Европейската комисия обезщетение за пропуснатите ползи, тъй като само преките доходи от газовия проект за българския бюджет се очакваше да бъдат 400 млн. евро годишно, посочва „Московский комсомолец".
България винаги е казвала, че е твърде заинтересована да бъде създаден „Южен поток", но щом тя не може да се държи като суверенна държава, щом има други ангажименти, това не ни влиза в работа", цитира всекидневникът руския президент.
„Правителството на България всяка седмица мени позицията си във връзка с газопровода", твърди „Комсомолская правда". Проектът би осигурил на България 400 млн. евро годишно и нови работни места, но „от друга страна, САЩ настояват София да наложи възможно повече вета върху руски проекти и предложения", заявява изданието.
„Варианти за окончателно решение може да чакаме до безкрай", отбелязва вестникът и допълва, че заради поведението на България са били разрушени надеждите и на сърбите, и на Австрия, и на редица други страни за допълнителни печалби от реализирането на проекта", пише още „Комсомолская правда".
„Южен поток" от сензации" гласи заглавието на първата страница на официоза „Росийская газета".
Русия отмени проекта за строеж на тръбопровода „Южен поток" за доставки на газ за Южна Европа. Според политолога Михаил Леонтиев, тръбопроводните проекти само са затормозявали развитието на руския енергиен износ, пише ТАСС.
„Дългосрочните газови перспективи се променят и ние трябва да имаме възможност да диверсифицираме потребителите достатъчно свободно. Според мен втечняването на газ е по-ефективен способ за доставки. Ако имахме по-големи мощности за втечнен газ, лесно щяхме да излезем на пазара на Югоизточна Азия", заяви Леонтиев като отбеляза, че важно значение има това, че Путин е направил изявлението си в Турция- това означава, че на практика е предложил на Анкара да бъде новият транзитер на руски газ за Европа.
Тази алтернатива се струва добра на и директора аналитическия департамента на групата компании „Алпари" Александър Разуваев.
„Турците ще „лапнат" транзитните комисионни- това, което можеха да получават така наречените братя-славяни. Харесва ми, че най-накрая се отървахме от илюзията за Европа и славянството", заяви Разуваев.
„Путин говори и действа в посока пренасочване на ресурси към Азия.А икономиката на Азия, за разлика от европейската ще расте бързо", добавя той.
Политологът , заместник директор на Център по политическа конюнктура Олег Игнатов споделя мнението, че няма рискове за Русия от отказа от „Южен поток".
„Ние се опитваме да си играем на противоречия с ЕС . Изобщо, настана време, когато политиката надделява над икономиката и прагматизма. От политическите решения страдат всички – и ние и Европа", заяви Игнатов.
Европейските власти, които със своите действия са принудили Русия да се откаже от „Южен поток", не са дооценили приходите във вид на плащания за транзит, а Турция ще реализира старите си планове да се превърне в страна-доставчин на газ за Европа, смята заместник-генералния директор на руския Фонд за национална енергийна сигурност Алексей Гривач, предаде РИА Новости.
„Това е същият „Южен поток", само че ще влезе не в България, а в Турция. Можем да го наречем разширяване на „Син поток" или нов проект- както искате. Построените на територията на Русия мощности ще бъдат използвани", заяви Гривач.
„Решението да се отмени „Южен поток" ще се отрази зле на европейските потребители. Особено на тези страни, на които се е предлагало да участват в проекта, понеже те ще се лишат от транзитните такси, те всички ще отидат за Турция", добави той.
По думите на Гривач, Турция отдавна мечтае за подобен проект.
„Това е отдавна записано в тяхната енергийна стратегия и те последователно се опитваха да го направят", добавя експертът.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
