Смъртоносната епидемия от Ебола, която от месеци опустошава части от Демократична република Конго, вече тревожи здравните власти в двата края на Африка. След като вирусът достигна Кения, първи случай беше потвърден и в Нигерия – най-многолюдната страна на континента.
Световната здравна организация предупреди, че ситуацията става все по-сложна за овладяване. Разпространението на заразата на големи разстояния затруднява проследяването на контактните лица и създава опасност от появата на нови огнища.
Мащабите на епидемията са тежки. Според последния седмичен доклад на СЗО, съдържащ данни до 19 октомври 2026 г., само в Демократична република Конго са потвърдени 9637 случая и 4646 смъртни случая.
Това означава, че близо половината от диагностицираните пациенти в страната са починали.
Настоящата епидемия вече е най-смъртоносната в историята на Конго и една от най-тежките, регистрирани в света.
Съпруга на дипломат донесе тревогата в Нигерия
Първият потвърден случай на Ебола в Нигерия от повече от десетилетие е установен при жена, завърнала се от Уганда.
По информация на Ройтерс тя е родена в Уганда и е съпруга на швейцарски дипломат.
Жената пристигнала в нигерийската столица Абуджа на 3 октомври. Четири дни по-късно развила симптоми, а на 11 октомври потърсила медицинска помощ.
Първоначално заболяването не било разпознато като Ебола. Според международните агенции пациентката е получила погрешна диагноза за малария, преди да бъдат назначени специализираните тестове.
Едва на 20 октомври лабораторните изследвания потвърдили заразяване с вируса „Бундибуджо“.
Този забавен период е особено тревожен за епидемиолозите, защото пациентката е имала възможност да контактува с други хора, преди да бъде изолирана.
Нигерийските власти са идентифицирали 44 контактни лица, чието здравословно състояние се проследява.
Жената е настанена в болница, а според информацията на СЗО от 22 октомври някои от медицинските ѝ показатели се подобряват.
Откъде точно се е заразила обаче засега остава неизвестно.
Угандийските власти първоначално съобщиха, че тя е пътувала и до Демократична република Конго, където се намира основното огнище. СЗО и Африканските центрове за контрол и превенция на заболяванията уточниха, че към момента нямат потвърдена информация за подобно пътуване.
СЗО: Изправени сме пред по-сложна епидемия
„Изправени сме пред по-сложна епидемична ситуация. Нигерия потвърди внесен случай на болестта Ебола“, заяви регионалният директор на СЗО за Африка Мохамед Джанаби по време на онлайн пресконференция.
Случаят показва колко трудно може да бъде ограничаването на вируса в условията на интензивни международни пътувания.
Един заразен човек може да измине хиляди километри, преди заболяването да бъде разпознато.
Именно затова здравните власти се опитват да възстановят подробно маршрута на пациентката – кога и къде е пътувала, кои лечебни заведения е посетила и с кого е контактувала.
Въпреки тревожните новини СЗО подчертава, че един внесен случай сам по себе си не означава, че Нигерия е обхваната от епидемия.
Основната задача на властите сега е да предотвратят местното разпространение.
Девет случая в Кения, връзката с Нигерия се разследва
Особено внимание е насочено и към Кения, където първият случай беше потвърден на 6 октомври.
Пациентът пристигнал от Демократична република Конго през Уганда. Въпреки оказаната медицинска помощ той починал на 5 октомври.
До 21 октомври в Кения вече са потвърдени девет случая, включително един смъртен.
Здравните власти са установили и проследили всичките 135 контактни лица, свързани с първия пациент.
Междувременно експертите от Африканските центрове за контрол и превенция на заболяванията проверяват дали съществува връзка между първия заразен в Кения и жената, лекувана в Нигерия.
Причината е, че двамата са пътували от летището в Ентебе, Уганда, на една и съща дата.
Възможността да са имали контакт се разглежда като една от версиите, но не е доказана.„
В Конго заразата обхвана осем провинции
Епидемията започна през май 2026 г. в Демократична република Конго и постепенно засегна все по-голяма територия.
Според последния доклад на СЗО заразата вече е достигнала 66 здравни зони в осем провинции.
Най-тежка остава ситуацията в Итури, където са съсредоточени близо три четвърти от всички потвърдени случаи. Значително разпространение има и в Северно Киву и Горен Уеле.
Овладяването на епидемията се затруднява от въоръжени конфликти, разселване на населението, ограничен достъп до медицинска помощ и трудности при проследяването на контактите.
На някои места медицинските екипи трябва да достигат до отдалечени селища при сериозни проблеми със сигурността.
Това забавя диагностицирането на новите случаи и изолирането на заразените.
Особено опасна е ситуацията, когато болни хора остават извън здравната система или близките им не разполагат с информация как да се предпазят.
Защо този щам е толкова опасен?
Настоящата епидемия е причинена от вируса „Бундибуджо“ – един от вирусите, които могат да предизвикат тежко заболяване от групата на Ебола.
Той е идентифициран за първи път през 2007 г. в Уганда.
За разлика от някои други разновидности на вируса, срещу „Бундибуджо“ все още няма специално одобрена ваксина или специфично лечение.
Учените работят по няколко експериментални ваксини и лекарства, но тяхната ефективност продължава да се изследва.
Лечението на заболелите включва интензивни поддържащи грижи – възстановяване на загубените течности, контрол на симптомите и лечение на възникналите усложнения.
Ранното откриване на инфекцията и навременната медицинска помощ могат значително да подобрят шансовете за оцеляване.
Как се предава Ебола и какви са симптомите?
Вирусът се предава при пряк контакт с кръв или други телесни течности на заразен човек, който вече има симптоми, както и чрез предмети, замърсени с такива течности.
Контактът с телата на починали от заболяването също представлява сериозен риск.
За разлика от грипа и други респираторни инфекции Ебола не се разпространява по обичайния въздушно-капков механизъм при случайно разминаване с човек.
Инкубационният период е между 2 и 21 дни.
Първите признаци обикновено включват висока температура, силна отпадналост, главоболие и мускулни болки.
По-късно могат да се появят повръщане, диария, болки в корема и обезводняване.
При тежките случаи са възможни вътрешни и външни кръвоизливи, увреждане на органите и органна недостатъчност.
Не всеки пациент развива кръвоизливи, което е една от причините заболяването понякога да бъде объркано с други инфекции в началния си стадий.
Страшният спомен от епидемията през 2014 г.
Появата на Ебола в Нигерия неизбежно връща спомена за най-голямата епидемия в историята на заболяването.
Между 2013 и 2016 г. вирусът отне живота на повече от 11 000 души в Западна Африка.
Най-тежко бяха засегнати Гвинея, Либерия и Сиера Леоне.
През юли 2014 г. заразен пътник от Либерия пристигна със самолет в Лагос – един от най-големите градове на континента.
Тогава здравните власти в Нигерия реагираха бързо. Бяха организирани проследяване на контактните лица, изолация на пациентите и координация между болниците и международните организации.
В крайна сметка страната регистрира 19 вторични случая на заразяване и седем смъртни случая, според окончателната оценка на СЗО.
На 20 октомври 2014 г. организацията обяви, че Нигерия успешно е прекъснала разпространението на вируса.
Сега, почти точно 12 години по-късно, държавата отново е изправена пред подобно изпитание.
Има ли опасност за Европа и България?
Разпространението на Ебола в няколко африкански държави поставя въпроса доколко вирусът може да достигне други континенти.
Европейският център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC) следи ситуацията и редовно актуализира оценката си.
Към 22 октомври 2026 г. рискът от заразяване за хората, които живеят в Европейския съюз, се оценява като много нисък.
За пътуващите и пребиваващите в засегнатите райони рискът е нисък, но зависи от конкретните обстоятелства и евентуалните контакти със заразени.
СЗО не препоръчва общи забрани за международни пътувания и търговия, а насочени мерки за здравен контрол, бърза диагностика и проследяване на контактите.
За здравните власти основното предизвикателство остава едно – заразените да бъдат откривани навреме, преди вирусът да се разпространи сред техните близки и медицинските работници.
