Духът на “Солидарност” е нужен на съвременна Европа

Отношенията между европейските държави се формират на принципа на солидарността. Това е надеждна гаранция за изграждане на по-добро бъдеще за Европа*

Матеуш Моравецки, министър-председател на Полша

Преди четиридесет години, в горещите летни месеци на 1980 г., Европа бе напълно различна от сегашната. Континентът бе разделен от желязната завеса, която не бе само метафорична линия на политическо разделение. Всъщност тя разделяше свободните и демократични държави от тези, на които бе отнет суверенитетът и бяха напълно подчинени на съветската империя.
Сред държавите, превърнати след войната в протекторат на комунистическата власт, е и моята родина - Полша. Полша, която в резултат на Втората световна война губи почти 6 милиона свои граждани, половината от които са полски граждани от еврейски произход. Това бе катастрофа, след която чисто човешки нямахме шанс да се възстановим.
Но ние все пак опитвахме. Във времената на следвоенно подтисничество, наричани период на Полската народна република, поляците не се отказаха от стремежа да осъществят мечтите си за самоопределение, свобода и независимост. Никога не се примирихме с несправедливата присъда на историята. Затова в Полша продължаваха опитите за решителна битка със зависимия от Москва режим. Уви, неуспешни. Комунистическата власт кърваво потушаваше всякакви социални протести, следеше обществото и цензурираше проявите на свобода в изкуството и литературата. С всеки пореден порив жертвите се увеличаваха, но надеждата на гаснеше.
Плод на тази надежда и истински прелом е Август'1980. В целия съветски блок той бе невероятен феномен. Нещо, което предизвиква изумлението, но и възхищението на света. След поредни работнически стачки в корабостроителници и други предприятия в цяла Полша, деспотичната комунистическа партия трябваше да отстъпи. Тогава е изразено съгласие за основаването на първия в историята на държавите от съветския блок независим и самоуправляем професионален съюз.
Така се ражда "Солидарност". Формално - профсъюзна организация, но всъщност национално социално движение, обединило милиони поляци в единна, изпълнена с вяра общност. Откъде идваше тази вяра? Черпехме я и продължаваме да я черпим от многовековната политическа традиция - любовта към свободата и демокрацията. От привързаността към Европа, на която Полша от хиляда години е активна част. Както и от вдъхновението, породено в полското общество от папа Йоан-Павел тт, чието избиране на Светия престол е непресъхващ извор на надежда и сила.
Днес, години по-късно, ясно се вижда, че "Солидарност" бе камъчето, предизвикало лавина и рухването на желязната завеса през 1989 г. Благодарение на "Солидарност" Полша се освобождава от съветската зона на влияние, а Европа отново може да стане едно цяло.
И макар че от раждането на "Солидарност" изминаха вече четиридесет години, нейните идеали продължават да бъдат и трябва да бъдат живи за нас. Ние, поляците, ги запазихме, но не като музейни експонати, а като ценности, определящи стандартите в публичния живот, един своеобразен образец, към който се стремим. Но солидарността е нещо повече от социално-политически постулат. Тази екзистенциална форма присъства и в ежедневните жестове и поведение. "Няма свобода без солидарност" - спомняме си думите на Йоан-Павел тт. И не забравяме, че няма солидарност без любов, а без тях двете няма и бъдеще.
Когато нашето общество е атакувано от природни стихии - наводнения, катаклизми, пожари, смерчове - солидарността се превръща не само във върховен принцип на действие, но и в условие за оцеляване. Виждали сме това и го виждаме и сега в борбата с пандемията от коронавирус. Безусловното помагане, себеотрицанието при спасяването на другите, искрен алтруизъм, емпатия, отхвърляне на страха и егоизма - такива примери в най-трудните моменти дават медиците, спасителите, униформените служби, фармацевти, но и продавачи, учители, бизнесмени и стотици хиляди обикновени граждани. Благодарение на тяхното поведение можахме да се убедим какво е солидарност на практика.
И все пак солидарността е нещо твърде ценно, за да се сещаме за нея само по време на криза. Нейните идеали следва да бъдат смисъл на ежедневния живот, да се проявяват всеки ден в добротата, гостоприемството, откритостта и разбирането. За да ги открием е достатъчно да се вгледаме в собственото битие, опознавайки по-добре всички тези благородни качества на личността си. Всеки, открил в себе си духа на солидарността, ще разбере, че не може да се ограничи само до личната сфера. Солидаризмът се нуждае от общност, защото само в нея напълно се реализира. Затова трябва да го приемем като фундаментално правило на нашия колективен живот. Убеждаваме се в това именно днес, когато милиони поляци, както и гражданите на други европейски държави, се борят с икономическите последици от пандемията. Решителното ограничаване на разпространението на вируса и бързото въвеждане на смела антикризисна стратегия, предпазваща както бизнесмените, служителите, техните семейства, така и органите на местно самоуправление - всичко това не би било възможно, ако в нашите действия не се ръководехме от приоритета на солидарността.
Същият дух е необходим и на съвременна Европа. Заедно се оказахме в труден момент и заедно - като общност - трябва да го преодолеем. Затова е толкова важно в момент на изпитание желанието за истинско сътрудничество да победи егоизма. Искаме силна Европа така, както искаме силна Полша. Убеден съм, че ще можем да формираме общо бъдеще, ако наследството на "Солидарност" залегне в основите на нашите действия.
Затова днес, четиридесет години след паметния Август Т80, наша главна задача е да направим така, че в очите на света "Солидарност" да не остане само като страница от историята на полския народ.
Трябва да превърнем солидарността в проект на цяла Европа, затова нашето предложение за предстоящите десетилетия на развитие е солидарност. Отношенията между европейските държави - независимо от тяхната големина и икономически потенциал - трябва да вземат пример от отношенията между хората. А те по естествен начин се формират на принципа на солидарността. Това е надеждна гаранция за конструиране на по-добро бъдеще на Европа.