Берлускони – краят на една епоха - Свят

Грижеше се за косата си като Тръмп, беше приятел по чашка с Путин
Той беше плейбой, който внесе сексапила в телевизията, а после го пренесе в политиката

Силвио Берлускони внесе сексапила и блясъка в италианската телевизия, а след това пренесе същия подход и в политиката. Той доминира в страната си, а донякъде и в Европа, повече от 20 години. Берлускони беше в челните редици на обществения живот на Италия, заемайки поста на министър-председател четири пъти. Така и си отиде той от този свят - все още като "президенте", като "татко Берлускони" и като нахалника, който винаги събираше слава - с хубави и лоши новини.

Многоликият Берлускони

Медиите писаха тези дни, че за италианците Берлускони е бил постоянно забавление - както комично, така и трагично - посрещащ ръкопляскания и освирквания. Но откакто стана публична личност, той винаги се завръщаше. За икономистите той беше човекът, който провали италианската икономика. За политолозите той представлява нов смел експеримент за въздействието на телевизията върху избирателите. А за репортерите от таблоидите той беше постоянен извор на скандали, гафове, груби обиди и сексуални приключения.

Силвио Берлускони използва своята медийна империя, за да манипулира и повече от 20 години да доминира италианската политика, която преди това бе предимно идеологическа и вечно водена от неразбирателства. Сякаш беше превърнал черно-бялата картина на политиката в цветна телевизия, заредена с безкрайни часове риалити шоу програми, в които той беше безспорният водещ.

Забавен, но и коварен, оптимистичен, но и циничен, пълен популист и топ представител на бизнес елита, Берлускони беше разломът, който влезе в италианското общество.

Семейните кампании на Берлускони често имаха подкрепата на Ватикана. Неговата вяра в предприемаческия дух беше непоклатима. Но с всичко това дойде един непримирим хедонизъм, който издигаше в култ богатството, красотата и преклонението пред младостта, точно каквито бяха образите на момичетата в шоупрограмите, с които той пълнеше своите телевизионни канали. Красивите жени той вкарваше и в правителството и смело им проправяше път в политиката. В крайна сметка Силвио Берлускони издигна на пиедестал своя образ на плейбой, оставил отпечатъка си върху въображението и стремежите на безброй италианци.

В света на Берлускони всеки, който се обиждаше от неговата пищност, от сексистките му шеги, или от конфликта на интереси в неговите вземания-давания с властта, или отчайващото му нежелание да плаща данъци, беше определян като ляв досадник или мразещ забавлението и свободата комунист. Той беше гений в това да изкарва себе си жертва в отговор на критики към политиката му или към личното му поведение или към разследвания на обвинения, които се въртяха около него - за конфликт на интереси, за корупция, за връзки с мафията и принадлежност към масонски ложи. Съдиите често бяха "комунисти", извършващи лов на вещици - тема, която е добре дошла за италианците, разочаровани от проблемната и бавно реформираща се съдебна система.

Култът към личността на Берлускони, неговият свободен стил на управление и дори фокусът му върху грижата за косата (негова запазена марка!) предизвикаха сравнения с Доналд Тръмп. И двамата изтъкваха личното си богатство като заслуга за това да им бъде дадена властта, и двамата се наслаждаваха на доминиращи в новинарските емисии техни изпълнения.

На политическия театър

Политиката на Силвио Берлускони като цяло се вписва в традиционната дясноцентристка парадигма и неговите съветници твърдяха под сурдинка, че той ненавижда сравнението с Тръмп. След като Капитолият беше щурмуван от поддръжници на Тръмп през януари 2021 г., Берлускони написа, че атаката ще "помрачи историческата памет за президентството на Тръмп".

Но Берлускони не беше против да се обвързва с крайната десница, за да има политическа изгода. Явен опортюнист, той се присъедини към партия, свързана с фашисткото минало на Италия, въпреки че не споделяше тяхната носталгия по италианците и задълбочи отношенията на Италия с Русия и Турция. Но той също пламенно подкрепяше САЩ и НАТО и вярваше в неолибералния, проевропейски и антикомунистически консерватизъм от следвоенната епоха.

Берлускони можеше да се отнася към световните лидери като към гости в неговата телевизионна риалити програма. Той нарече президента Барак Обама "млад, красив и загорял". Носейки бандана, той се размотаваше из Сардиния с бившия британски премиер Тони Блеър. Носеше еднаква шапка и бе приятел по чашка с руския президент Владимир Путин, когото години по-късно и за смущение на своя коалиционен партньор и голяма част от Италия, той гласно подкрепи във войната срещу Украйна.

Безочливият начин, по който Берлускони използваше контролираните от самия него медии, както и умението му да доминира в отразяването в онези, които не притежаваше, помогнаха за осигуряването на политическата му позиция. Неговата партия "Форца Италия" беше създадена като самофинансиращ се рекламен инструмент за неговата кандидатура. А че се интересуваше само от себе си Берлускони доказа с това, че никога не посочи наследник на лидерския пост. Това бе политика, ръководена от личността, в която той предлага себе си, а не конкретна политическа програма, като отговор на проблемите на страната.

Имиджът бе всичко

С прякора Il Cavaliere (Рицаря) Берлускони култивира своя имидж. Фотосесиите с него и семейството му в списанията, собственост на неговата издателска империя Mondadori, го представят като семеен човек. Със среден ръст, с широка усмивка и безгранична енергия, той се обличаше в двуредни костюми по поръчка. В по-късните години си присади коса и си направи пластични операции, които придадоха на лицето му вид на восъчна фигура. Целият блясък обаче избледня значително до 2013 г., когато той беше лишен от мястото си в Сената, след като беше осъден за данъчни измами през 2012 г. и загуби своя парламентарен имунитет. Четиригодишната му присъда беше намалена на 10 месеца общественополезен труд, който той изпълняваше в дом за възрастни близо до Милано.

Присъдата за данъчни измами доведе до забрана да заема публична длъжност до май 2018 г. Въпреки забраната, той все още действаше като върховен фактор в италианската политика. Но кампанията му през 2018 г. за неговата партия на парламентарните избори показа лимитите дори на неговата личност. На 81 г. Берлускони се превърна в дядото на Италия в несигурно време и се провали впечатляващо. Той и неговата партия, която изгради дясноцентристката коалиция на Италия, когато влезе в политиката през 1994 г., все повече отслабваха. През 2018 г. консервативното лидерство отиде при Матео Салвини, крайнодесния лидер на националистическата партия Лига (бивша Северна лига). До 2020 г. някогашната маргинална постфашистка партия "Италиански братя" също надмина "Форца Италия", независимо, че той си приписа заслугата за вкарването им в политическия мейнстрийм.

"Ние сме мозъкът, сърцето и гръбнакът", твърдеше Берлускони за своята политическа сила. Но това също вече не беше вярно. През 2021 г. той беше толкова слаб, че трябваше да подкрепи договореното правителство на Марио Драги, бивш ръководител на Европейската централна банка, поел юздите на Италия като технократ.

Берлускони все още мечтаеше за големи неща. През 2022 г. амбициите му да стане президент на страната - седемгодишен пост, обикновено заеман от фигура с безукорна почтеност и трезвеност - предизвикаха подигравки. За кампанията милиардерът, който се надяваше да измие петна от десетилетия и да пренапише наследството си, проведе часове телефонни разговори с недоволни депутати в търсене на гласове.

И въпреки всичките му приказки за отговорност, Берлускони помогна да се разклати правителството на Драги, когато той усети възможност през 2022 г. да се върне на власт и помогна за организирането на предсрочни избори. Той отново влезе в правителството на 85 години като младши коалиционен партньор на Мелони, която пък някога бе младши министър в негово правителството. В най-дясното правителство след Мусолини Берлускони твърдеше, че ще държи пръста си в центъра.

Това беше драматично падение за един горд човек, който някога се нарече Исус Христос на политиката, казвайки: "Аз съм търпелива жертва, понасям всичко, жертвам се за всички".

Критиците обаче отбелязват, че с Берлускони Италия бе тази, която пожертва много. През годините, в които той доминираше италианската политика, дългът на страната нарастваше, след това спадаше, след което отново се покачваше; доходите на домакинствата не бяха в крак с повечето европейски партньори на Италия; образованите млади хора продължаваха да емигрират поради липса на възможности, създавайки изтичане на мозъци; и класирането на страната по индексите на прозрачност и конкурентоспособност падаше.

Неговият свободен стил на управление отслаби италианските институции, включително съдебната система, която той атакуваше постоянно. А облаците над него непрекъснато се сгъстяваха. В грами, разпространени от кампанията Уикилийкс през 2010 г., американски дипломати повдигаха въпроса за връзките между личните инвестиции на Берлускони и външната и икономическата политики на страната. Тези съмнения винаги оставаха. Дори членове на правителството на Джорджа Мелони, което той в края на живота си подкрепяше, подозираха, че връзката му с Путин е на ниво финансова облага.

Накъде след Берлускони?

Смъртта на политическия ветеран Берлускони може да застраши сплотеността на сегашното коалиционно правителство на Италия, коментират тези дни познавачи на политиката в страната.

Нови разногласия назряват в кабинета на министър-председателката Джорджа Мелони след смъртта на Берлускони, който беше лидер на партия "Форца Италия". Той беше смятан за посредник и помирител в управляващата в Рим дясна коалиция.

"Със сигурност сега ще бъде по-трудно, защото той умееше да постига общо съгласие и да сближава позициите", каза Матео Салвини, вицепремиер и лидер на дясната популистка партия "Лига".

Политическата сила на Салвини е значително по-малък партньор в коалицията в сравнение с партията на Мелони "Италиански братя" и в същото време малко по-голям от основаната от Берлускони и оглавявана от него доскоро "Форца Италия".

Помолена да коментира дали без Берлускони спойката между партиите в коалицията ще се запази и няма да избухнат противоречия между тях, Мелони отговори в ефира на телевизия "Канале 5" с думите: "дължим това на него". Но ТОВА няма да е лесно. "Той беше спойката, двигателят и най-опитният между нас", каза Мелони.

Тя призна, че възможността да се обърне към Берлускони - който беше премиер четири пъти между 1994 и 2011 г. - за съвет, е била успокояваща за нея.

Сега Мелони ще трябва да се справя без някогашния си ментор, а може би скоро и без самата "Форца Италия".

"Едно е ясно: въпросът е какво бъдеще има ФИ без Берлускони и колко ще просъществува без него", каза Нино Галети, ръководител на представителството в Рим на германската политическа фондация "Конрад Аденауер". От години партията страда от отлив на гласоподаватели и депутати, а в последно време единствената причина тя да не се разпадне беше Берлускони, благодарение на харизмата му и все още живия спомен за предишните му успехи.

Галети предвижда два възможни развоя: единият е италианският външен министър Антонио Таяни да успее да спаси партията поне засега. Или пък "Форца Италия" ще се разпадне скоропостижно в резултат на масово бягство на депутатите й към други партии. Вероятно ще остане някакво твърдо ядро, но то ще става все по-незначително политически.

Ако партията на Берлускони се разпадне, Мелони би могла да спечели от това, в случай че успее да привлече избирателите на "Форца Италия" към каузата на "Италиански братя". Шансовете са добри: на последните парламентарни избори тя отне доста голям брой гласове от Берлускони.

Култови лафове на Силвио: Италия е известна с футбола, мафията и пицата

В света на футбола Берлускони направи име като президент на "Милан", начело на който беше цели 31 години. После пое ръководството и Монца, който успя да влезе в италианския елит.
Sportal.bg припомни част от емблематичните му изказвания през годините:

1986 г. (когато идва в Милан): Това е една любовна афера, която идва от сърцето ми. Скъпа е, но те и красивите жени са скъпи.
1988 г.: Всички неща, с които се занимавам, са покварени, но Милан е свещен.
1988 г.: Марадона? Велик футболист, който обаче няма как да играе в Милан. Труден характер е.
1995 г.: Надявам се, че сме изградили добър отбор, който е в състояние да прави шоу, защото сме задължени с хубава игра да радваме феновете ни и света като цяло. Футболът е третото нещо, с което Италия е известна по света. Другите две са мафията и пицата.
2004 г.: Издавам заповед към всички треньори на Милан, че занапред трябва да
играят с поне по двама централни нападатели. Това не е молба, а задължение.
2013 г.: Милан е най-успешният клуб в света, а аз съм президентът, който е спечелил най-много трофеи. Сантиаго Бернабеу е спечелил наполовина от мен, а на него даже кръстиха стадион.
2018 г.: В Монца ще играем само с италиански футболисти. Момчетата трябва да са добре подстригани, да са стилно облечени, да не носят бради, да нямат татуировки и никакви обеци. Ще се извиняват на съперниковите играчи при нарушение и ще се отнасят джентълменски със съдията.
2022 г.: Ако победим Милан, Ювентус или друг от грандовете, ще изпратя в съблекалнята на отбора автобус с проститутки.