Провалът на политиците храни носталгията по диктатора, смятат журналисти в Букурещ
Букурещ - София. "Хич да не ви е жал, имат 2 млрд. леи в банковите сметки!" - тези думи румънският диктатор Николае Чаушеску и съпругата му Елена чуват, преди да бъдат екзекутирани на 25 декември 1989 г. в казармата в Търговище, на около 80 км от Букурещ. Няколко часа по-рано са осъдени на смърт от военен съд, като по време на процеса служебният им адвокат вместо да ги защитава, сътрудничи на прокурора.
Румънците се отърваха физически от душманина си преди 25 г., но призракът му продължава да витае из северната ни съседка. Проучване на общественото мнение, направено в навечерието на европейските избори, които ще бъдат показателни за резултата от президентските в края на годината, сочи, че 66 на сто от румънците биха гласували за Николае Чаушеску за президент, ако той беше жив. Това е "най-добрият резултат" за диктатора от 2010 г., когато в негова подкрепа се обявиха 41 на сто от анкетираните.
Най-известната забележителност на Букурещ си остава Дворецът на народите, в който от 1994 г. работи румънският парламент. Творението на Николае Чаушеску е втората по големина административна сграда в света след Пентагона със своите 350 000 кв. м площ само на основата. Височината му достига 86 м, без да се смятат 92-метровите подземни нива. Според местните легенди при строежа между 1984 г. и 1989 г. в Румъния се наложило да правят надгробните плочи от други материали, защото мраморът отивал за Чаушескувия Дворец на народите, построен изцяло с местни материали.
Ако попитате румънците за живота им по времето на Гения на Карпатите, както някога самите те наричаха Чаушеску, ще чуете различни мнения. "Моето семейство живееше по-добре тогава", признава 36-годишният ром Мариан Урсан. Не на същото мнение е със 7 г. по-младата му колежка Ана, която твърди, че животът на семейството й по онова време никак не е бил лек. В Румъния обаче мнението около края на диктаторското семейство, който го направи още по-известно по цял свят, е едно. Срам.
Не трябваше да свършват така!
смятат повечето румънци.
Носталгията по комунизма не е прецедент за бившите държави от Източния блок. Резултатите от проучването в Румъния в навечерието на европейския вот обаче са стряскащи. "Не бих казал, че всички анкетирани тъгуват по комунизма и по Чаушеску. Тези хора са казали, че ще подкрепят диктатора, ако беше жив, защото искат да покажат на днешните политици, че не са съгласни с управлението им. Мисля, че около 20-25% от румънците може би са обхванати от истинска носталгия.
Това проучване е знак на протест
убеден е журналистът Калин Космачук. На същото мнение са и социолозите, според които резултатите от проучването не са изненадващи и се дължат на недоволството от работата на политиците. Като основна причина за носталгията те изтъкват незадоволителната реализация на румънците и трудното намиране на работа.
Официално безработицата в Румъния е 7%. Това ниво е далеч по-ниско от средното за ЕС. В Букурещ без работа са едва 2 на сто, но за сметка на това в североизточната част на страната безработицата надвишава 10%. В статистиката обаче не влизат онези 3 млн., които работят в чужбина - основно в Испания и Италия, както и всички онези, които са били пенсионирани по-рано или пък съкратени от работа с различни споразумения.
При Чаушеску безработицата в Румъния е непозната дума. Всеки има покрив над главата, а трудещите се имат право на две почивки за сметка на синдикатите -
10 дни на море и седмица в планината
"Носталгията по Чаушеску е заради липсата на сигурност", смята 29-годишната Андреа Пиетрошел, която няма много спомени от комунистическия режим. "Родителите са ми разказвали, че по онова време са имали пари, с които обаче е нямало какво да си купят. Парите обаче са им давали някаква сигурност. Днес румънците са с празни джобове и започват да си мислят, че тогава е било по-добро. Забравят, че са имали режим на тока и по 2 часа телевизия", добавя тя. "Румънците не си спомнят за онова, което куцаше тогава. Сещат се единствено за хубавите моменти. Забравят, че това беше ужасно време, в което умирахме от студ в къщите си
Нямаше храна, болниците бяха морги
За свобода на словото изобщо не ставаше дума. Да не пропускаме и факта, че хората изпитват носталгия и по своята младост, защото все пак по онова време са били 25 г. по-млади", казва журналистът Лука Никулеску.
"Тогава бях дете, а в повечето случаи свързваме детството си с хубавите неща. Не съм имал нещастно детство. Спомням си по-скоро преминаването от онзи към този живот. Революцията. Всички хора си мислеха, че от утрешния ден ще започнат тотално нов живот. Всеки имаше големи очаквания, които бяха последвани от големи разочарования. Все едно
да заспиш в един живот и да се събудиш в друг
Нещата обаче не станаха по този начин", казва от своя страна 36-годишният Калин.
"Вижте, не трябва да съдим онези, които биха гласували за Николае Чаушеску, а да си зададем въпрос: "Защо е така? Това всъщност е показателно за провала на сегашната политическа класа, която не е способна да предложи добра перспектива на Румъния. За да живеят по-добре, румънците просто заминават за чужбина", добавя Лука.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
