Откакто се помним, все ни разказват, че основните качества на българина, залегнали даже в гените му, са трудолюбие, ученолюбие и толерантност. С кое от тях обаче сте съгласни? 45 години социализъм направиха и най-трудолюбивите мързеливи. Защото видяха, че не по труда се оценява, че не е важно колко си произвел, а колко си отчел. И се почна едно отчитане и надписване, петилетката свършваше, преди да започне. Така отчетохме и края на социализма, преди да се е състоял.
27 години демокрация доказаха, че не само работливите, но и умните не получават пари. Основният постулат от соца "Учи мама , за да не работиш" се превърна в "Учи мама, за да работиш нещо друго за някой, който не е учил". Вече не сме и ученолюбиви. Това го доказват постоянното пропадане във всякакви подобни класации. Мислехме, че поне сме толерантни, защото хилядолетия сме живели с много чужди народи в разбирателство. Да, ама не. Какво се промени, че намразихме другите, а искаме нас да ни обичат в Европа? Проблемът с бежанците показа върха на айсберга. Ние мразим не само чужденците, но всичко което ни се появи пред погледа. Някой пресякъл грешно, друг те засякъл с колата, че дори и просто бой за кеф. Ние си знаем що за стока сме, но научно го доказа и едно изследване на Института за регионални изследвания към Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите, проведено март-април 2016 год. Там се доказва, че над 65% от нас не искат никакви бежанци в селището си или квартала, та камо ли да живеят с тях. А над 71% са против някой близък или познат да има брак с тях. Защо бе, българино? Защо може за тези, които са учили или имат бизнес тук, да се женят и да имат деца, които са приети нормално, а за другите не може? Защо ядеш дюнери, както едно време кебапчета, а не искаш още дюнерджийници? Защо баща ти и дядо ти са приели 4 вълни на бежанци през ХХ век; 1915-арменци, след 1917-белогвардейци, след 1945-гърци, а после и след преврата на Пиночет малко чилийци, а ти не искаш никой? Ще ни докарат четирима сирийци, а ще се вдигне бой до бога. Защо? Какво се промени? Мислите, че отговорът е много лесен: "Защото тези са мюсюлмани." Ами защо не приемаме само сирийци християни? Ние и тях не искаме. Те по-различни християни ли са? По-лоши? Та те са едни от първите, които приемат християнството, много преди нас и в момента са около 2 милиона души. Ние и тях не искаме. Но защо сме приели през годините и сега в България живеят над 17 000 араби, без тези от други страни, а сега бежанците поискали статут са 11 700, като от тях почти никой не остана. Бежанците бягат от България! Вторият отговор е, че те са заплаха. За какво? Атентатите в Белгия, Франция ги правят местни, родени и израснали там. Те имат европейски паспорти и никакви телени заграждения с Турция не ги спират. Те си минават през КПП-ата. Тогава какво спираме? Бягащите от войната не са лицето на терора. Защо не се притесняваме, че постоянно живеещите руснаци по морето достигнаха 600 000 души. Имат училища, магазини и с тези темпове ще станат повече, отколкото в Крим. Могат и партия да си направят, ако искат, и автономия с официален език. А да видим кой ще ги спре и дали Путин няма да ги подкрепи? А и от Русия са идвали повечето нещастия на България, маскирани като "освобождения". Имаме си и над 1 милион турци и роми, които пък Ердоган иска да защитава. А нас кой ще ни защити? Третият отговор е, че те идват като емигранти за помощи. А когато ние бяхме такива в Германия, веднага след 1990 г. Използвайки и лъжейки със статута на "политически бежанци". Но отговорът е друг. Ние не искаме никой. Не обичаме никой и всички ни пречат. Руснаци, американци, французи, германци и т.н. Дори ние не се обичаме. Защо? Ние сме бедни. Но бедни духовно. Сега материално сме по-богати в пъти от онези бедни времена, когато хората са гладували, но са приемали чужденци за постоянно в България. И сме им помагали.Сега ние сме други. Ние се променихме. При социализма липсата на собственост, се компенсираше със здрави отношения в семейството, почти патриархални и истинско приятелство. С капитализма материалното, печеленето стана водещо и вече няма нужда от приятели, а само от пари. С тях всичко постигаш и всички те обичат, докато и колкото ги имаш и доколкото това е обич. Връзките в семействата се разкъсаха, защото обществото стана потребителско. Ние в това се съревноваваме. Кой, колко повече има. Затова и роднини се съдят и мразят,бият и колят. Нужни са пари, не приятели. Приятелите са по интереси. Връзките в семейството, общността, се разпадат и отслабват, успоредно със забогатяването в материалната сфера. За нас всички са врагове освен тесния кръг в който сме се свили и, който става още по-тесен. Разводите са повече от браковете, защото в семейството няма обич, има икономически интереси. Ние мразим другите, защото не обичаме себе си. Защото имаме повече материално и търсим само в него смисъла. Загубихме духовното и по пътя за материалното загубихме себе си.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
