За кожата на един учебник

Образованието ни отново е в ситуация, в която от "Псалтира" минава към "Рибния буквар"
Дискусиите за учебниците напоследък поизместиха темите за проблемите на образованието - вероятно защото те са най-видимата част на айсберга. Дълги години общество и медии си правехме гаргара със заключения от типа "Морската вода е солена, защото в нея е разтворена морска сол" и песнички, в които Лиска и Вълчо играеха ролята на истинските лица на прехода - мутра и "миска".
В действителност обаче зад "бисерите" и зад въпроса какво искаме да виждаме в учебниците на децата стои големият нерешен въпрос какво очакваме от образователната си система. Внасяни и изнасяни от парламента закони за училищното образование остаряха, докато
няколко поколения израснаха и се дипломираха без тяхна помощ
Учениците от по-горните класове вече така и не си купуват двукилограмовите "тухли", които образователната система им натрапва. Родителите на малките ученици пък са впримчени в схема, при която трябва да купуват цяла система от помагала, без които децата не биха могли да разберат написаното в основния учебник. А дискусията вече би трябвало да бъде за друго - не какво да пише вътре в учебника, а какви цели преследва той. При положение, че учениците ни живеят в море от информация, учебникът отдавна вече не е единственият източник, на който те могат да разчитат. Неговата задача вече би трябвало да бъде да ги научи как да търсят информация, как да отсяват важното от маловажното и истинското от неговите имитации. Да пробужда интерес и да посочва къде той може да бъде утолен, а не да се опитва да поднася изчерпателна информация, която ще бъде забравена веднага след матурата. Това впрочем би трябвало да бъде и задачата на училището, което очевидно не я върши.
Вероятно защото напоследък не само в нашето общество се предефинират и представите за образование, и представите за грамотност. Образователната ни система попада в ситуация, подобна на тази, когато от килийно е преминавала към светско образование и псалтирът е бил заменен от "Рибния буквар" с цялото многообразие на знанието, което тогавашният свят е криел. В момента образованието ни прехожда към един етап, в който и източниците на информация, и потребителите са други, а продължава да се държи към информационните технологии като към начин урокът просто да бъде онагледен и опакован в шарени картинки. Сблъсъкът е не просто образователен, а поколенчески. Децата например с удоволствие попиват уроци на сайтове като "Уча се", които се опитват да преведат знанието на техния език. Когато маститата и тромава образователна система опитва да направи същото, тя накичва учебниците с пъстри емотикончета, с които
те стават по-бъбриви, но не по-достъпни
Говорим за електронни учебници, но като за нещо по-скоро екзотично и илюстративно на онова, което е написано върху хартията на "истинския" учебник. А за децата "истинският" е именно този, от който с едно кликване или плъзване могат да открият нов свят. Впрочем не нов - те откриват своя свят. Въпрос на умение е как училището ще насочи техния интерес към света онлайн така, че той да налива вода в мелницата на знанието. Не е задължително това непременно да стане с тотално опростенчество на учебния материал, както напоследък масово се говори. Децата трудно разбират света на физиката и химията не само защото той е прекалено сложен, а защото в училище отдавна няма лаборатории, в които те да видят как формулите живеят своя втори живот. Да направят експеримент, да проследят онова, което в учебника е било само суха фраза, непробуждаща интерес. Това с един учебник не става. Още повече, че учителите често пъти възлагат "презентации" и "проекти", когато просто ги мързи да преподават.
Училището ни не може да запали искра. Без това всички спорове за учебници, за помагала и за това дали да са на таблети или на хартия, дали да тежат един или два килограма и прочие технологични подробности не са от значение. Как децата да прочетат учебник, когато дори и неговият автор очевидно е скучал, когато го е писал? Как да се преборят със 17 хипотези за произхода на българите, изложени на висок академичен език, когато две или три най-популярни, разказани увлекателно, биха пробудили интереса им за нещо повече? Имаме уникалната възможност да демократизираме знанието благодарение на новите технологии, но за съжаление ни липсват пътищата да го осмислим и направим. И отново за съжаление - темелите на образователната реформа у нас се полагат от чиновници. Вместо това би трябвало да се потърсят хора, които имат визия за начина, по който знанието може да стига до децата. Не е задължително те да са педагози и да броят квадратчета в поредната "екселска" таблица, за да поберат всичките сто предвидени за изучаване произведения в определен брой учебни часове. Полша например успя да направи такава образователна реформа и съгласно последните изследвания така наречените "функционално неграмотни" ученици там /тоест онези, които могат да четат, но не и да правят някакви по-сложни изводи от прочетеното/ са намалели с около 20% за три години. У нас всяка реформа пада жертва на консенсуса - тоест на това максимален брой хора, подкрепящи статуквото, да се обединят около нея. Главният критерий една реформа да мине е тя да не предизвиква протести пред сградата на МОН. Ясно е, че в такъв случай няма как да предизвикаме сериозна промяна. Ясно е също, че в момента нещата не опират само до политическа воля за промяна, защото политическа воля без нужните инструменти и опорна точка реформа не прави. Или прави - но не тази, която е необходима.
Пълна мистерия. Колко българи ще гласуват на изборите...
Гешев се срещна с еврейски лидери, каза как борим ант...
Костадинов реши кога трябва да въведем еврото
Почти милион готвят изнасяне от България. Причините
Три зодии имат талант да лекуват. Вижте кои са
Депутатите си тръгват с декларации, президентът чете...
Нов скок на лихвите в еврозоната. Ще има ли край?