Има няколко промени в политиката в последните дни, които трябва да отчетем. Първо, дълго време живеехме с усещането за еднополюсен модел, в който всичко се върти около ГЕРБ. Сега отново се връщат двата полюса в лицето на партията на Бойко Борисов и БСП. В чисто психологически план има усещане за сходство, да не кажа изравняване на потенциалите на двете партии. Второ, това винаги води след себе си ожесточаване. Положението става малко като "Добре дошли в 2013 г", да не кажа: "Добре дошли в 90-те". Появяват се тролове, нападки по оста комунизъм-антикомунизъм. Появяват се медийно-социологически внушения. Т.е. имаме осезаемо ожесточаване. Трето, БСП успява да увлече ГЕРБ в спор, в който няма толкова голямо значение кое е вярно и кое не е. Важното е, че БСП постига целта си, а именно-ярка алтернативна двойка. И вкарва ГЕРБ в обяснителен режим. Четвърто, в тази ситуация
изключително важна става ролята на балансьорите
и в момента те са Патриотите. А балансьорът на балансьорите е Красимир Каракачанов. Той има от едната страна Волен Сидеров, който е сговорчив и не би имал нищо против БСП, от другата- Валери Симеонов, който е не толкова сговорчив и като че ли по-скоро тегли към ГЕРБ. Лидерът на "Атака" по-скоро говори проруски, шефът на НФСБ по-скоро не. Каракачанов в момента е центърът на центровете.
ДПС, което отдавна има балансьорска роля, и в момента държи и лявата, и дясната врата отворени и не изключва взаимодействие и в двете посоки. Движението обаче не се намира в най-добрата си политическа форма. Готово е да прегърне всеки, който го пожелае, но носи прекалено голям имиджов риск.
Новият играч Веселин Марешки е една от новините на последните месеци. Той обаче в момента звучи по-скоро дистанцирано спрямо БСП и клони към ГЕРБ, както по естествен път клонят и патриотите, защото те на практика участваха в управленската формула. Само че прави много сериозно впечатление, че напоследък патриотите заговориха много социално.
Те говорят повече за пенсии, отколкото за емиграция
Струва ми се, че не изключват взаимодействие с когото и да било. Поне това чета в изказванията им. По естествен път достигаме до темата с посланията. БСП звучи национално-социално, така да се каже. Това означава цялото говорене за национална идентичност и работни места, за социална справедливост и сигурност. Т.е. БСП звучи както си звучи БСП, само че доста по-енергично, даже енергетично, като се има предвид темата АЕЦ "Белене".
А ГЕРБ не звучи така, както звучеше по-рано. Прави впечатление факта, че и те се опитват да звучат социално. Вътрешното им допитване говореше за здравеопазването като водещ проблем. Второ, в партията на Борисов преосмислят тази своя триумфалистка стилистика. Чух, че се отказват от мащабни прояви и се отказват да преакцентират върху построеното. Трето, те ще се опитат да се орбанизират в известна степен, ще се опитат да вкарат доза национализъм и ще държат вратата отворена към едно потенциално управление заедно с патриотите. Много е любопитно, че ГЕРБ през последните месеци зазвуча като шоу на двама души. Беше шоу на един човек, после стана "ту мен шоу" с МВР-пикчърс. След сагата с апартаментите на Цветан Цветанов и внушенията и обществения натиск на тема подслушване и човешки права, той беше неглижиран. Това, което трябва да се отбележи е постепенната реабилитация, противниците му биха я нарекли пълзяща реабилитация, на Цветанов. Много последователен, упорит, усърден човек. Сега той отново е основен фактор в партията.
В дясното пространството се очаква да се види кое е голямото. И се предполагаше, че има две големи неща. От едната страна Реформаторският блок, от другата страна- новите проекти на Радан Кънев и Христо Иванов. След като новите проекти на двамата не се събраха, остана едно голямо нещо, което е близо до ръба на 4 % и това е РБ. И предполагам, че тези междинни хора и организатори, които са се ослушвали кое ще е голямото, сега ще бъдат лекичко всмукани в блока. Това е стартовата позиция. Междувременно РБ също зазвучават националистически. Патриотично говори и Марешки. Като цяло с наближаването на изборите всички се орбанизират. Не е изключено да имаме едно Народно събрание, в което национал-социалните и популистките настроения да могат да направят дори някаква форма на мнозинство. Усещам, че има тласък, сценарий на тема голяма коалиция. Има такъв вятър, но не знам дали това е най-вероятната хипотеза.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
