Забравете за кризата, бедността, корупцията и неграмотността. Държавата ни има нов враг - многорък, многоок, опасан с експлозиви и готов да сее зарази, престъпност и смърт.
Сирийските бежанци са новото Зло, което заплашва да унищожи рая, в който живеем. Поне ако съдим по реакциите на политиците ни.
Честно казано, трудно ми е да си представя какво може да накара една бременна в деветия месец жена да се грабне и да прекоси в студ и пек нелегално няколко граници. Почти невъзможно ми е да предположа какво може да принуди един мъж да изостави възрастните си родители, без да знае дали ще ги види някога отново. Не мога да проумея за какъв дявол едва кретащи старци са зарязали граденото с десетилетия и са поели на път, от който знаят, че най-вероятно няма да се завърнат. Освен ако това, което оставят зад гърба си, не е толкова страшно, че всичко друго изглежда по-добро.
Не знам дали вече не съжаляват за решението си да потърсят някаква сигурност в България. Искам да вярвам, че не съжаляват. Но се съмнявам.
Защото от месеци родни политици и общественици се упражняват в риторика на страха на гърба на сирийците. Ама нямало къде да ги настаним, ама местните не ги искали, ама за издръжката им сме трошели твърде много държавна пара, ама сред тях имало терористи, престъпници и какви ли още не.
Сигурно във всяко едно от тези твърдения има доза истина. Но поставянето на стигма върху една група, било то и чужденци, може да доведе само и единствено до изолирането им,
завъртайки спиралата на омразата, от която няма излизане
Може би сред бежанците наистина има екстремисти или криминални типове. Голямата част обаче са обикновени, нормални семейства с деца, с професии, с мечти. Като моето семейство, като вашето. Бебетата трудно държат автомат, от старците не стават добри атентатори.
Така че, уважаеми политици, "националисти" и сие, спрете да превръщате тези облъскани от живота хора в някакво суперплашило, в библейска напаст, заплашваща да залее държавата ни. Спрете да ги използвате, за да плашите хората и да насаждате омраза, която после трудно може да бъде изкоренена. Престанете да правите политика на гърба на сирийските бежанци.
Поразходете се из центъра на София и вижте как са се вписали чужденците от арабски произход в обществото ни. Влезте в малките магазинчета в района на "Мария Луиза", вземете си дюнер и поговорете с хората, които работят там. Огледайте се във вашия блок, в службата ви, в приятелския ви кръг и ще видите, че сред тях има поне един човек, чиито родители или самият той са от арабски произход. В голямата си част това са трудолюбиви и почтени хора, намерили новата си родина у нас.
Искрено вярвам, че огромната част от новите сирийски бежанци са също толкова почтени и трудолюбиви.
Стига да им дадем шанс да го докажат
Стига да престанем да ги третираме като опасни нашественици само защото имат друга вяра и говорят друг език.
Задължение на органите на реда е да отделят сред тях онези, които са тук по други причини. Задължение на държавата е да им осигури поне елементарни битови условия, докато чакат да разберат каква ще бъде по-нататъшната им съдба. Трудно ми е да повярвам, че една държава, дори и толкова малка като нашата, няма ресурс да осигури подслон на 2 хиляди души. Не 20 хиляди, не 200 хиляди. А две хиляди. Колкото няколко блока в "Люлин" или "Младост".
Затварянето на границата не може да бъде изход, защото тези хора не минават през официалните ГКПП-та. Връщането им в Сирия би било престъпление, защото това означава да ги върнем под бомбите и куршумите. Задържането им с години без никакви перспективи за нормален живот обаче ще бъде също толкова престъпно.
Затова вместо да ни заливат с ежедневни статистики колко нови бежанци са влезли в страната, управляващите трябва да сторят най-логичното в тази ситуация - да накарат всички замесени институции - Гранична полиция, МВР, общините, здравните власти, Държавната агенция за бежанците, БЧК, да работят заедно (и най-вече бързо) за решаване на проблема. Защото досегашната реакция на държавата се изразяваше до голяма степен в прехвърляне на горещия картоф между различните институции. Нека да се привлекат доказани експерти с отношение към проблема, а не чиновници, които решават съдбата на хиляди между две кафета. Нека да се потърси съдействието на международни организации като Агенцията на ООН по бежанците, на европейски институции и отделни държави, които притежават "ноу-хау" за справяне с бежанския поток.
Защото бежанците не се нуждаят от гръмки фрази или сухарски статистики. Те имат нужда от подслон, храна, лекарства, дрехи. Имат нужда от човещина.
Много от сирийските бежанци имат близки, роднини, познати тук, които са готови да им помогнат да се интегрират, стига държавата да им даде шанс. Другите могат да разчитат на подкрепата на сирийската общност у нас. И (много ми се иска да вярвам) на подкрепата на голяма част от българите.
И все си мисля, че това би могло да подейства оздравяващо и на самото ни общество. Че би могло да ни върне поне малко вярата, че ставаме за нещо като общност, че не сме деградирали окончателно като морални стойности след 20 години на преход и непрекъснати кризи. Може би физическото оцеляване на сирийците би могло да се превърне в част от нашето морално оцеляване като нация. Може би.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
