Абсолютно съм съгласен с твърдението на финансовия министър Владислав Горанов, че по изпълнението на критериите за влизането на България в еврозоната се прави достатъчно. Това твърдение отговаря на конвергентни доклади на Европейската централна банка (ЕЦБ) от 2014 г., тоест това е било налице през 2013 г. и оттогава досега се потвърждава. Отговаряме на критериите по договора от Маастрихт, което ни дава основание да искаме да се присъединим към еврозоната, с което да се изпълни заложеното в договора за присъединяване на България към Европейския съюз (ЕС). Основният позитив от присъединяването е липсата на негативи. При всяка една интеграция обикновено се печели нещо позитивно в една посока и се търпи нещо негативно в друга посока. Така е устроен светът, тъй като интеграцията представлява уеднаквяване на различни неща, на една страна с друга система, към която тя се присъединява. Затова винаги могат да се очакват и негативи в един интеграционен процес. Но интересното е, че тук случаят не е такъв. Това е най-сериозният мотив, който може да се изтъкне. Има и друго.
С присъединяването си към еврозоната ние нормализираме паричния режим в България
който от 1997 г. насам е базиран на Валутен съвет. Тоест това е една ограничена политика, която се отказва от редица инструменти, с които Централната банка разполага в една нормална парична икономика. Ние сме се отказали от идеята да имаме централна банка, която да рефинансира търговските банки, да регулира паричното предлагане чрез операциите на открития пазар. Сега, с влизането ни в еврозоната, ние се връщаме обратно към нормалното. Защото ще има Централна банка в лицето на ЕЦБ. През 1997 г. ние приехме един режим на драстично покритие на парите в обращение - много по-голямо, отколкото нормално се организира при система на Паричен съвет. При присъединяването ни към еврозоната това покритие се освобождава. В момента е 46 млрд. лв. От него освободими са, да речем, при консервативни оценки - минимум 18 млрд. евро. Тези 18 млрд. евро показват веднага, че България може да си плати целия външен държавен дълг и пак да останат пари. И при това положение ще останем единствената държава в Европа, която няма външен държавен дълг. Това е едно много сериозно предимство. Ликвидират се редица негативни ефекти на Валутния борд, които водят до намаляване на покупателната способност вътре в страната по механизма на т.нар. вътрешна обезценка.
Наблюдава се т. нар. от финансистите "оранжериен ефект"
Тоест, образува се среда, в която има изкуствен дефицит на ликвидност. Защото нямаме рефинансиране от ЕЦБ, която хвърля трилиони евро в годините на кризата и депресията. Ние от тези пари нищо не получихме, защото не сме в еврозоната. Те не са подарък, те са просто ликвидност, оборот. И когато го няма този поток, в средата се създава въпросният парников ефект - вдига се нивото на лихвите, съответно намалява предлагането на кредит. И това е т.нар. кредитна преса. Има и един друг ефект от Паричния съвет, който сме го позабравили, но в първите години след въвеждането на Валутния съвет беше много осезаем. Това е т. нар. "ефект на прахосмукачката" - болен здрав носи. И сега го има, но не личи толкова. В смисъл, банковата система на страна във валутен съвет събира спестяванията от страната и ги изкарва навън. Понеже по този начин си подобрява рисковия профил и собствената ликвидност. И всичко това изчезва в момента, в който ние сме част от еврозоната. 20 години е твърде дълго, за да продължаваме този механизъм на извънредна рестрикция. Мога да направя още едно сравнение -
механизмът на Валутен съвет е като гипса, който ортопедите използват, когато някой си е счупил крака
Гипсират го, за да не може да си движи крака. Но целта на Бог не е била човек да не си движи краката. Гипсът не е естественото състояние на човешкия организъм. Той трябва в един момент да бъде махнат и ние отново да се научим да ходим на двата си крака. Да, паднахме, гипсирахме се. 20 години гипс стигат! Ето това трябва да се разбере. Трудно ще е да се върнем към нормалното, 20 години сме били гипсирани. Човек, когато е бил гипсиран 3 месеца, после много трудно започва да ходи пак. Но започва. На път сме да реализираме най-важната национална цел в момента - присъединяването ни към еврозоната, нормализиране на паричния режим на страната. Изплащане на външния национален дълг, осигуряване на възможност за кредитиране на икономиката при доста по-добри условия от тези, които имаме сега.
Записа Ивета Иванова
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
