Църквата да спре да се инати за Левски

Църквата да спре да се инати за Левски | StandartNews.com

Хубаво е да се каже, че Левски е най-надпартийният, човекът, който няма социални предубеждения или поне се опитва да не ги прокарва. Не случайно най-добре го е разбрал народният поет Иван Вазов, който казва, че "всяка възраст, класа, пол, занятие взема участие в това предприятие", тоест, че революцията е всенародна. Това, което казва Вазов, отразява макар и като поетичен изказ много идеите на Левски за обхващане на целия народ в революционното движение. Примерно при Ботев, Каравелов, Стамболов и други големи национални водачи има недоверие към чорбаджиите. Независимо че Левски принадлежи към лагера на младите, тоест на революционерите, той се опитва да не се пресичат пътищата с революционния лагер, с т.нар. стари. Одеското българско настоятелство е била една голяма консервативна организация в Одеса от едри търговци и чорбаджии, а Левски го нарича "нашия комитет в Одеса". Той търси диалог с всички и в това отношение е ненадминат. Другите ни национални водачи не са развили тази черта.

Друго нещо, което също е интересно да се знае за Левски, е, че той съчетава в себе си, макар и в друга форма, революционера с будителя. Той е бил учител и то на два пъти - първо във Войнягово, после в Еникьой, едно голямо село в Северна Добруджа. През 1866 г. той е учител в продължение на една година в едно от най-големите български села в Северна Добруджа Еникьой, Ново село, днес се нарича Михаил Когълничану в Румъния. Наред с официалния тон, който мен също донякъде ме дразни, тъй като Левски се превръща в икона, неговият портрет се закача от всеки селски, градски кмет, министър, понякога под портрета на Левски се правят такива безумия, че все едно под иконата на Христос да се вършат същите безумия. Още Вазов е прозрял, че нашият Христос в национален план е именно Апостола на свободата. Но го има и живото отношение на хората. Неслучайно на тези дати се събират десетки хиляди души по площадите в България пред паметниците на Левски в цялата страна. Българите в чужбина имат изключително силен пиетет към Васил Левски. На тези дати в Босилеград, в Одеса, в Букурещ, в Белград и на много други места, където има паметници на Васил Левски, местните българи, които живеят там, ще отдадат почит и го правят искрено, без някой да ги изкарва организирано. Прави се с най-добри чувства. Това говори, че нашето отношение към него е изключително сакраментално.

Българската православна църква също има своята вина в някои отношения. Тя отказва да канонизира Левски, макар че алтернативният синод го беше канонизирал, пак търсейки дивиденти, предполагам. Искам да припомня на нашите отци от Светия синод, че в православието през вековете най-важна е т. нар. народната канонизация, когато самата християнска общност реши, че някой е светец и това става обикновено още приживе. Така е при св. Иван Рилски, св. Димитър Басарбовски, св. Злата Мъгленска, така е и при Левски. Неслучайно Вазов казва "селяните прости", тоест обикновените селяни, "светец го зовяха". Неслучайно Захари Стоянов, когато говори за подготовката на Априлското въстание как навсякъде граждани и селяни, богати и бедни, учени и недоучени, казват "Дякона казваше така" и с някакъв особен пламък в очите говорят за него. За нашия народ Левски е светец. Крайно време е БПЦ също да го разбере.

/Пред Агенция Фокус/

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай