От известно време уж свикнахме с понятия като джихад, ислямски фундаментализъм и тероризъм. Дори кошмарните кадри от сриващите се кули-близнаци в Ню Йорк и взривовете от мадридското метро взеха постепенно да избледняват в обществено съзнание. А страховитите пророчества на ултрадесните националисти грижливо се опаковат и складират в информационните мазета с етикет "ксенофобия". Обезглавяването на британския войник в Лондон помете всички илюзии. Цивилизационната криза, обхванала не само Европа, но и целия свят, блесна с пълната си острота. Защото станахме свидетели не на "сляпа" жертва на бомбен атентат, извършено от фанатик-самоубиец. Нито пък на случаен инцидент, предизвикан от битов сблъсък.
Станахме свидетели на хладнокръвна, ужасяваща ритуална екзекуция на "неверник", извършена от "правоверни". Единият заподозрян - Майкъл /Муджахид/ Абедолажо, е нигерийски християнин, преминал в лоното на исляма. Той дори не се опитал да избяга, а отправил пред видеокамерата на минувач страховита закана към цялото британско общество.
Впоследствие двамата изчакали полицията да дойде и посрещнали униформените с размахани сатъри и ножове, и ги предизвикали да стрелят в тях. Абедолажо е посещавал салафитски джамии в Лондон и е участвал в забраненото движение "Ал Мухаджирун", за което призна водачът му Анжем Чудари. Друг шейх от същата групировка - Омар Бакри, преди няколко месеца съвсем открито заплаши България с терористични актове.
Днес Лондон - столицата на добрата стара Англия, символ на реда, спокойствието и толерантността, прилича на окупиран град от времето на Втората световна война.
Защото сега хиляди неонацисти, расисти или просто разгневени хора от Острова ще се опитат да нанесат ответен удар.
От който, разбира се, ще пострадат порядъчни и невинни британски мюсюлмани.
Мнителният наблюдател веднага би задал логичния въпрос, известен още от римското право: "Qui bono?"(Кого ползва?). Нека този път не изпадаме в плен на конспиративни теории. Англия и Европа плащат дан на своя криворазбран либерализъм, плод на исторически угризения и чувство за имперска отговорност. Този либерализъм отвори широко вратите за имиграция на бившите колониални поданици - в мнозинството си мюсюлмани. Които пък се превърнаха в благодатна среда за пропагандирането на радикален ислям от фундаменталистки проповедници. Проповедници, осъдени на смърт в собствените си страни, които се радват на убежище и уют да
тиражират езика на омразата в Англия и въобще в Стария континент.
Извършеният атентат е въплътил в живота програмните цели на "Ал Кайда" за
нападения над "меки цели",извършени от терористи-единаци. Покушението е последното от поредица сходни убийства - нападението над френски войници и еврейско училище от Мохамед Мера в Лион миналата пролет, и бомбите на Бостънския маратон, взривени от чеченците братя Царнаеви. Въпросът е защо Европа продължава да е уютен пристан за екстремисти.
Английското правосъдие напоследък напълно се оплете в спора дали идеологът на "Ал Кайда" трябва да бъде екстрадиран в Йордания. Принципите на ЕС не позволяват екстрадиране на лица, заплашени от изтезания и смъртни присъди в недемократичните страни.
Ако днес Шекспир беше жив, сигурно щеше да коментира този абсурд с думите "Има нещо гнило в Европа..."
Нещата обаче не опират само до Европа и европейците. Покойният Хънтингтън, когото приживе критикуваха и опровергаваха, изглежда се оказа пророк. Той начерта границите на световните цивилизационни кръгове и
обясни, че тяхното съществуване ще бъде истинският проблем на човечеството след края на Студената война.
Пред един век френският философ Огюст Конт раздели религиите на живи и мъртви. Днес християнството в известен смисъл е "мъртва" религия, за разлика от исляма.
Но именно агресивността на отделни негови лидери е в състояние да възкреси времето на кръстоносните походи и гоненията на "сарацините". Още две-три подобни демонстративни убийства могат да родят "лондонски синдром". Който да пусне искрата, която да хвърли Острова, а после и континента в пламъците на религиозните сблъсъци.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
