За първи път в историята на Алма матер политиците не уважиха празника му. При това - точно в годината, когато той отбелязва 125-и юбилей. Само месец след като на официалното честване на годишнината ректорът проф. Илчев заяви, че живеем във време, в което "политиците с охота се кипрят на нашите тържества, но ги няма в делника ни", политиците загърбиха и тържествата. И то във време, когато на университета му е най-трудно. Когато държавата би трябвало да му даде знак, че стои зад него - защото той е лабораторията, в която се създава нейният утрешен ден.
Е, никому не е приятно "утрешният ти ден" да те посрещне на входа на окупираната аула със скандиранията, които текат в последните няколко месеца. Далеч по-добре е да се отчетеш за въпросния празник с "поздравителен адрес" - като за бенефис на заслужила театрална прима, чиято достолепна възраст е досаден повод за поредния обществен ангажимент. Но точно в този момент знакът, даден от държавата, трябваше да бъде друг.
Къде изчезнаха хората, които през целия период на окупацията "бранеха" правото на студентите да учат, но от безопасното разстояние на жълтите павета? Къде е депутатът, повел "освободителната война" за Алма матер начело на чета юнаци с възшироки за просвета вратове? И десетките имена с минала или поне позаглъхнала слава, които се опитваха да се "пришият" към акцията на "Ранобудните студенти", докато течеше окупацията? И да припознаят като свое искането им за морал в политиката - дори не просто да го припознаят, а сами да развеят неговото знаме, забравяйки, че те са онези, които прогониха въпросния морал зад девет планини в десета. Да употребят университета, за да се върнат на предните линии на политиката, или просто да поспечелят нещичко от хаоса. Всъщност не тяхното присъствие е необходимо на Алма матер. Но масовото отсъствие на хора от властта в случая е знак "Оправяйте се сами". И то в момент, когато над университета все още тегне сянката на разделението. От което той бе опазен, макар и трудно. Въпреки че бе твърде лесно границата да бъде прекрачена - близо месец ръководството вървеше по хлъзгавия лед да не се поддаде на исканията в университета да бъде вкарана полиция, а от друга страна - да не провокира, макар и със случайна реплика, "окупаторите". През целия този период политиците не спряха да дават непоискани съвети. А след като се оказаха и непослушни, предпочетоха да оставят Алма матер сираче.
За щастие университетът успя да се съхрани по време на тази битка. Да излезе от нея цял обаче не е достатъчно. Защото той излиза цял, но разединен. Именно сега е поводът в него да бъдат поставени въпросите, които улицата крещи ежедневно - но да бъдат изговорени на едно друго ниво, да бъдат артикулирани с гласа на разума и най-вече да бъдат потърсени техните отговори. Това очевидно няма да се случи на терена на политическото, където най-разнородни формации и формацийки са се вкопчили в своя кокал и не искат да го пуснат, камо ли да чуят нечие чуждо мнение. Едва ли ще се случи и в окупираната Аула, която все още предпочита да слуша гласа само на "своите". Ако университетът не отговори онова, което преживя, рискът от разделение ще продължи да виси над него като дамоклев меч. Ще продължи да пребивава на негова територия като чумен бацил, докато поредната криза в държавата отново го събуди. И не е сигурно, че тогава ще оцелее - защото в такива случаи гласът на разума често успява да се загуби. Просто защото винаги ще има такива, които ще настояват днес да разрушим всичко, за да започнем утре да строим "на чисто" - при това отстоявайки тезата, че това не е болшевизъм. Както и винаги ще има привърженици на статуквото, които ще настояват, колкото и да е парадоксално, да бранят спокойствието си с кръв. Разбира се, не със своята.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
