Случвало ли Ви се е скоро да повредите някой уред вкъщи и да отворите сайт, в който пише „как да?". Да ремонтирам уреда, да не загоря соса, да си намеря най-добрия фитнес? Да се самоубия? Интернет има решения за всички ваши проблеми. Дори и ако сте на 11 и търсите сини китове.
11-годишното дете, взело решение да приключи живота си на възраст, когато неговите връстници го започват, може и да е погледнало в този сайт. Може и да не е. Факт е обаче, че в хаоса, в който живеем, децата ни намериха в мрежата неочаквани модели на подражание, които да следват. Прословутата руска игра „Син кит".
Сайтове от типа „Как да сложа край на живота си". Преди няколко години руският писател от грузински произход Борис Акунин създаде книгата „Любовница на смъртта", където врели и кипели в живота хора по абсолютно циничен начин изкушаваха за самоубийство младежи, повлияни от внушенията на романтизма. Крехки, лабилни и раними хора,
за които реалният свят крие прекалено много опасности
подмолни страхове и демони. Хора, които се объркват в реалния свят, в призраците, които изплуват в него, в неговата неочаквана чупливост, която превръща самите нас в демони. Децата ни не знаят как да се справят с това. С прекалено многото натиск върху себе си. С прекалено многото кръв и реалити, нахлули в свят, където трябва да има само крепости за прераждащи се принцове и принцеси. Децата ни са чупливи и крехки, но живеят на място, където батманите имат по девет живота, а компютърните им герои се прераждат всяка сутрин веднага след закуска. В този свят, който им внушава неустоимост, няма място за слаби. Малките са оставени да се справят сами с проблемите, с които понякога не могат да се справят дори възрастни. Да се сражават със същества, които смесват виртуалния и реалния свят. Всеки път, когато не се справят с проблема, се чувстват слаби.
За едно дете, незаредено с никакъв имунитет спрямо външния свят, спасението е да натисне копчето, с което да унищожи своя собствен. Всичките прехвалени психолози, които министерства, агенции и психолози препоръчват за справяне с подобни проблеми, няма как да спасят
дете, оставено на демоните си
Дете, чиито родители се блъскат от сутрин до вечер да изкарат за хляба и, без да съзнават, оставят малкия да живее в свой собствен свят – малко виртуален, малко въображаем, малко роден от страхове, които в тяхното детство дори не са съществували. Твърде бързо натоварихме малките хора с прекалено много болки и отговорности. Твърде много се отдалечихме от техния свят. Психолозите, които ще им дават съвети против самоубийство, живеят в един друг свят, в който правилата и регламентите са други. Децата ни са объркани между метафорите и реалностите, в които сами ги вкарахме. Решават да ни напуснат на 11, 13 или 15, когато в главите ни все още кипи бодрото клише за щастливото детство. С лекотата, с която минават от ниво на ниво в компютърните игри, решават да минат на друго ниво от живота си. Никой не им е казал колко страшно и студено е там. Заети да опазим дребничките знаци на настоящето им – уроци, вечеря, джобни пари за утре, не успяваме да опазим същината им.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
