Рискът да си световна новина

Георги Даскалов, ekipnews.com

Ако не друго в последно време България е съвсем осезаема част от света, колкото и да си самовнушаваме, че сме дълбока провинция. Вярно е, че светът не ни споменава само в позитивен контекст. Даже по-често в негативен. Но това е неизбежно.

Последните примери са несполучливата стрелба срещу Доган и малко по-сполучливата стрелба (от гледна точка на постигането на желания от нападателите резултат) срещу Златомир Иванов. И при двете тези случки споменаването на България изобщо не е в нюансите на позитивното. Не е позитивно и това, че от Нова година насам британската преса, която в много отношения задава и световната мода, катадневно се занимава с България и по правило плаши англичаните с българите. И с румънците.

Обаче на 5 февруари България си получи самостоятелното първо място в световните новини. След дълго заседание при президента на държавата министърът на вътрешните работи обяви нещо, което американските вестници бяха обявили няколко часа по-рано: има доказателства, че ливанската радикална ислямистка групировка "Хизбула" е свързана с атентата в Бургас на 18 юли 2012 година.

Новината се чакаше и беше светкавично разпространена по целия свят. Обективно погледнато, България получи в този случай повече позитивни реакции; похвален беше професионализмът на българските служби и имаше изразена съпричастност. Най-близките съюзници на САЩ и на Израел са най-доволни. Малко по-резервираните - като по-голямата част от страните от ЕС и самият съюз, са по-скоро разтревожени заради необходимостта да заемат позиция спрямо "Хизбула". Но никой не оспорва правото на България да посочи виновните за терористичната атака.

Никой отвън. Вътре в България опозицията атакува и изцяло оспори както разследването, така и решението за оповестяване на резултатите от него.

Има множество кусури в начина, по който бяха оповестени резултатите от разследването.

Например е спорно дали беше нужно целият истаблишмънт (всички на върха на държавата - президент, премиер, външен министър) да стои пред камерите, докато вицепремиерът и вътрешен министър чете позицията. Щом има "обосновано предположение", а не директно обвинение, политическото присъствие създава внушение, което на практика не се съдържа във фактическото изложение. Може би беше по-адекватно да говори следовател или прокурор.

Но това е подробност, макар не маловажна. Главното е, че така или иначе България, като част от западния свят, беше атакувана на собствената си територия, пострадаха невинни хора и това беше непредизвикана атака. Имаме право да се защитаваме, както и да търсим помощта на съюзниците, което и става в момента.

Но - и това се отнася за управляващите, но и за цялата политическа върхушка - имаме правото, но и задължението да престанем да се държим като беден роднина и като неканен гостенин, което изобщо не отговаря на действителното състояние.

В момента българите поемат рисковете на това, че са част от западния свят. С начина, по който беше съобщена българската позиция за атентата в Бургас и най-вече с интерпретацията - домашна и външна, терорът вече има инструменти да участва в българската политика.

Създават се изкушения, на които е трудно да се устои. Оттук нататък всеки, който има интерес да манипулира резултати от избори в България, има още едно средство - една бомба, и не дай, Боже, жертви, могат да преобърнат всичко нагоре с краката.

Притеснителното е, че ние не сме готови за всичко това.