БСП и ГЕРБ са опасно близо половин година преди изборите за нов парламент. Червените продължават да скъсяват разстоянието си с управляващите, показват данните от социологическо проучване на "Алфа Рисърч", проведено от 12-17 януари тази година сред 1023 човека.
Резултатите сочат, че разликата между двете партии се е стопила на 2%. Ако изборите за нов парламент бяха днес, за ГЕРБ биха гласували 20,9%, а за БСП - 18,5%. Инициативата на БСП за референдум за АЕЦ "Белене", според изследването, е вдигнала процентите на червените с 2 пункта. Спадът на доверието в управляващите се дължи на песимистичните оценки на хората за икономиката и личните им финанси. Към тях се прибавя и поредицата скандали от последните месеци. Най-високо неодобрение срещат начинът на избор на членове на Конституционния съд (скандалите Марковска и Гугушева), строежите върху несебърските дюни и защитени територии по Черноморието, данъка върху лихвите по депозитите и задължителното предучилищно образование на 4-годишните. Хората одобряват увеличаването на минималната работна заплата от началото на януари (64%), намалените цени на природния газ (52%), запазването на пълната забрана за пушенето на обществени места (43%).
Четири партии се очертават като сигурни участници в следващия парламент - ГЕРБ (20.9%), БСП (18.5%), Движение България на гражданите (5.6%) и ДПС (5.4%). Други четири са на ръба на 4%-вата бариера. Малко над нея са Синята коалиция и Атака-ВМРО, ако изборите са днес. Малко под бариерата, но с потенциал да я атакуват, са СДС и НФСБ на собственика на СКАТ Валери Симеонов. Последните четири партии хем могат да влязат, хем могат и да останат извън чертата. Това води до високо напрежение и неопределеност не само за състава на бъдещия парламент, но и за възможните управленски формули в него.
За периода септември 2012 - януари 2013 г. положителните оценки за работата на правителството спадат от 18 до 16 на сто. Единственият министър с ясно изразено одобрение за работата си е Лиляна Павлова. Личният рейтинг на премиера остава по-висок от този на правителството. Но при него се разтваря ножицата между недоверие и доверие. В началото на годината положителните оценки спадат от 31% до 29%, а отрицателните нарастват от 37% до 39%. Управляващите успяват да запазят по-значимо доверие единствено сред 30-50 годишните в големите градове.
Общият ръст на недоверието хвърля сянка и върху успешните политици на ГЕРБ. Най-одобряваният - еврокомисарят Кристалина Георгиева - отбелязва 10% спад в рейтинга си (от 53% на 42%). Президентът Росен Плевнелиев, който е след нея, също губи доверие, макар и в по-малка степен. За това помага неадекватната реакция на администрацията му около гафа със снимката на колорадските Родопи.
Седмица преди гласуването намерение за участие в атомния референдум заявяват между 25% и 35% от живеещите в страната около 6 милиона.
До урните най-вероятно ще се разходят между 1,6 млн. и 2,1 млн. души. Този брой е недостатъчен за задължителен характер на резултата от вота. Той обаче може да надхвърли нужните 20% активност, което ще препрати решението на въпроса отново в парламента.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
