"45 години стигат! Времето е наше!" Това бе мотото, под което преди 23 години улицата въстана. Все още имахме пари, имаше ги и в държавата. Имаше само една партия - поискахме много. Имаше Народно събрание, гласуващо като един по партийна поръчка отгоре - поискахме Велико. Направихме си кръгла маса - и именно от нея изпълзя новата политическа класа, която днес никой не иска.
Ако перифразираме думите на Достоевски "Всички ние сме излезли от "Шинела" на Гогол", може да кажем, че днешната ни политическа класа излезе именно от нещата, които днес отново са на дневен ред - кръглата маса и Великото народно събрание. Те заложиха днешния политически ред и конституцията, която днес горим. Те заложиха многото партии, които тогава искахме неистово, а днес не искаме изобщо.
Тогава обаче времето бе наше
Днес часовникът цъка обратно.
От исканията, които ескалираха в уличните протести само вчера, става ясно, че обществото ни е безпощадно объркано за онова, което става в него. Предишните революции, които се случваха, винаги имаха светлина в тунела - на финала стоеше и благо ни махаше Спасител. Беше Костов, беше царят, след това Бойко. Днес за първи път Спасител няма, никой не ни обещава да се оправим за 800 или не знам си колко дни и по всичко личи, че за първи път ще плащаме сметката сами. И тук трагедията е не в политическата криза, а в икономическата, която накара хората да озвереят и да се изправят на ръба. Въпреки че народът крещи срещу политици и съдебна система, на практика той крещи от безсилието си да плати сметките, да върже бюджета за месеца, да оцелее. Политиците го интересуват дотолкова, доколкото не можаха да му гарантират това. Защото финансовата стабилност, гарнирана с откровена мизерия, ражда революции. Които след време изяждат децата си и оставят някой друг да се наслаждава на благата на трона.
Безсилието в момента ескалира в откровено призоваващи към анархия лозунги. В метли, с които ще "изметем" политическия боклук (все едно че имаме откъде да си вземем друг), и в искания за гражданска квота в парламента, за който се предполага по презумпция, че се излъчва от гражданите. Започнаха искания за опрощаване на сметки и ипотечни кредити, скоро сигурно ще поискаме да ни опростят и останалите заеми, след това ще дойдат мобилните оператори. Накрая ще нахлуем в банки и магазини да си вземем сами каквото ни трябва. Както въстаналата в Англия тълпа преди няколко лета
грабеше айфони от витрините
С тази разлика, че тяхното разбунтувано гето не искаше промяна на политическото статукво. Разбунтуваното гето на Европейския съюз, наречено България, обаче го иска. Защото не знае какво друго да иска. Защото темата за оядените политици маскира факта, че пари в държавата вече няма. И дори да свикаме пет кръгли маси, те няма да ни платят сметките за ток. Докато екипажът се бунтува срещу капитана и срещу боцмана, и срещу предишните капитани и боцмани, те вече са се качили на спасителните лодки и са отплавали към някой по-добър остров. А безсилният екипаж най-много да разглоби кораба поради факта, че просто не знае какво повече да направи. Точно това се случва в момента. А поради факта, че щурвалът от известно време стои неупотребяван, всеки с малко по-голяма харизма и Бог знае какви цели може да се докопа до него и да завие право към първите скали. И без това сме се запътили натам. Без да си даваме сметка, че късането на обществения договор и "Боят настана" не решават нито един от реалните проблеми, пред които сме изправени. Впрочем
това се случва редовно на народа ни
когато се опита да прави революция или след поредното му освобождаване. Целият ни ентусиазъм се изразходва в бунтовете и после не знаем какво да правим. По-силни сме в пушкалата, отколкото в разсъжденията. Нали в стремежа си да не се управляваме сами си внасяме Батенберг навремето, и после го изпровождаме, както е предсказал Алеко, с вездесъщото газено тенеке. Революцията през 1997 година свърши с валутен борд - също наложен отвън. Логично е тази да свърши със спешна намеса на ЕС - защото по всичко личи, че какъвто и обществен договор да преподпишем сами, ако изобщо успеем да го направим, той ще изтрае твърде кратко. Просто нямаме ресурс да се справим сами - и това най-вероятно се знаеше още от самото ни влизане в ЕС, заложило непосилно високите цени на съюза срещу мизерните ни доходи. Без европейска намеса най-вероятно ще продължим да пеем "Стани, стани, юнак балкански" чак до другата зима. А стане ли балканският юнак веднъж, работа от него не чакай.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
