Радев се спъна в собствения си указ

Репликата му във Фейсбук съвпадна с паниката на БСП и градската десница от избора на Маринов за МВР шеф

Играта по най-високите етажи на държавата загрубя. Като доказателство на изречената мисъл от един стар френски писател, че мирът е само кратка почивка между войните. След 8 дни, в които президентът Румен Радев бавеше освобождаването на Младен Маринов като главен секретар, вчера заветният параф беше ударен. С което случаят „указът на Маринов" би трябвало да го отнесем към повишената раздразнителност в държавата или към недостатъчния административен капацитет заради изострената липса на кадри у нас. Или пък на предположението, че Радев е фен на една от легендите на американската армия – Колин Пауъл и на популярната му мисъл, че да бъдеш отговорен означава понякога да вбесяваш другите.
За всеобща изненада, докато вкарваха документите за новите министри в деловодството на парламента, президентът направи лично изказване във фейсбук. Оказа се, че той е сложил подпис не само заради вече изрядната процедура. А защото бил допълнително мотивиран от слабости, пропуски и скандали в работата на силовото министерство. И ако дотук не беше ясно дали досегашният главен секретар или министър Радев са сгазили лука в очите на Радев, то следващото му изречение е еднозначно. Президентът уведомява премиера, че кадровото решение на Борисов да сложи Маринов за министър се приема критично от обществото. С една дума – Радев с удоволствие, макар и късно, подписва указа за освобождение. Но с още по-голямо удоволствие отбелязва, че решението за назначаването на министъра е лично на Борисов.
И че ако зависи от президента, той едва ли ще го направи.
Когато един главнокомандващ каже подобни думи за бъдещия министър на вътрешните работи, това

не е нито партийна закачка, нито политическа интрига

Остава изказването или да е много лично, или да не е негово. Факт е, че президентът доста се изнерви от МВР заради семейни транспортни проблеми – и заради гонките на жена му с БМВ-то, и заради катастрофата на баща му с триколката.
Но е истина, че в последно време Радев много приглася на кресливата опозиция. Не само на партийните другари в парламента, но и на градската десница, която остана извън него. Някак натрапчиво президентските слова съвпадат със становището на „Демократична България", пуснато в неделя. В което предводителят на „протестърите" Христо Иванов призовава да не се избира Маринов. Защо ли? Защото останалите хора на Атанас Атанасов в службите вече няма да дърпат конците там.
Няма как лесно да прежалят факта, че за първи път от десетилетия начело на министерството сяда не партиен кадър, а професионалист, минал през всички стъпала в системата. Трудно е този човек да го преметнат за назначения, СРС-та или спецоперации. Затова и ако се препъне кандидатурата му, идва поредния бушон, който ще си чака времето, за да изгърми.
Логиката на партийния катран, който се излива върху Маринов, е очевидна. И е жалко, че намесват президента в ченгеджийската борба като го накараха да се спъне в собствения си указ. Защото го поставят в неудобното положение

да отговаря на въпросите на властта

защо е назначил Маринов за главен секретар преди година и половина и защо досега не го е упрекнал за нито една от осъществените операции. А публиката чака отговорите на други два.
Първият е - кое е това общество, което приема критично Маринов? Полицаите, които от седмици чакат да се нормализира работата им, синдикатите, които не дадоха дори 100 дни толеранс за работата му, защото смятат, че е напълно подготвен и достатъчно оперативен. Или европейските служби, които първи го поздравиха. Не от куртоазия, а защото от година и половина работят с него и заедно реализираха съвместни операции. Една от тях под ръководството на Европол завърши с пресичане на рекордна контрабанда.
И вторият е какво очаква президентът от Маринов след тежките си думи - да се обиди като Александър Манолев и да поиска премиерът да оттегли номинацията му? Да направи публично допитване дали се харесва на обществото? Това е нелепо. Защото по условие МВР шефовете са сред най-недолюбваните управляващи. Затова и не попадат в рейтингите. Не говорят красиво, не се изразяват деликатно. Броят престъпниците, а не електората.