Радев се спъна в собствения си указ

Репликата му във Фейсбук съвпадна с паниката на БСП и градската десница от избора на Маринов за МВР шеф
Играта по най-високите етажи на държавата загрубя. Като доказателство на изречената мисъл от един стар френски писател, че мирът е само кратка почивка между войните. След 8 дни, в които президентът Румен Радев бавеше освобождаването на Младен Маринов като главен секретар, вчера заветният параф беше ударен. С което случаят „указът на Маринов" би трябвало да го отнесем към повишената раздразнителност в държавата или към недостатъчния административен капацитет заради изострената липса на кадри у нас. Или пък на предположението, че Радев е фен на една от легендите на американската армия – Колин Пауъл и на популярната му мисъл, че да бъдеш отговорен означава понякога да вбесяваш другите.
За всеобща изненада, докато вкарваха документите за новите министри в деловодството на парламента, президентът направи лично изказване във фейсбук. Оказа се, че той е сложил подпис не само заради вече изрядната процедура. А защото бил допълнително мотивиран от слабости, пропуски и скандали в работата на силовото министерство. И ако дотук не беше ясно дали досегашният главен секретар или министър Радев са сгазили лука в очите на Радев, то следващото му изречение е еднозначно. Президентът уведомява премиера, че кадровото решение на Борисов да сложи Маринов за министър се приема критично от обществото. С една дума – Радев с удоволствие, макар и късно, подписва указа за освобождение. Но с още по-голямо удоволствие отбелязва, че решението за назначаването на министъра е лично на Борисов.
И че ако зависи от президента, той едва ли ще го направи.
Когато един главнокомандващ каже подобни думи за бъдещия министър на вътрешните работи, това
не е нито партийна закачка, нито политическа интрига
Остава изказването или да е много лично, или да не е негово. Факт е, че президентът доста се изнерви от МВР заради семейни транспортни проблеми – и заради гонките на жена му с БМВ-то, и заради катастрофата на баща му с триколката.
Но е истина, че в последно време Радев много приглася на кресливата опозиция. Не само на партийните другари в парламента, но и на градската десница, която остана извън него. Някак натрапчиво президентските слова съвпадат със становището на „Демократична България", пуснато в неделя. В което предводителят на „протестърите" Христо Иванов призовава да не се избира Маринов. Защо ли? Защото останалите хора на Атанас Атанасов в службите вече няма да дърпат конците там.
Няма как лесно да прежалят факта, че за първи път от десетилетия начело на министерството сяда не партиен кадър, а професионалист, минал през всички стъпала в системата. Трудно е този човек да го преметнат за назначения, СРС-та или спецоперации. Затова и ако се препъне кандидатурата му, идва поредния бушон, който ще си чака времето, за да изгърми.
Логиката на партийния катран, който се излива върху Маринов, е очевидна. И е жалко, че намесват президента в ченгеджийската борба като го накараха да се спъне в собствения си указ. Защото го поставят в неудобното положение
да отговаря на въпросите на властта
защо е назначил Маринов за главен секретар преди година и половина и защо досега не го е упрекнал за нито една от осъществените операции. А публиката чака отговорите на други два.
Първият е - кое е това общество, което приема критично Маринов? Полицаите, които от седмици чакат да се нормализира работата им, синдикатите, които не дадоха дори 100 дни толеранс за работата му, защото смятат, че е напълно подготвен и достатъчно оперативен. Или европейските служби, които първи го поздравиха. Не от куртоазия, а защото от година и половина работят с него и заедно реализираха съвместни операции. Една от тях под ръководството на Европол завърши с пресичане на рекордна контрабанда.
И вторият е какво очаква президентът от Маринов след тежките си думи - да се обиди като Александър Манолев и да поиска премиерът да оттегли номинацията му? Да направи публично допитване дали се харесва на обществото? Това е нелепо. Защото по условие МВР шефовете са сред най-недолюбваните управляващи. Затова и не попадат в рейтингите. Не говорят красиво, не се изразяват деликатно. Броят престъпниците, а не електората.
Победителката от "Ергенът" неволно се изпусна, кое я...
Пожар унищожи безценен древен паметник в Китай
Германците с луди очаквания към България заради клима...
МВР министърът протяга ръка към прокуратурата. Причин...
Земетресение раздруса известен турски курорт
Жесток скандал тресе Гърция! Искат оставката на Мицот...
Убиецът от Рогош задържан на неочаквано място, напреж...