Западът се държи така, сякаш има проблем с Владимир Путин. Всъщност той има проблем с Русия. Руският президент се вписва в дългогодишна традиция на руско мислене. Неговото слизане от сцената няма да реши нищо. Който и да било негов вероятен приемник би следвал подобен курс, макар и може би с малко по-малко мачизъм.
Проблемът с Русия не е нов. Той е възникнал преди 200 г., в края на Наполеоновия период, когато зейнала пропаст в ценностите, както бихме се изразили днес. През XIX век Русия запазва автократичен режим, докато Европа преминава към либерална демокрация. И все пак Русия останала велика сила, важна за европейската сигурност. Как да се защитава Европа в присъствието на мощна държава, която й е чужда по мироглед? Това било проблем тогава, както и сега. Европейските държави търсят сигурност в баланса, Русия я търси в стратегическа дълбочина. Това виждане произтича от разположението й върху огромната, еднообразна Евразийска равнина, през която армиите са се придвижвали с лекота. Исторически погледнато, Русия е изтласквала границите си навън, възможно най-далеч от сърцевината си. Там, където Западът виждаше империализъм, тя виждаше издигане на отбранителни рубежи. С времето съпротивата от страна на германските сили на запад, от Великобритания и след това от САЩ на юг, от Китай и Япония на изток, дефинира зоната за сигурност на Русия като Северна и Централна Евразия - бившето съветско пространство. От гледна точка на Москва държавите там са изправени пред избор не между независимост и руска доминация, а между доминация от Русия или от неин съперник. Именно тази борба, убедена е Москва, се разиграва в Украйна.
Пак от съображения за сигурност Русия се е противопоставяла на доминацията в Европа на една-единствена сила и по-голямото европейско единство продължава да не й е по вкуса. Тази причина е лесна за разбиране: Русия може да бъде на равна нога с Великобритания, Франция или Германия, но никога не може да бъде равна на Обединена Европа, в сравнение с която по население, богатство и мощ ще изглежда като джудже както със САЩ сега. Вбиването на клин между европейските държави и между Европа и САЩ би могло да осуети появата на сериозна заплаха.
Страховете на Русия се усилват от усещане за уязвимост. Икономиката й стагнира, технологията й вече не е водеща и външни сили - Китай, Западът и радикалният ислям, оспорват властта й в бившето съветско пространство. Изкушението е да действа твърдо, за да прикрие съмненията, например чрез демонстриране на ядрената си мощ. След повече от 20 г. на надежда, че е възможно Русия да бъде приобщена към оглавения от Запада международен ред, появяването отново на "проблема Русия" беше шок за Запада. Но заплахата е ограничена. Това не е надигаща се революционна сила, а държава в упадък, стремяща се да възстанови силата си. Това може да бъде управлявано. Един начин е да се ревитализира европейският проект. Това означава енергично справяне с проблемите, подхранващи силите на противниците на ЕС - демократичният дефицит, имиграцията и неравенството. Разбира се, стъпки като присъствие на НАТО в балтийските страни и разумно планиране в случай на извънредни обстоятелства при хибридна война са необходими, но Западът трябва да избягва прекаленото милитаризиране на своя отговор на едно до голяма степен политическо предизвикателство. Западът не може да ограничава една от най-големите икономики в света и е геополитическо престъпление да се отслабва ненужно една сила, жизненоважна за равновесието, което се надяваме да съградим от днешния хаос, особено в Азия. Голата истина е, че Украйна не може да бъде изградена наново без Москва. Просто е прекалено зависеща от Русия икономически и Русия има твърде много лостове на влияние вътре в Украйна, за да бъде другояче. Сдържането трябва да е балансирано с помиряване. Предизвикателството е да бъде намерен точният баланс.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
