Когато се говори за убийството на косовския сръбски лидер Оливер Иванович, причините трябва да се търсят и в контекста на цялостната картина на Балканите. Няма случайни неща и те винаги са част от една по-широка и динамична панорама. От 1 януари наблюдаваме безкрайно много процеси, голяма активизация, много политика и това неизменно води до подобни събития.
Убийството на политически лидер, особено в Косово, трябва да бъде разглеждано и в контекста на няколко други събития. Не трябва да се забравя, че са много деликатни отношенията Белград-Прищина. Основата на това напрежение е свързано с конституционното присъствие на сърбите в Косовска Митровица. И миналата година имаше различни проблеми, както по време на изборите, така и в процеса на преодоляване на противоречията между Сърбия и Косово с оглед евроатлантическия път на тези две държави. Трябва да се отбележи и фактът, че на 15 януари в Скопие македонският парламент ратифицира българо-македонския договор за добросъседство.
Всяко засилване на българо-македонските отношения винаги намира един доста негативен резонанс както по отношение на Косово, така и в контекста на сръбската политика на Балканите. Това е така, защото Македония винаги се приема като част от бивша Югославия, в която център бе Сърбия.
Убийството на сръбски лидер в неслучайната държава Косово може да се приеме като сигнал, че когато се решават проблемите в южната и централната част на Балканите, то възниква проблем в северната част. Може би това е опит да се реанимират събития, поставени под „стъклен похлупак". Този термин предполага, че когато е необходимо, стъкленият похлупак се вдига, създава се ситуация, която предизвиква остра политическа реакция и се дава възможност за инсинуации, провокации и нажежаване на напрежението. Убедена съм обаче, че създалото се напрежение в Косово ще бъде само в рамките на политиката и дипломацията.
Тук може да бъде зададен въпросът: кой има интерес от вдигане на този похлупак. В тази връзка, бих искала да припомня, че през малко време от своето съществуване човечеството е живяло в мир. От началото на 2018 г. на практика имаме няколко събития, които могат в един или друг момент да бъдат повод за напрежение. Следващата седмица се очаква Икономическия форум в Давос, където САЩ ще представят своята визия „Америка над всичко". През март пък се очакват президентските изборите в Русия, очаква се скоро и решаване на политическата криза в Германия. Всичко това е част от основния политически поток, който неизменно съпътства развитието на света и в регионален, и в глобален план. През последните месеци обаче Балканите бяха спокойни. Особено
след като се засили позитивният контекст в българо-македонските отношения и активизацията на евроинтеграцията на Западните Балкани. Всичко това представляваше много хубава картина, в която бе невъзможно да не настъпи момент за „изтрезняване".
Такъв момент сега е убийството на сръбския лидер в Косово. То вероятно ще бъде повод за пренареждане на проблеми от дневния ред на Балканите. Смятам, че убийството на Оливер Иванович има определена цел, свързана както с отношенията Прищина-Белград, така и с по-широк контекст на бъдещо ситуиране на тези държави в ЕС и НАТО. Не трябва да се забравя, че зоната на несигурност на Балканите е главно Косово и неговите сложни и вече с висока степен на непредсказуемост отношения със Сърбия.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
