С високи амбиции в икономиката тръгва правителството на Пламен Орешарски. Още първата точка от мерките за координиращата и регулираща роля на държавата в икономиката т.нар. план "Орешарски" предвижда стартиране на 10-годишна програма за реиндустриализация на икономиката. Запланувано е и създаването на нови предприятия или възстановяването на стари в сфери с висока добавена стойност. Така се слага пръст направо в раната на българската икономика, чийто най-голям проблем е загиването на индустрията и голямата неефективност на това, което е останало. Показателен за състоянието й е един пример - през цялото лято на миналата година единствените стоки, които се товареха на пристанище Бургас, бяха пшеница, дървен материал и скрап от нарязването на "Кремиковци". От този износ няма как да получим висока добавена стойност, даже напротив. Затова амбицията на новите управляващи е насочена в правилната посока.
По-нататък в текста има и конкретно намерение за участие на държавата "в перспективни високотехнологични производства чрез апорт на активи и/или формиране на капитала на съответните търговски дружества в партньорство с иновативни компании... Държавна подкрепа и финансиране на иновационно-внедрителската дейност". Всичко, написано дотук, е част от приоритетите на правителството и на плана "Орешарски". От него става ясно, че
управляващите имат намерение да строят заводи
или да участват в съдружие с иновативни компании в строежи на предприятия. Всичко това е в синхрон с препоръката на Международния валутен фонд отпреди месец, който е за идентични мерки срещу кризата в априлския си доклад за България. Фондът отдавна не се беше занимавал с нас и затова неговите съвети по линия на ефективността на държавните разходи би трябвало да се разгледат много внимателно и ангажирано. Не забелязах обаче някой да им обърне особено внимание досега. Задокеанските анализатори в прав текст препоръчват същото - да се увеличават държавните капиталови инвестиции, вместо парите да се изяждат. За целта трябва да се подобри събираемостта на данъците, без те да се вдигат и да се използват парите от европейските фондове. На първо място в препоръките си за излизането от кризата експертите на МВФ поставят фискалните мерки, чието влияние се засилва именно в трудни периоди. И наистина - при криза, стагнация и депресия тези източници на средства за хазната доста намаляват и поддържането на добрия им дебит става първостепенна грижа на управляващите. Както и
тяхното внимателно харчене, което е втората препоръка от експертите
Общото правителствено потребление трябва да се следи внимателно и да се влага там, където ще може да дойдат повече пари, и то дългосрочно. Към вече изредените примерни вложения едва на трето място МВФ класира директните трансфери към уязвими социални групи. Чак след това се подреждат мерки като понижението на корпоративните, подоходните и косвените данъци. Най-голяма полезност имат правителствените инвестиции, след това е общото правителствено потребление.
Според МВФ държавните инвестиции, насочени в области като инфраструктура, образование или институционални реформи, се амортизират много по-бавно от корпоративните вложения във физически активи и ще служат на икономиката за много по-дълъг период от време. От тази гледна точка такъв тип бюджетни разходи могат да са по-ефективни дори от частните.
Изказване в подкрепа на такава теза направи и доскорошният финансов служебен министър Калин Христов, цитиран от в. "Капитал Дейли". Още в първия ден от своето встъпване в длъжност той коментира, че
държавните инвестиции носят най-голям мултиплициращ ефект
И че ако трябва да се свият харчовете на държавата, по-добре е това да е за сметка на текущите разходи.
Но да се върнем на плана "Орешарски". Веднага след текстовете, за които може се каже, че са писани под влияние на доклада на МВФ, следва нещо, което пък е повлияно от родната действителност. Предвижда се приемането на закон "за ефективен контрол на държавата по отношение на структуроопределящи предприятия". Нека обаче не си мислим, че на нас ни е необходим контрол, защото българите иначе го удряме на разсипия. Всички успели държави са успели именно защото законността и контролът са били над всичко.
Доста хора в България няма да са съгласни с появата на нови държавни предприятия или с частично държавно участие. Представям си какви ще бъдат реакциите на преобладаващото у нас либертарианско лоби. Лозунгът "Държавата е лош стопанин" ще влезе в употреба с пълна сила. Нека обаче не забравяме, че тази формула беше любима и на много държавни чиновници, които изобщо не се притесняваха да я повтарят и пред микрофони и камери.
Във всяка нормална държава те би трябвало да освободят постовете си
още в следващата минута. У нас обаче не само че не ги освобождаваха, но се заемаха още по-активно със съсипването на съответната държавна собственост, за да бъде тя подарена впоследствие на близки до тях частници. И да отиде за скрап. Именно това е опасението на другите, извън вече посочените среди. Важно е не просто да построиш един завод, а да го стопанисваш така, че да оправдае всяка стотинка от вложеното и да носи многократно по-големи приходи. Това е въпросът, който трябва да се реши с плана "Орешарски", а и занапред.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
