Те без Него, Той без тях
Забеляза се една красива асиметрия след изборните резултати, която тепърва ще се проумява.
ГЕРБ постигна, както се изразяват телевизионните екзалтанти, "смазваща победа".
Обаче подкрепата за същата тази партия намалява и тя - както е и в момента - не може да управлява самостоятелно.
Дори и Бойко е свикнал с тази ситуация - и не само я приема спокойно, ами се чувства или поне дава вид, че се чувства удобно.
Те не могат без Него, но и Той не може без Тях.
Обаче ролята му на Наставник няма кой да му я отнеме - тъй че, той ще им дърпа ушите, не много силно, разбира се, ще ги навиква бащински и прочее притворни номера. Тази роля му харесва много.
А те ще си го ругаят - напълно натурално и кой колкото е по-отворен или по-талантлив.
Наричат го Падишах - понеже били освободили Плевен от него, и той дава вид, че се сърди, но не може да му се вярва особено.
Това ръфане вече е прието за добър тон в "коалицията". Всъщност, ония, които се очакваше най-много да го ръфат, си мълчат /Патриотите/.
И с такива закачки смятат/могат да векуват.
Той няма нищо против Те да се правят на мъжкари, да го наричат Падишах, защото и доста по-скверно са го кръщавали, а и сега главите им са пълни с ругатни по негов адрес, обаче си ги шепнат нощем под юргана.
Разбираемо е - власт им трябва. Това пък е нравствената асиметрия - но за нея българската политика отдавна няма сетива.
И тъй, имаш местната власт, обаче централната/кабинетът се крепи върху някаква мазня, ако видим трезво пасианса.
Какво прави тогава Падишаха - впрочем, така нарекох Бойко още преди доста месеци в дописката си "Отчет без Падишаха" - в края на краищата, аз не съм му коалиционен партньор и мога да го наричам, както си искам.
Едно от нещата, които Падишаха е изчислил добре, е, че "партньорите" му имат гръбначен стълб от желе. На него това не му пречи - той няма намерение да играе на гордост, предразсъдъци пък да имаш в българската политика е съвършено излишно. И затова ще си кара така с желетата, може би и до второ пришествие.
Освен това, местната власт зависи напълно от него, колкото и да се говори за "децентрализация" - и какво пък би могло да означава това при наличието на Падишах? Вятър и мъгла.
И така, ето как изглеждат нещата. Падишах, който има в ръцете си почти всички валии и който е принуден да работи с везири, доста шавливи и подли. Е, това може да издържи вечно - чак до следващата руско-турска война, ако позволите тази наглед фриволна препратка.
Ако пък Падишаха стане падишах на квадрат - и се премести в Президентството, дори тогава конструкцията няма да пострада особено.
И в този случай желетата няма да имат нищо против - стига да се запази техният дял в статуквото. Защото истинското противоборство се изразява само през сблъсъка на идеи - а какви са техните, и те самите не знаят.
Отгледани от Черния ангел/Костов, те имат сериозни хормонални смущения. А и той самият прояви талант единствено в Разграбването/Приватизацията, в Мизантропията и Ненавистта. Беше Майстор на Срутването. Чираците му са донейде същите, и те са измъчвани от неговите демони. Падишаха трябва да си отваря очите за игрите им, например, в здравеопазването - доколкото го има, и най-вече в съдебната система. Но и той понякога се заразява от несмисленото им говорене: и тогава казва, че не може един съдия да получава по-голяма заплата от него. И защо да не получава, откъде-накъде? Как иначе ще се прогони корупцията от тази система, доколкото я има, ако оставиш съдиите и прокурорите бедни и зависими.
Друга отрова, която прокапва от коалиционните му "партньори", е отровата на реваншизма. Ако й се подаде, Падишаха ще бъде свършен.
Но засега ще си карат с битките в едно словесно малеби.
Падишаха ще е готов да приема всяко оскърбление и великодушно ще прощава. Колкото повече са обидите, толкова по-добре е сякаш за него. Тази аномалия и Хаджийски нямаше да е състояние да разгадае.
А може би тя не е и толкова сложна. Власт, безусловна - срещу дребни закачки, какво да ти пука от някакви Словесни Мъжкари.
Никой не говореше за идеи - и в кампанията, и в двете изборни нощи.
Чуваше са само шумът на сметалата: кой колко е кярил и кой колко е загубил.
Сякаш самата дума "идея" бе забранена за политиците - за коментаторите да не говорим.
Единствен Валери Симеонов /Патриотичен фронт/ спомена, че тия избори са повратен момент в българската политика - именно заради пълната липса на идеи, за сблъсък на доктрини да не говорим.
Очертава се пълно фиаско: политическият разум отстъпва на бакалията.
От състрадание може да му отредят място на един прашен рафт, където са захвърлени и другите атрибути на истинската политика.
Най-глупавият въпрос, който прозвуча от телевизионния екран, беше "Защо се срути БСП?"
Освен глупав, този въпрос е и излишен - след като никой не се ангажира с отговор на въпроса, защо, всъщност, победи/побеждава Падишаха?
А иначе, ако някой чак толкова се е загрижил за БСП, нека прецени ролята на дългогодишния "червен" Падишах/Станишев.
Че той стоя на "Позитано" цели 13 години.
Веднъж Костов бе изчислил, че кризите в българската политика идват през седем години - по тази формула 2015 година би трябвало да е година на кризата. Но няма да е.
Да не би тогава числото 13 да е по-достоверно?
И Падишаха ще си дърпа наргилето до 2022 година?
Ако някой ден решат да сложат плоча на гроба на българската политика, на нея трябва да пише: "Де да знам."
Други публикации на автора можете да намерите в сайта www.kevorkkevorkian.com , както и в сайта vsyakanedelya.standartnews.com, който представя звездни моменти от легендарната програма "Всяка неделя".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
