Добре ли е, зле ли е, че Ямбол не ври и кипи от демонстрации - това не знам, но знам, че така някак си по-отчетливо се вижда онова, което става в София. Независимо от това кой как отразява протестите - и отразява ли ги изобщо - вече е ясно: и този път всичките тия хиляди хора от площадите и техният весел гняв ще бъдат преметнати. Защото сегашните протести къде-къде по-изцъклено показаха как пропастта между хората от площадите и ония от тъмните коридори на властта е станала огромна. Из въпросните коридори може и да е имало в началото някаква уплаха от случващото се навън, но то вече отмина - сега е в ход прецакването.
И колкото и изобретателни да са във веселото отхвърляне, политическата (с извинение) класа е по-изобретателна от тях. Например сега ги няма изстъпленията на момчетата с маските от февруари, но други момчета вече вършеят в самата република на протестиращите - интернет. Пак са си с маски - само че им викат никнеймове. И не хвърлят камъни - хвърлят отровни думи: всичките тия десетки хиляди протестиращи били охолни копелета, които са излезли с децата и кучетата си да си правят купон.
Това - отдолу.
А на повърхността са ехидните въпроси: "А можете ли да формулирате срещу какво точно протестирате?!", странните лицемерни срещи с "представители на протестиращите" в грейналите от полилеи и телевизионни лампи зали на Министерския съвет и парламента, където всичко приключи с удивително единодушие, и най-сетне презрителното: "Интернет лумпени...".
Политическата (извинете) класа наистина се поотръска и се надигна. И вече съветва мрачно и строго от трибуната на самото Народно събрание: протестирайте, но не блокирайте обществения живот!... Вие там сте пет-шест хиляди - зад нас стоят милиони...
И колкото и да кипят площадите - странните назначения си вървят, близалки от типа "по-евтин ток", "по-висока минимална заплата", "оставките не решават нищо" (и още по-загадъчното "за оставка са необходими поредица от грешни решения!"), крачка напред две назад със заканата "ще уволнявам винаги когато има някакви съмнения", и въобще нещата пак са такива, каквито ги беше описал още преди трийсет-четирийсет години Гюнтер Валраф: "Вие там долу - ние тук горе!" - да ме прощавате за перифразата.
Толкова ми е мъчно, мамка му!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
