Не е важно кой какво обещава, а кой ще победи

Не е важно кой какво обещава, а кой ще победи | StandartNews.com

Академик Георги Марков ще зарадва почитателите си с допълнено издание на двата си тома за Първата световна война, издадени през 1995 и 1997 г. Двете книги са отпечатани от издателство "Захарий Стоянов". Първият том ще бъде представен на 4 септември в Тутракан, а вторият на 7 септември в Добрич по повод 100 г. от освобождението на Добруджа.
Академикът коментира пред "Стандарт" с какво ще изненада читателите.

Академик Георги Марков

Благодарение на новите архивни документи от Германия и Австрия, българската общественост ще има възможност да се запознае с допълнителни щрихи върху Първата световна война и ролята на България в нея.
От документите става пределно ясно, че независимо от високата подготовка на армията и таланта на военачалниците си Германия не е била в състояние да спечели войната поради липса на ресурси. Става ясно също така, че това е война на машините, работниците и фабриките. Малък пример - още през 1915 г. немците са имали вече два прототипа на танкове - т.е., една година преди англичаните, но им липсва достатъчно стомана, за да организират производството им. Немските историци днес отчитат и фаталната грешка с обявената от адмирал Алфред фон Тирпиц неограничена подводна война, която в крайна сметка дава повод на САЩ да се присъединят към Антантата. А Америка произвежда още тогава оръжие, колкото всички останали страни.

Отчита се също така и разпръскването на германските и австро-унгарските сили на четири фронта. И въпреки това, през Втората световна война Хитлер и неговите генерали допускат абсолютно същите грешки.
Интересни са също взаимоотношенията между правителствата и военните командвания на страните от Централните сили.
Особено пагубна е ролята на фелдмаршал Ерих Фридрих Вилхелм Лудендорф, началник-щаб на германските войски на Източния фронт, който на практика започва да ръководи цялата външна и военна политика на Германия и сам да определя приоритетите. В този аспект той подценява ролята на България и на Южния, или Македонския фронт. За разлика от Антантата, която хвърля тук много сили с цел да прекъсне връзката между Централна Европа и Ориента. А Лудендорф издава заповед за оттеглянето на германските и австро-унгарските части тук, най-вече на тежката артилерия и авиация. А след това хвърля вината за поражението върху българите.

На него е било нужно някакво оправдание, защото не искал да признае истината, че Германия вече е била вече обречена. Независимо, че успява да извади Русия от войната, организирайки Февруарската революция и болшевишкия преврат през 1917 г. Новите документи свидетелстват, че за целта са похарчени 40 милиона златни марки, които финансистите преизчисляват на днешни 200 млн. евро, като между другото немците купуват в буквалния смисъл 41 руски вестници и списания, които непрекъснато тръбят за мир. Или както иронично коментират историците, това е най-добрата операция на германския генерален щаб и на разузнаването, ръководено от полковник Валтер Николай. Но силите на Антантата са огромни, като се имат предвид и 2 милиона американски войници, които през 1918 г. са вече във Франция. От всичко това за нас, съвременниците, остава поуката от участието ни в тази война - че не е важно кой какво ти обещава след победата, а кой ще победи.

Записа Константин Събчев

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай