Когато в сряда за пореден път бяха спрени парите за наука, потърсих един от учените, протестирали преди няколко месеца срещу скандалната сесия на фонд "Научни изследвания". "О, аз вече работя по моя проект, дори имам резултати. Науката не може да се сложи във фризера и да чака година и половина, докато някой реши да й отпусне финансиране", отговори той на въпроса ми би ли протестирал пак.
Оказва се обаче, в България науката може да се сложи във фризера и за по-дълго време. Най-вече защото никой нехае за нея. Никой не се вълнува ще развиваме ли наука, всеки се вълнува да не станат скандали при раздаването на едни пари. Затова и е по-добре да не даваме нищо, докато не напишем нови правила, не направим повторни проверки и не сменим отново за втори път всички шефове във въпросния фонд. А защо в такъв случай направо не закрием фонда? Във вида, в който съществува в момента, той много повече наподобява "Плод-зеленчук", отколкото научно звено. Не само защото, както се оказа, на съвсем измислената длъжност главен секретар там е назначен човек, дошъл от поста шеф на зеленчуковата борса в "Слатина". Вероятно е квалифициран да администрира тържища, но все пак учените у нас все още не продават домати. Или май вече е време да започнат да продават? Доколкото доматът е неотменният атрибут на всеки протест, най-вероятно ще се замогнат повече, отколкото, ако чакат държавата да финансира проектите им, които вече отряза веднъж. Ако сред тях чака, да речем, лекарство против рака или откритие, достойно за Нобелова награда, конкуренцията може да спи спокойно - българският чиновник ще направи всичко, което зависи от него, за да не се стигне до въпросното откритие.
Много от учените ни вече го знаят - затова и предпочитат да кандидатстват за пари през чужди фондове. И нерядко дори печелят - докато родният научен фонд си харчи парите да оборудва с камери стаите на чиновниците си. За да следи дали някой не чати в работно време. Ами чатят, разбира се - след последния гаф, когато театрална разпоредителка, брокер и секретарка отхвърлиха административно над 600 проекта, по-добре да чатят, за да не направят пак някоя беля. При щат за 12 души работещите там са се размножили до 30, но за сметка на това няма назначен вътрешен финансов одит. Така всъщност фондът не върши една от най-важните си задачи - да следи къде текат парите за наука. А след като няма капацитета нито да оценява науката, нито да контролира финансите за нея, защо трябва да съществува? Дори и бившият му управител акад. Владимир Овчаров, който тези дни подаде оставка, признава, че в този си вид фондът е разграден двор, който по-добре да бъде закрит. И да бъде изграден наново - с други правила и друга структура, която да позволи на парите за наука най-сетне да тръгнат, и в същото време да има механизми, по които да ги контролира. В сегашния си вид единственото, което той прави, е да бъде параван за лобистки интереси на този и онзи - до голяма степен и на фирми, които нямат нищо общо с науката освен в периода, когато се раздават пари за нея. Очевидно е, че след втория фалстарт на конкурса и поредната оставка на ръководство проблемът вече не е персонален, а е свързан със самия начин, по който е замислен и структуриран този фонд. В този смисъл проверката, която АДФИ започва в него, може да отговори само на въпроси, свързани с харченето на парите, но не и на по-дълбоките питания, свързани с качеството на проектите, за които те се дават. Както и за това каква наука искаме да развиваме. Засега май правим само наука с часовников механизъм.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
