И тъй - бившият цар и експремиер Симеон Сакскобургготски ще съди България в Страсбург за отнетия му дворец "Кричим". Не за пръв път ексмонархът заявява подобни намерения. Направи го още през 2010 г., когато бе наложен запор върху използването на реституираните му гори в Рила до изясняване на правния им статут. А дотам се стигна след скандалното надписване в нотариалния акт на 4500 дка, които никога не са принадлежали на Короната. За сагата с царските имоти е писано безкрайно много. И казусите наистина са различни и заплетени. Но не за това става въпрос. "Аз да искам нещо от българската държава? Ама, моля ви се, това са глупости!" Това бе реакцията на царя на въпроса на Кеворк Кеворкян в онова първо негово тв интервю за БНТ преди почти четвърт век. А на 6 април 2001 г. в прословутото си обръщение към българския народ Симеон оповести намерението си да създаде национално движение с неговото име - за нов морал в политиката и за почтеност във всичко.
Междувременно през 1998 г. Конституционият съд вече бе обявил за противоконституционен Закона за обявяване в държавна собственост на имуществото на царете Фердинанд и Борис и техните наследници.
И човекът мит, който десет години се смяташе от мнозина като единствения възможен спасител на България и за когото през същата тази 2001 г. гласуваха половината избиратели, не се поколеба да започне куп дела за реалното връщането на въпросните имоти. То не бяха разправи за парка на "Врана", за стопанство в Кричим и за какво ли още не.
А най-вече за рилските гори. Които продължи да сече, въпреки наложения от съд мораториум.
Какъв нов морал, каква почтеност...
От великото до смешното има само една крачка, е казал някога Наполеон. В случая със Симеон мисълта на безсмъртния корсиканец би следвало да прозвучи по следния начин: "От триумфа до падението има само една крачка". И нейното име е алчност. Защото именно въпросните надписани 4500 дка лесове взривиха обществото и предизвикаха разочарование дори след най заклетите роялисти. Което окуражи оспорващите легитимността на царска реституция да изровят съдебните томахавки. Ако не беше тази безпардонност, едва ли потомъкът на Краля Слънце щеше да изпадне до това положение.
Казусът царски имоти обаче има и друг аспект. Защото в една наша народна поговорка се казва нещо за лудия и за зелника. Съвсем в духа на прословутия български опортюнизъм съдии, кметове и областни управители се надпреварваха в своите изяви на верноподанничество, издавайки съответните актове за собственост. Така че освен към Симеон Сакскобургготски и Мария-Луиза Хробок иск за пропуснати от държавата ползи трябва да се отправи и към тях. Защото решението на Конституционния съд не означаваше автоматичното връщане на царските имоти.
Но както казва народът, всяко зло за добро. Ако наистина Кобургът заведе дело срещу България в международния съд, монархията отново ще стане мръсна дума, както през 1944 г.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
