Когато се появи информацията за събитията в Македония, си спомних за две неща. Първо, преди около 18 години, в парламента на Армения влезе въоръжена група и имаше жертви. Второто нещо, което си спомних, е по-отскоро. Преди няколко месеца американският сенатор Дейна Рорабейкър заяви, че Македония е измислена държава и трябва да се раздели между Косово и България, което много ме притесни. В контекста на събитията от миналата седмица в македонския парламент, моят прочит е следният: Изборът на председател на парламента беше в разрез с правилата за този избор. Второ, развяването на албанското знаме и албанският химн са ярка провокация по отношение на държавността в Македония. Трето, за мен това е ново задвижване на сценария за ескалиране на напрежението чрез Македония към балканските държави. Кой задвижва този сценарий? Според мен има надграждане на обективни и субективни обстоятелства, чието начало може да се търси много далеч в миналото. Но конкретиката за създаването на тази ситуация е свързана с Охридското споразумение от 2001 г.
Тогава се поставя началото на федерализиране на Македония
Преди 2001 г. албанците имаха достатъчно представителство във властта, което не предизвикваше никакви проблеми с македонците. След 2001 г. със сериозното движение на косовари и албанци към Западна Македония и с бързото увеличаване на броя на албанското население, се стигна до този сериозен момент, в който албанските партии в парламента направиха така, че бъдещето на Македония да зависи изцяло от тях. От февруари, когато лидерите на системните албански партии отидоха в Тирана и се върнаха с пътна карта за управлението на Македония, има протести и кулминацията беше миналата седмица в парламента. В цялата ситуация има и субективен момент – приблизително равните изборни резултати между ВМРО-ДПМНЕ и СДСМ. От страна на Никола Груевски има желание за запазване на властта, но трябва да се отбележи и фактът, че очевидно
в Македония не желаят такова активно включване на албанци в управлението
Те направиха ясна заявка, че искат албанският език да бъде официален и за увеличаване на албанците във властта, което ако се случи, може да се говори за реализацията на последния етап на идеята отпреди две десетилетия за Велика Албания.
В последните дни непрекъсвато се чува въпросът дали България трябва да се притеснява от случващото се у съседите. Ветрилото на събитията започва от Скопие, но тези събития са със западна и северозападна посока. Всичко, което се случва в Македония, е с ориентир към Албания и Косово. Няма никакъв ориентир по отношение на България, Гърция или Сърбия. Това е чисто албански синдром, с който в момента македонците се борят. Събитията са само вътре в Македония, Албания е дистанцирана. Аз не съм съгласна с опасенията, че Македония ще разтресе Балканите. Това, което се случва у съседите ни, е част от план, свързан с албанизацията на страната, най-вече в западната й част с цел реализация на Велика Албания. В момента наблюдаваме тристепенна акция, в която парламентаризмът и желанието за отстояване или завладяване на властта преминава под знака на един много важен елемент – македонската държавност и националност.
Процесите в Македония не са част от процесите на Балканите
Част от основните искания на протестиращите македонци са нови избори. При подобна патова ситуация предсрочните избори са най-доброто решение, защото страната в момента е в конституционна криза. И всяка ескалация на напрежението чрез поредицата от провокации, които Зоран Заев е готов да направи заедно с албанските партии в парламента, поставят на изпитание македонската държавност, а не балканската стабилност. Нито една от съседките на Македония не е поставяла въпроса за участие в решаването на вътрешнополитически проблем на страната. Това е битка за властта и патова ситуация. И след като е такава, нека да се върнат на изходна позиция, да си проведат избори и нещата ще се задвижат в някаква посока.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
