Първата ми среща с българите в Никозия е стряскаща. Две мургави девойки, едната от които перхидролно руса, се въртят на малкото площадче на входа на централната улица в кипърската столица. Ясно е, че се правят на проститутки, затова започвам да търся с поглед сутеньора им. Те обаче се насочват към други мургави девойки, седнали на пейката до мен, които си говорят на английски. От разговора им става ясно, че са индийки и учат в местен американски университет. Българките обаче ги смятат за наши ромки и ги заговарят на български: "Вие българки ли сте?". Въпросът веднага е париран на английски: "Приличаме ли на българки?" Става ми тъжно, защото е ясно, че точно ромките, предлагащи се на площада, създават представата за българите в Кипър. След малко разбирам, че ромите често сядат на пейките под огромното дърво. За разлика от циганите в България, които се турчеят, тук те се представят с български имена - заради окупираната част мюсюлманите не са на почит в Никозия.
"Търсим работа. В строителството преди плащаха по 50 евро на ден, сега обаче надницата падна на 30 евро", казва Асен, 50-годишен мъж от Пазарджик. Кризата е повсеместна, на практика в строителството вървят единствено държавните и обществени поръчки по преустройството на централния площад "Елефтериас".
В магазина на "Пийкок" на централната улица "Ледра" срещам Мария - 50-годишна софиянка от "Княжево". Опитваме първо на три езика, докато се разберем, че сме българи. Мария е тъжна - миналия месец са й платили 274 евро, предишния - едва 150. "Как си плащаш тока?", питам, понеже знам, че електричеството е скъпо. "Нищо не пускам вкъщи. Като спреш климатика, ти се връзва около 40-50 евро", отвръща тя. В жегата на Никозия да се откажеш от климатик означава, че си го закъсал здраво. "Сама съм тук, живея при хазайка срещу 200 евро, мъжът ми е тираджия в Италия. Разделени сме, ей така си минават годините", казва Мария, преди да ми избере най-хубавите дрешки. Не я питам има ли внуци, защото съм сигурен, че ще се разплаче. Пред българин може да пророни сълза, но пред кипърците - дума да не става. Работи за 5 евро на час и се чуди дали да не поеме пътя към София.
Докато търся дома на офшорния адвокат Георгиус Кириу в старата част на Никозия, ми става ясно, че градът между "зелената линия" на ООН, турската Лефкоса и древните венециански крепостни стени отдавна е превзет от араби, азиатци, българи и румънци. тук наемите са най-ниски, понеже жилищата са стари и порутени
често с една тоалетна на етаж. Докато вървя между миазмите, стичащи се по настилката, попадам на табела: "Българска баница". Кипърският чорбаджия е наел специално нашенец, за да му меси баницата два пъти в седмицата. През улицата е разположена дълга триетажна сграда. "На първия етаж са българите, на втория са индонезийци, на третия - араби", обяснява ми кипърецът Кристо. Плащат по 400 евро, които сега намалиха на 300 заради кризата. Свират се по 5-6 души в апартамент, за да оцелеят и да заделят повече пари за България.
На приземния етаж е най-големият малайзийски магазин. Пред него спира огромен мерцедес за 250 000 евро, от който слиза цяла фамилия - забрадени жени и мастит собственик в костюм.
Минавам покрай най-хубавата къща в района, която се оказва точно на търсения от мен адвокат. Оказва се, че там живее само сестра му Тасула. Докато се лъжем, че тя не знае мобилния му телефон, а аз съм негов клиент, тръгвам по улицата вдясно. Влизам в двор, за да питам за адвоката, и отново попадам на нашенски роми -семейство от Кюстендил. Докато разбера кой какъв е, правя голяма грешка, като питам Иван - здрав и обилно татуиран като бивш затворник - дали жената не е майка му. Оказва се, че това е съпругата му, 8 години по-голяма от него. Ромите обаче не се сърдят, напротив - първо ме черпят с бутилка българска фалшива кока-кола, а после Елена отива до местния магазин, за да купи сладки. Радват се, че са видели сънародник, защото в отсрещната къща всекидневно си говорят само с румънец, който си пийва порядъчно.
Иван работи в строителството, получава по 50 евро на ден. "С 1000 евро на месец се оправяме някак си", казва той. Навремето е имал хранителен магазин в циганската махала в Кюстендил, но накрая продавал само на вересия. "Влизаш в къщата - малките реват, циганката казва - няма пари. И да я убиеш, парите няма да си вземеш", обяснява ми пишман търговецът. И избухва, когато покрай двора минава мъж, а от малка къщичка в дъното се появява чернокожа жена. "Абе, тия ще ги пребия и след това ще мина в турската част с българския си червен паспорт", пени се Иван.
"Тази е маман, а вътре държи 3 сънароднички от Шри Ланка продават се срещу 5 или 10 евро, а дъртите гърци идват на сюрии при тях. Местната полиция въобще не й пука за бордея". Виждам възрастен кипърец с бастун, който едва пристъпя, да влиза в къщето с червен фенер в късния следобед. "За мерака възраст няма", обобщава 65-годишната Анета, която е от Казанлък. Дошла е на гости на по-младите роми. В България тя е Айше, говори дълго с 90-годишния си баща и му обещава да се върне наесен.
Есента ще е преломна за българите. В момента официалната безработица в Кипър е 17 на сто, младежката е най-висока в Европа - цели 34 на сто. Наесен, след края на летния сезон, когато морският туризъм свърши, се очаква цифрите да се удвоят. "За българи и румънци тогава ще е ад. Правителството раздава пари на местните компании, за да наемат кипърци. Писаха, че ще има близо 17 000 места, но документи са подали и са трудоустроени едва 1704", разказва ми нашенец. Според него кипърец няма да работи за 1000 евро заплата, затова предпочитат да наемат на черно азиатци за по-малко пари. "За да може европеец - българин или румънец - да намери работа, преди него трябва петима кипърци да са я отказали. Тук всичко е параграф 22 - левите правят дясна политика, десните от партията "Демократично обединение", които са сега на власт, залагат на популистки ходове", казват българите.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
