От една седмица вече политици, политолози и социолози се надпреварват да гадаят и дори определят датата на предварителния парламентарен вот, към който безвъзвратно вече върви страната. Въпреки апела на Сергей Станишев за юлски вот насред ваканцията най-реалистичният сценарий е да се наредим пред урните през септември. Доколко обаче това е най-удачният момент да изберем новата реколта депутати.
България може и да е европейска, но си е все още селска страна. Не като процент от населението, а като манталитет и поколенческа специфика. "Пъпната връв" на столицата и другите по-големи градове с дълбоката провинция наистина е доста изтъняла, но все още съществува. А краят на септември е време за събиране на плодовете и зеленчуците. Най-вече на гроздето за любимите на българина вино и ракия. Така че десетки, ако не и стотици хиляди хора ще са все още по родните села или вилните зони. И трудно ще се откъснат от златната есенна нега, за да изпълнят своя граждански дълг - дори и да стане задължителен. Защото виното и туршията са нещо сигурно и реално. За разлика от състава на парламента и бъдещото правителство. Да не говорим за гурбетчиите - вътрешни и външни, част от които по принцип се прибират някъде в края на октомври началото на ноември.
Сметката на ГЕРБ е ясна - нейният електорат е максимално "градски" и не се вълнува чак толкова от бъчвите и бурканите. Не е съвсем така положението при БСП, чиито привърженици в по-голяма степен са свързани с подготовката за зимата.
Един кратък преглед на историята на българските избори показва, че повечето от тях се правят в края на октомври или началото на ноември. За да могат хората наистина спокойно да постоят на митинги или в читалищните салони, защото все още е достатъчно топло и да изслушат кандидатите за славата и властта. Не случайно през 1945 г. БКП, доминираща тогавашния Отечествен фронт, иска избори през август. За да гласуват колкото се може по-малко селяни, които в мнозинството си са били привърженици на опозиционният БЗНС на Никола Петков. И само натискът на американските и английските представители в Съюзническата контролна комисия ги отлага за ноември с.г.
Връх на абсурда е, че сега лидерът на наследницата на БКП - Сергей Станишев, иска същото - избори насред лято, през юли. Датата на изборите разбира се е въпрос на конституционни правила и парламентарни процедури. И не зависи от субективните желания на един или друг политик или партия. Но все пак ще бъде по-добре, ако предсрочният вот стане поне две седмици по-късно. Просто ще бъде по-честно към хората, които да не се разкъсват между обикновените си житейски дела и чувството си за граждански дълг. А новоизбраните депутати и излъчените от тях министри, ако наистина са национално отговорни политици, ще се справят и с новия бюджет, и с всичко останало.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
