Ако си дипломат на световно равнище и имаш логическа дупка в аргументите, или пък се оплиташ в изказа им, няма проблем - има голяма вероятност с недомлъвките си да спасиш света от трета световна война. Или поне така гласи най-новият политически лаф във Вашингтон, където обърканото изказване на държавния секретар на САЩ Джон Кери от миналия понеделник в Лондон отвори вратичката към считаните за невъзможни дотогава мирни преговори за кризата в Сирия.
Нищо че Държавният департамент на САЩ веднага излезе със становище, че аргументите на Кери били "риторични" и по никакъв начин не съставлявали "реално предложение." Според тях управлението на сирийския президент Башар Асад не отговаря на критериите за "благонадеждност" и е малко вероятно доброволно да предаде на световната общност запасите си от химическо оръжие. Но както Русия, така и ООН веднага се явиха като гаранти на Асад, а самият режим активно започна да съдейства, поне на думи и обещания, с идеята да предотврати американска военна намеса в Сирия.
За момента целият свят - включително и Вашингтон - си отдъхнаха с огромна доза облекчение. Помолени от Обама, американските законодатели веднага отмениха датата на очаквания вот за наказателните удари срещу Дамаск, а коментаторите почнаха разгорещено да спорят дали това всъщност не е била и крайната цел на цялото занимание. А именно, да се изпрати Кери в Лондон с уговорката, ако не да предотврати трета световна, то поне да избави кабинета на Обама от очакващата го катастрофа в Конгреса, където все повече представители и на двете партии се очертаваха да гласуват против проекторезолюцията му за Сирия.
Защото каквито и конспирационни теории да развиваме в България по повод неоимпериалистическия проект на САЩ в Близкия изток, колкото и да ги подозираме в неистова жажда за власт, петрол и пари в Сирия, истината е, че нито обикновените американци, нито техните политици бяха готови за подобна война. За това свидетелстват както обществените настроения в САЩ, където около 60% от гласоподаватели бяха твърдо против американската военна намеса, така и произтичащите люти дебати по темата.
Например малко известен факт е, че само два дена преди злополучната атака с предполагаемо химическо оръжие от 21 август главнокомандващият на Обединения щаб на Военните сили в САЩ, генерал Мартин Демпси, написа открито писмо до Конгреса. Мнението на Демпси е недвусмислено: "Като цяло американска военна намеса определено ще промени баланса на силите, но по никакъв начин няма да разреши предшестващите го исторически, етнически, религиозни и племенни фактори, който мотивират и лежат в основите на този конфликт."
Самият Обама е между чука и наковалнята по въпроса за Сирия.
От една страна, той дойде на власт с изричното обещание да действа като противовес на администрацията на Джордж Буш-младши и да направи всичко възможно да измъкне Америка от тресавището на Близкия изток. След кошмара в Ирак и несполучливата кампания в Афганистан срещу талибаните американските данъкоплатци съвсем очаквано гледат с недоверие и премерват поне със сто аршина всяка потенциално нова авантюра в региона. Особено такава, която би заложила на картата още американски пари и американска кръв, без да има ясно засегнати американски интереси или пък съображения по сигурността.
Дори самият Обама наскоро заяви и то в публично обръщение към американската нация: "Аз го изложих (този въпрос) пред Конгреса, тъй като с честност не мога да твърдя, че Асад, като използва химически оръжия спрямо невинни граждани, жени и деца (в Сирия), представлява някаква неизбежна или пряка заплаха спрямо сигурността на САЩ." Със същите аргументи, но от позицията на по-приближен до Републиканската партия човек, излезна и един бивш полковник от и настоящ професор в Бостонския университет, Андрю Басевич.
"Ако се замислим отново към 80-те и изброим списъка на военните авантюри, в които сме участвали в този край на света, независимо от мащаба им (Искам да кажа Бейрут, Афганистан, Ирак, Йемен, Сомалия и т.н. и т.н.) и се запитаме: Какво всъщност сторихме? Какво сме постигнали? Близкият изток по-стабилен ли стана? Или пък по-демократичен? Успяхме ли да издигнем мнението за Америка в очите на хората в ислямския свят? Отговорът е един и същ: не, не и не. От тази гледна точка, г-н президент, мислите ли, че, предприемайки една поредна война, като част от този проект, защото ако бомбардирате Сирия, то това определено е война ... ще допринесете до коренно различни резултати?", попита Басевич.
Явно не само Кери, но и Обама е имал лошо предчувствие за възможността от трета световна война, ако се бомбардира Сирия. Както и че добре си е направил сметката колко пагубни подобни действия биха били за собствената му администрация и значимостта му в световната история. Защото колкото и критики в момента да търпи, колкото и да го обвиняват, че за гарант на мира в Близкия изток слабохарактерно и безволево е предложил Путин и Русия, Обама просто нямаше друг полезен ход. Ако везните на кантара се бяха наклонили в леко по-друга посока, Америка отдавна да беше реагирала. И то без допитване до Конгреса. Както една небезизвестна американска максима гласи: "Много по-лесно е да помолиш за прошка, отколкото за разрешение." Но явно не и, когато залозите са толкова големи, а последствията толкова непредсказуеми.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
