Събота,

Да бъдеш стандарт

От: Failed to load user -
2445
Да бъдеш стандарт
A
A
A

"Стандарт" ни показа какво да е бъдещето на града ни, какъв трябва да е основният ни поминък.
Думите, написани от кмета на Белоградчик Борис Николов, привлякоха вниманието ми, докато сядах на бюрото си вчера. Бяха най-отгоре на огромната купчина поздравителни писма за 22-рия рожден ден на вестника.

На такъв празник хората обикновено цитират любимите си житейски фрази. Аз обаче си спомних тази, която най-много мразя, но чувам най-често. Политик и муха се убиват с вестник. Първо, защото всякакъв паралел между журналистите и досадните насекоми е ужасно обиден. И второ, защото подтекстът е ясен - вестниците искат да маскарят.

Работя вече 18 години във вестник "Стандарт". Преживяла съм тук и най-хубавите, и най-лошите си моменти. И за вестника, и за България. През страниците на вестника се смениха 10 правителства, паднаха стотици министри, обезлюдиха се хиляди села, изнесоха се стотици хиляди таланти. На фона на този турбулентен преход вестникът не само оцеля, но се превърна в най-влиятелната печатна медия. По една-единствена причина - заради качествения продукт. И независимо от обидите, ударите под кръста и непазарната среда, журналистите останаха верни на принципите си и всеотдайни към професията си. Съхраниха добротата и честността в себе си. И неуморно работят за каузата Стандарт като истински екип. В който важното е какво се прави заедно от всички.

Истинска противоположност на държавата. В която всичко е лично и въпрос на его. Поне последната година. Която мина под знака на един въпрос "Кой?" - кой, той и дали е свой. В политиката важното беше кой на кого е човек, какъв пост ще заеме, кого ще измести, кого ще разгневи. В икономиката важно бе кой остава в играта, коя банка ще оцелее и кои ще бъдат изкупителните жертви. В парламента единственият въпрос беше колко депутати ще има в залата, кой колко компромиси ще направи и кой колко ще издържи. Тази абсурдност и персонифициране на живота извади от съдържание всичко стойностно. А смисълът престана да има смисъл.

Истината е, че при тази духовна нищета трудно може да се търси висок стандарт на медиите. Но е факт, че "Стандарт" за поредна година направи нещо съществено. Решихме да се съсредоточим върху въпроса "Какво?". Какво ще направим през своята 21-ва година, за да докажем на себе си, читателите и цялото обществото, че защитаваме по най-достояния начин името си "Стандарт". С ясната мисъл, че днес медиите имат друга роля - различна от тази да отразяват трясъка на събитията и с това да култивират негативизъм от страниците си. Те трябва да дават вярното обяснение на случващото се, разумните предложения за решения. Не да истеризират напрежение, а да успокояват обществото, показвайки му, че път има. Колкото и труден да е той.

Не може вечно да сме срамежливи. И да не кажем с голяма доза самочувствие - да, ние поехме инициативи и функции, от които абдикираха и институции, и политици. Като единствения легитимен посредник между гражданите и властта, ние съзнателно бяхме в основата на всички най-важни обществени инициативи и каузи. Наша беше идеята за първия по рода си форум "Бизнес правителство". Защото вярваме, че в кризисно време гласът и на големите индустриалци, и на дребните предприемачи трябва да се чуе. Стартирахме дебатите, от които всички в последните години бягаха - за спешната помощ и промените в образованието. Защото сме убедени, че без тези реформи нямаме бъдеще. Променихме държавни стратегии, закони, политики и човешки съдби с мисиите си "Чудесата на България", "Да! На българската храна", "Възкреси доброто". С дискусиите си в страната, с настоятелното поставяне на градските проблеми пред властите, с промяната на държавната политика по отношение на туризма си заслужихме думи, като тези на кмета на Белоградчик Борис Николов.

Няма да крия, че един от най-щастливите ми мигове тази година беше часове преди старта на Зимната олимпиада. Когато видях как Стефка Костадинова надъхваше именитите ни спортисти. Когато се състезавате, помнете, че това е страна със славно минало и стотици чудеса, им каза тя и им раздаде най-патриотичната ни книга за културно-историческото наследство. Искрицата национална гордост, която запалихме в очите на тези млади хора, не може да се сравни с нищо. Може би само с горчивината, която изпитах няколко месеца по-късно на Терминал 2. Една група млади хора опаковаха всичкия си багаж и просълзено се сбогуваха с родителите си. Преди да се качат в самолета, извадиха от броя на "Стандарт" по една от чудотворните икони на Богородица и ги сложиха в портфейлите си. Това запазиха от България.

Медиите нямат право да канят нито на кафе, нито на танц. Но пък трябва да показват и най-малкото добро, което съществува. За да може независимо от това кой е победил през октомври, поне един от младите хора, които всеки ден пълнят Терминал 2, да си каже, че е намерил смисъл да остане. И да скъса самолетния си билет.


Всички новини от категория БГ футбол.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички