Вторник,

Частните колежи хранят най-зле

От: Failed to load user -
Частните колежи хранят най-зле
A
A
A

Студентите там влизат с ниски дипломи и започват с малки заплати

В дъното на рейтинга по икономика и администрация са, преподават им хвърковати чети

Ако реформата във висшето образование се базира на рейтинга, в много от случаите тя трябва да удари по частните колежи. В някои от най-търсените направления на дъното на таблицата са предимно частни висши училища, най-често даващи степента "професионален бакалавър". Всъщност рейтинговата система очертава доста сериозно разслоение между частните университети. Като много добри и водещи в доста направления се очертават основно Американският университет и Нов български университет. Американският е първи в две професионални направления и начело в класациите при останалите. Има и няколко други висши училища с частни пари, които стоят много добре в класациите. Доста от тях обаче се струпват някъде около последното място, за разлика от ситуацията при частните основни училища, които заемат повечето челни позиции сред прогимназиите на националните външни оценявания.

Частните колежи у нас обучават основно в области, където струпването на студенти е най-голямо - "Икономика" и "Администрация и управление". В първата учат 1/4 от всички студенти в България. Избралите частен колеж обаче се превръщат в част от някакъв образователен парадокс - те плащат, за да получат образование в слабо висше училище, да започнат работа с ниска стартова заплата, като на всичкото отгоре в повечето случаи тя няма да бъде по специалността им. Причината обаче вероятно е в това, че там се влиза с ниски оценки от дипломите и дори да имаш малко над четворка, това ще бъде достатъчно да те приемат. Повечето от тях

не са базирани в столицата

така че са от значение за местната икономика, но понякога дори и тя не търси кадрите им, сочат анкетите сред работодатели.

Като правило частните колежи се отличават и с това, че при тях ексклузивността на преподавателския състав е ниска, тоест до голяма степен разчитат на хвърковати чети от лектори, които са на основен трудов договор в друг университет. Научните изследвания, направени там, които са били цитирани в международни изследвания, са на практика нула.
В направление "Администрация и управление" например пет от десетте висши училища, в които то се предлага, се намират на дъното на класацията след десето място. Едно от тях - Европейският политехнически университет, дори е извън класацията поради отрицателната си оценка от Националната агенция за оценяване и акредитация. Всъщност редицата на частните колежи, класирани на последно място, се прекъсва само от едно държавно висше училище - Техническия университет в Габрово, за когото това направление е несвойствено.

Последни в класирането са студентите от Колежа по туризъм в Благоевград, които биват приемани с успех от дипломата 4,38. След завършването си

едва 13% работят по специалността си

а над 15% стават продавачи. Стартовата им заплата е 682 лева, а половината от хората, които им преподават, идват от други университети само за да изчетат лекциите си. Съгласно данните за библиотечния фонд на студент се падат 2,75 книги. На предпоследно място е Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите. В рейтинговата система то има 37 точки, а по специалността си работи едва всеки пети завършил. Влиза се с оценка 4,45 от дипломата, а ексклузивността на преподавателския състав е 60 на сто. Според данните за библиотечния фонд на студент се падат по пет книги, но пък са ги вземали 0,18 студенти. Любопитното е, че и двата вуза имат нула цитирания в международните бази данни, но висок процент от студентите им са посочили, че участват в научноизследователска дейност. За сравнение в същата специалност в Американския колеж се влиза с успех 5,63, а на финала дипломиралите се започват със стартова заплата 1572 лева - над два пъти по-висока от тази на последните в класирането. И ако Американският университет все пак е с по-особен статут, защото част от студентите му започват директно при чужди работодатели, в Нов български университет, който е на четвърто място, стартовата заплата също е висока - 1191 лева. Там входната оценка от дипломата е 5,09. Много добре стои в рейтинга и Международното висше бизнес училище в Ботевград, което е на шесто място. Завършилите го започват с 928 лева стартова заплата. Входът от дипломата за него обаче също не е много висок - 4,68. Сред десето място в класирането пък са Колеж по икономика и администрация - Пловдив, Европейски колеж по икономика и управление, Висше училище международен колеж - Албена.

В специалност "Икономика" в челната десетка освен обичайните заподозрени частни вузове - Американския университет /2 място след СУ/, и Нов български /4/, е класирано само още едно частно училище. Това е Висшето училище по застраховане и финанси, което преди време въстана срещу рейтинговата система. Оценката от нея обаче му отрежда доста представителното седмо място. В същото време от тринадесетте университета, класирани след десето място в това направление, осем са частни. На последните четири места обаче тук има и два държавни университета - Тракийският и отново Техническият в Габрово, за който това са допълнително открити специалности.

За отбелязване е, че класираните последни частни колежи дават степента "професионален бакалавър". Съществува обаче идея тя да бъде премахната и да остане само "бакалавър". Ако това се случи, очевидно висши училища с по-ниско качество ще дават равнопоставени дипломи с останалите. На последно място в "Икономика" се нарежда Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите. Началната заплата на неговите възпитаници е три пъти по-малка от тази на студентите, завършили Американския университет.

Те започват едва с 595 лв.

а по специалността си работи едва всеки десети. Всеки пети застава зад сергията. Дипломантите на АУБ вземат средно 1472 лева стартова заплата. Разликата в летвата за двата вуза обаче е повече от една единица. За Американския е нужна отлична диплома /5,63/, във ВУАБРР се влиза с 4,48. Завършилите Нов български започват с 1086 лева стартов доход, а тези от ВУЗФ - с 983.

Прави впечатление, че сред добрите държавни университети в това направление се нарежда и Висшето транспортно училище "Тодор Каблешков", което е на пето място. От държавните университети го изпреварват само Алма матер и УНСС. Веднага след него са Икономическият университет във Варна и Русенският университет.

Политолозите най-недоволни

Университетът по хранителни технологии в Пловдив е най-престижен сред работодателите в направлението, в което обучава. Над 88 на сто от фирмите, наемащи кадри в тази област, са изразили предпочитание към него, въпреки че още две висши училища предлагат тази специалност. В първата десетка на работодателските предпочитания са още Медицинският - за фармация, стоматология и медицина, Софийският за право, Техническият в областта на енергетиката, Аграрният в Пловдив за "Растителна защита" и "Растениевъдство", УАСГ - за архитектура и строителство, и Тракийският - за "Ветеринарна медицина".

На нулев престиж се радват 17 специалности, предлагани от 14 висши училища. Там са обаче и специалностите на Европейския политехнически в Перник, които са с нулева оценка и от Националната агенция за оценяване и акредитация, а и още нямат абсолвенти. В този списък са и куриозни несвойствени специалности, които явно университети са разкрили, за да привличат кандидати - например "Енергетика" в Университета за хранителни технологии, "Туризъм" в Аграрния университет, "Здравни грижи" в Националната спортна академия.

Най-удовлетворени от избора си пък са студентите по "Материали и материалознание" и "Теория и управление на образованието". Едва след тях са младите медици. Класацията тук е на базата на процента студенти, отговорили в анкетите, че биха записали отново същата специалност в същото висше училище. Трите последни направления в класирането, или най-недоволните, са учещите "Политически науки", "Науки за земята" и "Животновъдство".

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички