Любен Дилов-син
В края сме на предизборна кампания, в която – като че ли – големите партии положиха специални усилия да ни убедят, че от гласа ни нищо не зависи. Искрено се надявам и приканвам, да ги разочароваме.
Тя започна с неглижирането на президентската институция не само през последните пет години, но и в началото на самата кампания. Когато Бойко Борисов, запитан дали лично ще се кандидатира за президент, отговори: „Вие сега какво искате? Да ме понижите?"
Факт е, че малко възвисяващо има в президентската институция. Това е всекидневна, тежка и отговорна работа, която би следвало да се възложи на най-подготвените. Не най-силните политически (няма никакво значение в Европа, НАТО и света дали президентът ни е от управляващата партия), не най-послушните (защото в този свят кого по-напред да послушаш?!). Не и на най-кресливите. Нашият избор – Ивайло Калфин и проф. Любомир Халачев е рационален и основан на съпоставителни предимства. Имаме най-подготвения във външнополитическо, социално и икономическо отношение кандидат. Имаме единственият кандидат за вицепрезидент, ярък представител на академичните среди и културата. Имаме подкрепата на партии, които могат да помогнат, но не могат да диктуват. Имаме истински граждански кандидати. И – не на последно място – имаме хора, с които да не те е срам да стоиш на една и съща снимка. Нито естетически, нито политически.
Защо е важно това. Защото май постоянно забравяме, че избираме не просто президент на България, но и лице на страната ни пред света. През последните месеци имахме достатъчно основания да се срамуваме пред света от действията на управляващите ни. Нека не забравяме, че лицето на България е част от собственото ни лице. Ние всеки ден правим стотици избори – какво да облечем, какво да ядем, по коя улица да минем, кои да са приятелите ни, какви книги да четем и каква музика да слушаме. Нашите избори всъщност са нашето лице, което ни различава от лицето на стоящия до нас. Изборът на президент е част от нашето собствено лице. Така го погледнете и си отговорете на простия въпрос: кой бих искал да бъде част от моето лице пред света? Защото никой няма да го пита от коя партия е подкрепен. Ще гледат какво умее, колко езици говори и как, каква е професионалната му биография и какви достойни или недостойни постъпки е направил. И ще кажат: това са българите.
В един по-добър свят, би трябвало да печелят по-добре подготвените, по-образованите, радващите се на по-голям международен авторитет, а не паритйните послушковци. Но да знаете, този по-добър свят няма как да се случи от само себе си. И изобщо няма да се случи, ако не си го случим ние самите. Неразбирането на тази проста истина е довело до това, че за повече от 700 години столица на България е бил Цариград. Неразбирането на тази проста истина доведе до дешното незавидно положение на майките и бащите ни, на бягащите в чужбина наши деца, на националното ни образование, здравеопазване, на природата ни. За разлика от нашия живот, който няма кой да изживее вместо нас, има много мераклии да направят важните избори вместо нас. Някои за петдесет лева на ръка, други, за да съхранят монополното си положение при разпределянето на огромните публични средства. Парадоксално – и едните и другите – вярват, че ако им гледат на ръка, могат да им познаят бъдещето. Да, бъдещето е в нашите ръце. И вероятно можем да го познаем, ако знаем какво искаме. Ние искаме пред света България да се представлява от хора като Ивайло Калфин и професор Любомир Халачев. Ние искаме в българската вътрешна политика да се чуват техните професионални, спокойни и разумни гласове. Ето защо ще гласуваме с номер 15 в интегралната бюлетина. За Калфин-президент.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
