Аз ще бъда с таз, която е на власт

От Бай Ганьо насам българите обичат да вървят след победителите

Аз ще бъда с таз, която е на власт | StandartNews.com

Кой казва, че в България няма организиран партиен живот? Двете формации, които днес подкрепят кабинета "Орешарски", направо счупиха рекордите по членски внос. За ДПС ръстът е направо впечатляващ - от около 550 000 лв. до почти два милиона лева. На "Позитано" пък са събрали с около 400 000 лева повече в сравнение с 2012 година.

В същото време в касата на падналата от власт партия ГЕРБ от членски внос за отминалата година са постъпили едва 61 000 лева. С почти два милиона лева са се стопили постъпленията и на ДСБ, а "Синьо Единство" завършва годината със сиромашките два бона в банковата си сметка.

В тази аритметика няма нищо чудно. "Ах мили мои партии любими, аз ще бъда с таз, която е на власт" пееха още през далечната 1990 г. тримата шоумени от НЛО.

В нея покойният Велко Кънев, Георги Мамалев и Павел Попандов не откриваха топлата вода. Още Алеко бе вложил в устата на своя безсмъртен герой думите: "Хич ти Бай Ганьо опозиция бива ли бе? Аз викам да сме с правителството, пък като им се разклати положението - едно текме и с новите пак на власт!"

Неизменният български оптюнизъм е породил синдрома на печелившото партийно членство, както и донякъде - "удобното" гласуване. Членските карти и членският внос се появяват у нас още с основаването на първите партии след Освобождението.

Оттогава е и синдромът на службогонците. В смисъл, че членският състав на всяка партия се е стопявал като снежен човек през март, когато въпросната политическа сила губи изборите, за да се превърне в алпийска лавина след последвалата електорална победа.

Видяхме всичко това и в годините на възстановената след 1989 г. многопартийна българска демокрация. Едномилионната БКП само за година-две се стопи до към 400 000 души, и то предимно пенсионери, и тук-там някой дребен собственик, човек със свободна професия или чиновник в червена община. Още по-голяма катастрофа претърпя СДС след 2001 г., когато царското движение го помете както Вермахта съюзническите армии. Но къде е партията на Симеон Сакскобургготски днес на свой ред? Колко организирани привърженици на царя, посрещан като мисия, останаха? "Къде е ланският сняг...", както е въздишал Франсоа Вийон по отминалата хубост на старите жени.

Да не говорим за кметовете, а и депутатите, които от сини станаха жълти, след това се оцветиха в герберово, или пък днес се ориентират към други по-перспективни партии.

Изборите от миналата година отново обърнаха палачинката.

В надеждата за някое чиновническо място или просто протекция, явно доста хора са се сетили, че се водят на списък в социалистическия клуб по интереси или по местоживеене. И дори сред дисциплинирания електорат на ДПС явно е имало известни колебания относно дали да се внася символичната лепта в партийната каса.

Разбира се, подобни показатели не са мерило за съответния ръст на електорално влияние. А и членският внос също може да бъде начин за пране на пари. По-точно - за легализиране на приходи от дарения над разрешените от закона.
Но все пак може да послужи като ориентир за прогноза относно резултатите от предстоящите евроизбори. Защото българинът обича да върви с победителите. Дори и без да има и най-малко пряка полза от това. И без дори изобщо да е прочел предизборните им платформи.

Просто ей-така - за собствено самочувствие.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Тагове:
Коментирай