Агресията като начин на живот

Агресията се превърна като че ли в ежедневие за нашето общество. Това е един процес, който върви стъпка по стъпка. Важно е да се отбележи, че агресията, която се е превърнала в норма, повишава толерантността на хората към това да разпознават и реагират на случаите на насилие. Това пък от своя страна води вече до все по-чести случаи на агресия, тъй като хората я възприемат за даденост. Тази пасивна нагласа да сме просто наблюдатели, нежеланието да се намесиш и обезверението, което настъпва у хората, пък подронва базисното чувство за сигурност и стабилност. Това води от една страна до липса на доверие в институциите, в стабилността на системата и правилата.

Но от друга страна създава много хаос и липса на увереност и желание у хората да се кооперират помежду си. И все по-рядко си помагаме в случай на беда. От чисто психологическа гледна точка това, което стига до съзнанието и подсъзнанието на хората е - никой не се грижи за мен и само и единствено аз мога да защитя своята територия. Това води до изблици на агресия в ежедневните контакти и до това

хората да се чувстват принудени сами да отстояват

своите позиции, тъй като няма кой да ги защити. Т.е. двупосочна е връзката - от една страна приемаме вече ситуацията за нещо нормално и все по-малко имаме стабилност и сигурност да реагираме на това, което става около нас. И от друга страна - обстоятелствата ни притискат и ни карат ние самите да се чувстваме отговорни за това и да се защитим, ако се наложи.

Съществуват две теории - че агресията е социален феномен и че е вродена. Агресията е действието, което води до себесъхранение. Така че в умерени дози, когато човек пази своята територия, тя е само с положителен знак. И двете групи теории имат своето място.

В района, в който живеем, в един и същи град, може да имаме различни модели на поведение, които се наслагват и децата ги попиват. Влияние оказват и филмите - агресивните и себедоказващите си, лошите герои, които печелят симпатиите на околните, водят до оформянето на модели. Агресията при децата се проявява или като подражание на модел и търсене на поведение, или като реакция, когато детето се чувства подтиснато, незабелязано или пък когато самото то е жертва на агресия. Без значение каква е причината, която е довела до появата на първоначалните форми на поведение, когато то стане повтарящо се, се превръща в личен модел и човек престава да се замисля,

просто се пуска по течението

През последните седмици някои хора се питат дали се завръщат мутренските времена. Това само по себе си е знак с какво сме свикнали и че самите ние асоциираме определени събития с предишен период, в който сме живели. Т.е. това е една норма, която не се е променила по достатъчно сигурен начин, който да накара хората да се чувстват, че живеят в по-различни времена. Не бива обаче да се пренебрегва фактът, че агресията засяга всички държави. Промяната на това положение не става автоматично, само с едно наказание, с пропагандиране колко са заловени и наказани, а изисква повече време. Но определено първата стъпка е връщането на чувството за сигурност, така че хората самите да могат да противодействат на актовете на насилие, които наблюдават.